Как растителните вещества в гората стимулират нашата имунна система?

Кои свойства на природата могат да се използват в борбата срещу рака?

Какъв е лечебният потенциал на общуването с животни?

Как прекият контакт с природата влияе на нашите органи и клетки?

Клеменс Арвай ни дава достъпни и полезни насоки как да използваме лечебната сила на природата.

Той цитира интересни случаи от практиката на свои колеги, лични преживявания и наблюдения, както и споделен професионален опит, за да илюстрира несравнимите терапевтични способности на природата.

Арвай е активен привърженик на екопсихосоматиката, която изразява тясната връзка между психиката, тялото и природата, като ясно заявява, че няма как хората да са здрави, ако не опознаят и пазят природата.

Той разглежда различни аспекти на тази зависимост – човешкото здраве и природата, медицината и природата, лечебния код на природата – защо тя наистина лекува.

Природата лекува

Клеменс Арвай

Окситоцин – хормонът на здравето

Вече говорихме за социалното „сандъче с инструменти“ на мозъка, възникнало в течение на еволюцията – днес то е на наше разположение, за да осъществяваме активни социални взаимодействия: връзки и приятелства с други живи същества. Животните също се сприятеляват с животни от други видове. Това е възможно, защото социалните инструменти в мозъка на почти всички гръбначни учудващо си приличат. Ще „извадя“ само един инструмент, до голяма степен отговорен за здравословните връзки между човека и животните: окситоцин.

Това е хормонът на връзките, той играе важна роля в социалното взаимодействие с други хора. Отделя се при раждането у майката и бебето, както и при кърменето. Активизира се, когато се влюбваме, и подпомага на хормонална база връзката между двама влюбени. Днес знаем, че окситоцинът укрепва връзката между братя и сестри, между приятели.

Твърде малко хора обаче знаят, че теорията на обвързването, разработена от психолози с цел да обхванат цялата мрежа от социални връзки между хората, и по-специално връзките между родители и деца, се базира върху науката за приматите. Тя е изведена от наблюдения върху човекоподобни маймуни. При всички други бозайници и при птиците пак окситоцинът е отговорен за социалното обвързване. И при животните, и при хората хормонът се отделя в едни и същи участъци от мозъка. В управлението участва най-вече рептилният мозък – старият „мозък на влечуго“, образуван преди 500 милиона години. Окситоцин се отделя например, когато майката и бащата милват детето си – дори когато е осиновено. Окситоцинът се активира и при родителите, и при детето. Когато жената докосва нежно любимия си или обратно, и при двамата партньори се задейства окситоцин. Това важи и за еднополовите двойки. Когато човек милва познато животно, и двамата отделят окситоцин – това е доказателство за съществуването на биологична връзка между човека и животните.

Следователно става дума за универсален хормон на връзките в природата, който е активен и при контакт между различни видове. Аз лично се интересувам силно дали човек, прегърнал дърво в гората или в парка, също отделя повече окситоцин. Това би означавало, че биологичните инструменти на обвързването заработват и при среща с растение. Засега не съм срещнал подобен експеримент в научната литература, затова планирам сам да проведа няколко опита.

Рецепторите за окситоцин се откриват по цялото тяло на човека или животното. Имунната система, мускулатурата, сърцето, бъбреците, панкреасът и други органи разполагат с рецептори за окситоцин. Затова тези органи реагират на социална интеракция между човек и човек, между човек и животно. Това е механизъм на екопсихосоматиката. Хормонът окситоцин е един от свързващите елементи, чрез които социалните ни преживявания с животни въздействат върху физическото и психическото ни здраве. Окситоцинът превежда естествения лечебен код на срещата с животно на езика на органите. Това обаче не е всичко.

Окситоцинът стимулира нашия стар познат – парасимпатиковия нерв на спокойствието. Така контактът с животни допринася за същото, за което способства контактът с дървета. Стресовите реакции, предизвикани от нерва на възбудата, отслабват, човешкият организъм превключва на модус, наричан от невробиолозите relaxation and growth – отпускане и растеж. Това е биологичната програма на регенерацията и образуването на нови здрави клетки. Активността на окситоцина се отразява благоприятно върху храносмилането и подпомага процесите на лечение и учене. Изследвания на поведението показват, че окситоцинът премахва страхове и е ефективен при състояние на паника. Той активизира имунната система, спира възпаления и дори повишава прага на болка. Така се обяснява защо лекари в клиники, където предлагат терапия с включване на животни, установяват намалена потребност от болкоуспокояващи след контакт на пациентите с животни.

Окситоцинът влияе върху всички телесни функции в балансираща, положителна посока. Много клинични изследвания дори показват, че приемането на окситоцин през носната лигавица стимулира социалните способности – което не е изненадващо, като се знае, че той е хормонът на социалното обвързване. Даването на окситоцин при клинични опити води до повишаване на способността на участниците да установяват в какво състояние се намира друг човек според гласа и израза на лицето му. Записи на движенията на очите показват, че под влияние на окситоцина участниците в тестовете обръщат повече внимание върху очите на други хора и по-дълго задържат погледа си върху тях.⁹⁸

Хора със смущения от спектъра на аутизма често имат ниско ниво на окситоцин. Контактът с животни увеличава производството на хормона, без да са нужни медикаменти. Това е причината терапията с включване на животни да е много успешна при аутизъм. Окситоцинът действа срещу депресии и срещу болки в долната част на корема (главно при жените), а при мъжете стимулира великодушието и доверието.

Фактът, че човешките и животинските „окситоцинови системи“ съвпадат, е още едно категорично доказателство за нашето еволюционно и биологично родство. Между другото, аз не споделям обичайното в биологията тълкуване, че тези хормони „управляват“ социалното поведение. Според мен става дума за субстанции, които „придружават“ нашия социален живот. Хората и животните контактуват и се сближават. Връзката между влюбени, между родители и деца не е „управлявана“ от хормони – ние сами решаваме с кого да се обвържем, а общите биологични механизми ни подпомагат да осъществим връзката. Окситоцинът не ни принуждава да вземем определен партньор или близък. Ние не сме машини, управлявани от химични субстанции, животните също не са.

Наскоро прочетох в учебник по биология на поведението съвсем сериозното твърдение, че окситоцинът служел „посредством съответен механизъм да обвързва мозъци към наследниците или към половия партньор“. Модерната биология е пълна с подобни интерпретации, които принизяват живите същества до проста механика и отричат социалните отношения и проявите на съчувствие, обяснявайки ги с биохимични принуди. Ако се вгледаме по-внимателно, ще се убедим, че природата е пълна с доказателства за противното. Биологичният „редукционизъм“ е една от най-големите заблуди на нашето време. Животът все още е голяма загадка – и за нас, биолозите. Това е може би най-важното прозрение на екопсихосоматиката. С него ще се занимаем в следващата глава.

За автора

Клеменс Арвай е роден през 1980 година, инженер и биолог, завършил екология и приложна ботаника.

Автор на няколко книги, в които акцентира върху лечебната връзка между човека и природата. „Природата лекува“  (Изд. „Ера“) е интригуваща книга за всеки съвременен човек, независимо от това в какъв вид медицина вярва – академичната, алтернативната, аюрведичната, холистичната.