„Гледайки назад към драматичните събития в историята ни, е добре да помним, че те са се случвали на хора. Не на маси. Да им слагаме имена и лица“.

Това казва родената в Гана, но израснала в Америка, Яа Джаси, попитана за посланието на дебютния си роман „Завръщане“. И успява да сложи имена и лица на цели 8 поколения, живели на 2 континента и преминали през едни от най-големите бури на световната история.

Още преди да разбера, че е била едва 26-годишна, когато книгата е издадена, че е получила огромна сума (1 милион долара), за да направи проучванията си, че вече има множество литературни награди и номинации, бях впечатлена от езика ѝ – образен, без да е натоварен с прекалена орнаменталност, от живия диалог, от пълнокръвните герои, всеки притежаващ не само своя история, но и свой глас.

„- Обичай го – нареди Кобе, като че любовта бе нещо съвсем просто, като да загребеш храна от чинията и да я тикнеш в устата си.“

Подобни сцени се редят с описания като: „Беше висок, с кожа като ядка на авокадо, с големи ръце и дълги, тънки пръсти, размахвани като мълнии, докато говори…“.

Ако все още не сте се влюбили в стила на Яа Джаси или в българско издание на книгата ѝ „Завръщане“ (в превод на Елка Виденова и издадена от „Orange Books”), прекрасно оформено от Моника Писарова и Kontur Creative, то историята на дебютния роман може би ще ви накара да го сторите.

Едно „Завръщане“ на Яа Джаси

Яа Джаси е едва във втората си година в Станфорд, изучаваща английска литература, когато получава стипендия, за да напише роман – семейна сага, замислена да се опре на живота на майка ѝ.

Използва средствата, за да се завърне в Гана, която е напуснала на едва 2-годишна възраст.

След кратка екскурзия в централната част на страната, където е отраснала майка ѝ, Яа е по-скоро разочарована от малкото събран материал и липсващото вдъхновение.

И докато мисли как ще ѝ се наложи да върне стипендията, приятел я кани да посетят форта Кейп Коуст на Златния бряг  – бивша военна база на англичаните, използвана като пункт за събиране и товарене на роби.

Докато се разхожда на горните, обширни площадки, екскурзоводът ѝ разказва как британците са се женели за местни жени, живеели заедно с тях във форта, а децата си често изпращали да получат образование в Лондон.

Миг по-късно я води няколко стъпки по-надолу, в подземията – 5 камери за мъжете и 3 за жените – почти лишени от светлина и свеж въздух, в които някога, буквално един върху друг, били струпвани робите. Там тя вижда и дървена врата с табела „Връщане назад няма“.

И все пак Яа Джаси се завръща. В Кейп Коуст вдъхновението я връхлита и бъдещият роман вече не е за майка ѝ и самата нея, а за няколко поколения ганайци и цели 250 години от световната история.

Барак Обама, по време на посещението си в Кейп Коуст, 2009 г./ снимка: White House (Pete Souza)

Оприличаван на „100 години самота“ на Габриел Гарсия Маркес романът проследява съдбата на 14 човека. Макар различни, ярки (а някои от тях дори противоречиви като образи), всички от героите на Яа Джаси сякаш наследяват скръбта като семейно наследство.

Началото е поставено от Ефия и Еси – две полусестри, орисани никога да не се срещнат – едната омъжена от майка, която не я обича за британски войник, другата пленена и продадена в робство.

Оттам насетне, книгата – по скоро колекция от 14 истории, отколкото конвенционален роман – лъкатуши през земите на фантите (търгуващи с британците) и ашантите (водещи войни за независимост), през плантациите на американския юг, през мините в „затворническите“ градове и бордеите на  Харлем, на фона на племенни барабани, госпъл и джаз, през темите за робството, сегрегацията и дискриминацията.

