Лятото все още не си е отишло, а напротив – става още по-горещо с третата книга от еротичната поредица „Хакерът” („Прелъстена”, „Принудена”) на Мередит Уалйд – „На предела”.

Добре познатите ни от предишните два романа Ерика Хатауей и Блейк Ландън, които се сблъскаха на входа на скъп ресторант, а впоследствие съдбата срещна повторно, за да им покаже че няма нищо случайно на този свят, отново са заедно.

Докато любовта изгаряше и двамата герои на Мередит Уайлд, провокирайки ги да разкриват все повече и повече от непознатите дебри на плътските си желания, редица недоброжелатели поставяха препятствия на пътя им, но въпреки всичко влюбените успяваха да ги преодолеят.

В „На предела” Ерика и Блейк се изправят пред нови, още по-тежки изпитания, които ще ги провокират да се изправят лице в лице с тъмните си страни, за да намерят себе си и пътя един към друг, който криволичи между любовта, бизнеса и контрола, който упражняват един над друг в леглото…

На предела
(откъс)

Мередит Уайлд

Разбуди ме силно почукване. Зад мен Блейк се раздвижи, но не се събуди.

–         Ерика, будна ли си? – гласът идваше иззад вратата.

Нахлузих тениската на Блейк и хвърлих поглед назад, за да се уверя, че Блейк е благоприлично покрит. Открехнах малко вратата. Али ме гледаше с широко отворени очи, облечена за работа.

–         Какво има – повдигнах вежди аз. – Колко е часът?

–         Осем. Обличай се. Трябва да ти покажа нещо.

Гледах я  уморено, не достатъчно разсънена, за да разбера нещо повече, освен че искам само да се сгуша отново в леглото с Блейк.

– Какво има?

–         Размърдай се и ще се срещнем в офиса.

–         Защо?…

Преди да успея да довърша, тя изчезна по коридора и след няколко секунди вратата се захлопна. Върнах се обратно в спалнята и се отправих към банята. Блейк все още спеше, когато излязох изпод душа. Бързо се облякох и се надвесих над него за миг, като се наслаждавах на рядкото умиротворено изражение, докато спеше. Обикновено от нас двамата той беше ранобудният, но нощта бе дълга. Някои нощи не можехме да се наситим един на друг и предишната бе преляла в утро, преди сънят най-после да ни обори. Нежно го целунах по бузата и тръгнах на работа.

Когато влязох в офиса, целият екип се бе събрал около Джеймс, а очите на всички бяха приковани в неговия монитор. Присъединих се към тях, като отначало не бях сигурно какво гледам.

–         Какво става?

–         Този сайт „ПинДелз” стартира миналата нощ – обясни Али. – Всички потребители на „Клозпен” бяха предизвестени за старта, включително и ние. Много дискретно.

Наведох се над рамото на Джеймс, който сърфираше из страниците на сайт, който, въпреки че бе брандиран различно, се разгръщаше доста сходно с нашия. Стомахът ми се сви, когато на всяка страница се започна да се появява реклама на „Брайънт”, един от най-големите наши рекламодатели, които трябваше да подновят договора си с нас следващия месец.

По дяволите.

Изправих се и отидох в моя офис. Отворих лаптопа и продължих да проучвам сайта. Страницата „за нас“ посочваше Макс като основател, а Риза като главен изпълнител. Естествено, за ролята на Тревър не се споменаваше нищо, но прекрасно знаех, че хакерът, който бе посветил месеци, може би години, за да провали начинанията на Блейк, е изиграл основна роля за стартирането на този конкурентен сайт. Дори ако за това е трябвало да преустанови непрекъснатите си атаки срещу моя бизнес и срещу този на Блейк.

В мен се надигна гняв. Не можех да повярвам, че това наистина се случва. Двамата със Сид бяхме прекарали месеци наред, за да настройваме „Клозпен”, да го направим такъв, какъвто бе днес. Целият ни успех, всички грешки и поуки бяха ловко копирани и ъпгрейдвани.

Али дойде при мен, седна на стола срещу бюрото ми, а загрижеността ми се отразяваше в лицето й. Отвори уста, но не каза нищо. Вътрешно бях бясна. Искаше ми се да сипя гръм и мълнии, невиждани досега. Исках да ругая и ако можех, с Божията помощ, да призова Макс и Риза… и Тревър… да застанат пред мен, щеше да се лее кръв.

–         Не мога да повярвам, че са го направили.

–         Знам – отвърна спокойно тя.

–         Не мога да повярвам, че някой може толкова силно да мрази мен и Блейк, за да постъпи така. Истински саботаж.

–         Няма да изкарат дълго, Ерика.

Засмях се остро.

– Защо не? Какво ще ги спре? Познаваш Риза. Знаеш колко упорита е тя и с парите на Макс не виждам причина да не успеят да ни съсипят напълно. Този пазар не е толкова голям, че да може да поеме два сайта с толкова подобни оферти.

–         Недей да мислиш така. Далеч не сме обречени. Откакто се върнах, разговарях с много нови потенциални клиенти. Това е дълъг процес, но сме пред сключване на договори. Наложили сме се и имаме история на свършеното от нас. Учудена съм, че са успели да убедят Брайън да рискува с тях, след като едва прохождат.

Отново побеснях, като си представих какво ли е казала Риза, за да подмами един от най-големите ни рекламодатели.

– Какво се очаква от мен да направя?

–         Продължаваме. Те искат да ни разконцентрират и да ни уплашат. Не им го позволявай.

Поклатих глава. Нищо от онова, което казваше, не можеше да подобри настроението ми. Освен това дълбоко в себе си не й вярвах. Небето се срутваше и не можех да седя и да ги гледам как разрушават всичко, за което бях работила.

Утрото премина, а аз бях все така ядосана от създалата се ситуация. Посветих часове наред да проучвам упорито всеки детайл в новия им сайт, като сравнявах всички маркери с нашите. Моята неувереност бе поела волана и неотклонно заплашваше да ме извади от релси. По обяд нивото на адреналина ми падна и тялото ми напомни, че съм будувала половината нощ с Блейк. Имах нужда от кафе.

Слязох долу в „Мока” и седнах на малка масичка в ъгъла. Прелистих менюто, въпреки че винаги си поръчвах едно и също. Симон се навърташе наоколо и много погледи я проследиха, докато прекосяваше кафенето.

–         Как е любимото ми IT?

–         Имала съм и по-добри дни – казах аз. – Както и да е, мислех, че Джеймс е любимото ти IT.

Тя се усмихна и се наклони над масата.

–         Така е, той също. Все още не съм напълно убедена, че не се опитва да те сваля.

Устоях на порива да вдигна очи. Наистина се надявах Джеймс да го е преодолял и Симон имаше изцяло моята благословия. От гъстата мастиленочерна коса до татуираните мускулести ръце Джеймс бе мъж мечта. Единственият проблем бе, че разчете погрешно всички знаци по времето, когато с Блейк бяхме разделени. Или може би ги бе разбрал правилно, знаейки, че отчаяно се нуждая от приятел, от нещо или някой, който да запълни ужасната празнота, породена от отсъствието на Блейк. Не знаех, докато не стана твърде късно, че нищо не може да запълни тази празнина освен мъжа, който сега споделяше леглото ми.