„Ярост“, седмият роман на талантливия и противоречив Салман Рушди (Изд. „Колибри“), е книга за гнева, за кризата на личността, за отчаянието и за бягството като (не)решение на проблемите.

Книгата е мащабна и безмилостна трагикомедия за ужасните и абсурдни сътресения в съвременния глобализиран свят с епицентър Ню Йорк.

Типично за стила на Рушди, в произведението съвършено се преплитат лични впечатления, художествена измислица и реалност, а границата между тях е тънка и почти неуловима.

Сюжетът

Погнат от своята демонична кипяща ярост, милионерът Малик Соланка – индиец от Бомбай, образован в Кеймбридж, университетски преподавател, майстор на кукли – се опитва да предпази своите близки от самия себе си и търси път за бягство.

От Лондон в Америка. От семейството към безопасната самота. От необозримо огромния свят към обозримата миниатюра.

В епоха на безпрецедентно изобилие обаче, в кулминацията на американското богатство и могъщество, той попада сред взривната енергия на още по-унищожителна и повсеместна ярост и е принуден да опознае болезнено себе си и другите.

В началото читателят остава с впечатление, че в основата на историята ще бъде миналото на главния герой, живота му и обстоятелствата, които са го накарали да изостави живота си и да се озове „на чисто“ в един от най-динамичните мегаполиси на света.

В последствие се разбира, че пътешествието на Соланка не е завършило. Напротив – той осъзнава, че смяната на страните, континентите и средата не променят и не заличават нищо и той трябва да се изправи пред демоните си, да вникне в себе си и да намери мястото си в този циничен и изпразнен от ценности свят.

Впечатленията

„Ярост“ е книга, която събужда душата и мозъка, кара ги да задават въпроси, да очакват.

Тя предизвика у мен много емоции, но мога да откроя три основни неща, които силно ме впечатлиха. Първо – динамиката. Свикнала съм подобен тип истории, в които главният герой толкова дълбоко се вглъбява в себе си, да са по-скоро философски и следователно по-бавни и дори лишени от действие.

Рушди обаче ни качва на един свръхскоростен влак от хора, факти и светове, че читателят дори не може да осмисли случващото се. Той препуска през потока от новини, човешки съдби, минало и настояще и трябва много да внимава, за да не изпусне нишката. Именно тази динамика ми доказа, че не държа в ръцете си просто една добра книга на добър писател, а произведение на човек, доказал себе си с годините.

Така стигаме и до второто силно впечатление – стилът. Каквото и да кажа за Салман Рушди, мисля, че вече ще повторя някой и вероятно ще прозвучи клиширано. Просто защото думата „майсторство“ е някак прекалено слаба за таланта му, а е и прекалено изтъркана.

Иронично, но точно за това обезличаване и изтъркване говори той в „Ярост“, защото именно то предизвиква яростта. Консуматорското общество, маркетинга и технологичният свят до толкова ни заляха с обезличени стоки и клиширани фрази, че не останаха думи за малкото истински, ценни и красиви неща.

И все пак – неговият магически реализъм наистина е една запазена марка за добра литература и седмата му книга не е изключение. Във всяка една фраза и във всяко едно изречение думите и идеите са подбрани внимателно, те са на точното място, няма излишен пълнеж, няма запълване на страници. Авторът ни казва точно това, което мисли и го прави като докосва мисълта и въображението ни, все едно е писал точно и само за нас.

Не на последно място – именно авторовото присъствие прави „Ярост“ едно неповторимо като преживяване произведение. Рушди ни казва мнението си за света, представя ни себе си не просто като мислителят и наблюдателят, на когото му пука за политическото и социално развитие на човечеството ни, а и като емигрантът, преминал границите на държави и общества, които са го впечатлили и същевременно отблъснали със своето бездушие. Соланка не е просто герой, той е Рушди, а историята на Соланка е отражението на света в богатото въображение на автора му.

Избрани цитати

• Държавата не е в състояние да те направи щастлив (…) тя не може да те направи добросърдечен, нито да излекува раните на сърцето. Държавата управлява училищата, но дали може да внуши на децата любов към четенето, или трябва ти да го направиш? Държавата създава системата на здравеопазването, но какво може да направи с високия процент хора, които ненужно ходят на лекар? Държавата изгражда социални жилища, но не може да гарантира добросъседството.
• Нейното твърдение беше, че в сърцевината на всяка голяма трагедия се крият останали без отговор въпроси за любовта и за да проумеем пиесите, всеки от нас трябва да се опита да обясни тези необясними неща по свой начин. Защо Хамлет, който обича мъртвия си баща, отлага до безкрай отмъщението си, а в същото време съсипва живота на Офелия, която обича него? Защо крал Лир, който обича Корделия най-много от всичките си дъщери, не долавя обичта й в искрената начална сцена и така става жертва на липсата на обич на нейните сестри; и защо Макбет, който обича страната и краля си, толкова лесно се поддава на съблазнителната лейди Макбет, която обаче не го обича и го повежда към кърваво царуване?
• Ако една кукла нямаше история, нейната пазарна стойност беше ниска. Както на куклите, така и на човешките същества. Ето това донасяме със себе си на своето пътуване през океани, през граници, през живота: своя запас от забавни случаи и истории от типа „ето какво стана после“, личните ни „имаше едно време“. Ние сме своите истории, а когато умрем, ако имаме късмет, безсмъртието ни ще се превърне в друга такава история.
• Да, а думите и делата не са едно и също, съгласи се Соланка и бързо се отдалечи. Макар че думите може да се превърнат в дела. Ако бъдат изречени на подходящото място в подходящия момент, може да повдигнат планини и да променят света. Освен това, хм, очевидно да кажеш, че не знаеш какво правиш – ако отделиш думите от делата си, – се превръщаше в приемливо извинение.

Да кажеш: „Не исках“, бе равносилно на това да заличиш смисъла от постъпките си.

Откъс от “Ярост” на Салман Рушди

Малко за автора

Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход.

Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици.

Основна нишка в произведенията му е темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на два различни свята – на Изтока и  Запада.

Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година.

През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.

Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература.

Сред основните му произведения са и „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.