„Добри мъже“ от Артуро Перес-Реверте (Изд. „Еднорог“) излиза от печат на 25 май, но ние нямаме търпение да разгърнем романа на един от любимите си испански автори.

В най-новото внушително произведение на майстора на интелектуалния трилър Артуро Перес-Реверте действието, развиващо се в навечерието на Френската революция, започва с дуел на разсъмване, в най-добрите традиции на „романите на плаща и шпагата”.

Но тъй като става дума за автор като Перес-Реверте, оттук нататък повествованието освен динамика и напрегнатост придобива и характерната за прочутия испанец плътност и задълбоченост, представяйки панорамна гледка към онази епоха – време на потисничество и мракобесие, белязано от кървав терор, но и от светлината на Просвещението.

Конфликтът между старото и новото е представен в разказа за пътешествието на двама членове на Испанската кралска академия, „двамина добри мъже”, както гласи цитатът от автентичен мемоар на академията от епохата – изпратени от Мадрид в Париж с поръчение да закупят за нуждите на библиотеката прочутата енциклопедия на Дидро и Д’Аламбер, току-що появила се на пазара и вече забранена в Испания и гледана с лошо око от Инквизицията.

Добри мъже
(Откъс)

Артуро Перес-Реверте

— Вие вярвате добронамерено – продължава Брингас, – че е достатъчно да отнесете енциклопедията във вашата академия, да съставяте речници и всичко останало, за да може народът, получил с тяхна помощ образование и всичко онова, което те символизират, да достигне постепенно до своето щастие…
— Може би адмиралът има някакво съмнение по въпроса – допуска дон Ермохенес. – Аз, разбира се, нямам никакво.
— Е, аз пък имам всякакви… Ако една нация има свои занаяти, изкуство, философия и книги, това не означава, че е добре управлявана. Би могла спокойно да си остане в ръцете на същите управници, както винаги. Една просветена тирания, колкото и просветена да е, винаги е тирания… Въпросът е тя да бъде изкоренена. Да се изметат враговете на прогреса. Да се търкалят глави.
— И как именно? — интересува се адмиралът със студена любезност.
— Да се съблазнят първо сегашните представители на управляващата класа, просветени по убеждение или по задължение, или защото това сега е модерно, и след това, когато вече са на наша страна, да ги подменим…
— И как ще стане това?
— Много просто: да се избият безмилостно.

Дон Ермохенес се прекръства ужасен.

— Господи!
— И това ли искате за Франция? – интересува се адмиралът. – За Испания?

Брингас е непоколебим.

— Искам го за целия свят. И тук, и в Китай… Единственият необратим път към общественото благоденствие: кървава баня, която да предшества банята на разума.
— Нещо в смисъл, че ако някой не иска да бъде свободен, ще го накарат да бъде с камшици?
— Ами да, това е начин да се реши проблемът.
— И кой ще размахва камшика?
— Последователите на Ликург, справедливи и просветени… Неподкупните. Безгрешните.
— Мисля, че малко прекалихме с виното, господин абат.
— Напротив. Vinum animi speculum. Никога не съм бил по-благоразумен от тази вечер.

Брингас е спрял по средата на моста и сочи с енергичен жест светлините в далечината, редящи се като точки по брега.

— Погледнете тези фенери там, със скрипците, на които са окачени. Те са добър символ на прогреса. На бъдещето.
— Наистина — съгласява се дон Ермохенес, облекчен, че темата се е сменила. – Системата ми се струва отлична. И това, че горят с животинска лой…
— Не става въпрос за това, човече… Където виждате горяща лой и удобство, аз виждам подходящи места, на които да обеся неприятелите на народа. Онези, които се противопоставят на прогреса… Представете си този граду, украсен с по един благородник или епископ, увиснали на всеки един от тези фенери? Какъв грандиозен спектакъл! Какъв урок за света!
— Вие сте опасен човек, господин абат – казва адмиралът.
— Да, такъв съм всъщност. И се гордея с това. Да бъда опасен е единственото ми богатство.
— Мършави и неспокойни мъже, които спят зле… Като онези от “Юлий Цезар” на Шекспир.
— Да. Брут и Касий. Ние, които бдим с отворени очи, сме от тази доблестна порода… Горко на кралете и тираните, ако някой ден ги срещнем под статуята на Помпей! Уверявам ви, че ръката ми с републиканския кинжал няма да трепне.

Изведнъж тръгва решително напред, като че ли кинжалът го очаква в края на моста. Академиците го следват.

— Вие бяхте добър приятел – отбелязва дон Педро, когато го настига. – Но се боя, че принадлежите към онзи вид хора, които, докато са приятели, са сърдечни, но като неприятели стават безмилостни… Въпросът, предполагам, е да не се пропусне точния момент, в който престават да бъдат приятели.

Защо обичаме Артуро Перес-Реверте, вижте тук:

“Фалко” на Артуро Перес-Реверте – когато „шпионски роман“ е тясно определение за добра литература