Но Яа Джаси не е назидателна и не гледа на историята в черно и бяло. Подобно на една от героините си, вероятно се учудва:

„Откакто живееше във форта, бе установила, че само белите говорят за „черна магия“. Като че магията имаше цвят.“

„Не ѝ бе понятна тази потребност да наречеш нещо „добро“, а друго – „лошо“, едното „бяло“, а другото – „черно“. В селото ѝ всяко нещо беше част от всичко останало. И всяко носеше теглото  на цялото.“

„Черните“ герои на Яа Джаси не само добри, нито пък лоши. Белите също. Те просто придават едно интимно и човешко измерение на история и събития, които сме свикнали да сочим с пръст.

В друго интервю младата писателка споделя, че е написала книгата, която сама е искала да прочете като малка, която се надява да отговори на въпросите ѝ за идентичността, расата, националността. Книгата, която е липсвала в библиотеката ѝ.

В нашаата също…

Избрани цитати

• Положителен се влоши още повече от пробуждащата се красота на Ефия. Гърдите ѝ напъпиха още на дванайсет – две меки като манго издутини върху ребрата. Мъжете от селото знаеха, че скоро ще последва и първата кръв, и дебнеха сгоден случай да поискат ръката ѝ от Бааба и Кобе. Потекоха дарове […] Семейството на Кобе пируваше от избуяващата женственост на Ефия. Коремите и ръцете им не оставаха празни.

Адът беше изграден от спомени, място, където всеки прекрасен миг минаваше през ума и падаше на земята като изгнило манго, съвършено безполезен, безполезно съвършен.

• Знаеш ли какво е малодушие? Да се държиш с човек, като че е твоя собственост. Истинската сила е да знаеш, че всеки сам си е господар.
• Ако се налага, човек може да научи всичко. И да летиш, можеш да се научиш, ако това ще ти осигури още един ден живот.
• … знаеха, че никой друг, освен приятел миньор, приятел бивш затворник, не знае какво е да живееш в Бирмингам и да се опитваш да съградиш нещо от минало, което предпочиташ да забравиш.
• И така, членовете на разбитото семейство се сгушиха един в друг, като всеки се надяваше, че присъствието на останалите ще запълни раната, оставена от неговата лична война.
• … когато учите история, винаги трябва да си задавете следния въпрос: Чия история пропускам? Чий глас е бил потиснат, така че никой не го е чул? И когато си отговорите на този въпрос, трябва да откриете липсващата история. Така ще получите по-ясна, макар и не съвършена, картина.

Прошката идваше постфактум, беше елемент от бъдещето на греха. А ако насочиш очите на хората към бъдещето, току-виж не забелязали как ги нараняваш в настоящето.

• Веднъж, когато беше малък, баща му беше споменал, че черните не обичали водата, понеже ги докарали на континента в кораби за роби. За какво му е на един черен да влезе да поплува? Та дъното на океана и без това бе осеяно с черни тела.
• – Не можем да се върнем някъде, където не сме били. Онова място вече не е наше. За разлика от това тук. – Тя описа широк кръг с ръка, сякаш се опитваше да улови цял Харлем, цял Ню Йорк, цяла Америка.
• Лъвица. Лъвицата, като се чифтосва с лъва, го кара да си мисли, че го прави заради него, а всъщност всичко е за нея, за нейните деца, за нейната челяд. Подлъгва го да си мисли, че е цар на саваната, но какво е един цар? Лъвицата е и цар, и царица, и всичко останало.
• Същата седмица цъфнаха декоративните круши. В училище всички повтаряха, че миришат на сперма, на секс, на женско влагалище. Марджъри ненавиждаше миризмата им – намек за девствеността ѝ, за неспособността ѝ да оприличи миризмата на каквото и да било друго освен на развалена риба.
• – Някак нямам чувството, че мястото ми е там. Още щом сляза от самолета, хората усещат, че хем съм като тях, хем съм различна. Надушват го.
  – Какво надушват?
  …
  – Може би самота. Или саможивост. Не се чувствам на мястото си нито тук, нито там.

Откъс от “Завръщане” на Яа Джаси