Положението се влошава във втората книга за популярните пакостници Майлс и Найлс.

Този път колоритните герои на Мак Барнет ще трябва да извършат куп пакости, за да прогонят новия училищен директор – не кой да е, а Баркин-Старши, бащата на познатия ни от първата част директор Бари Баркин, който създаде на Майлс и Найлс редица главоболия.

С новия дразнител в училище летвата е вдигната много високо и на двамата професионални пакостници ще им се наложи да се постараят доста, ако искат да постигнат целта си.

Подобно на първата книга, и „Майлс и Найлс 2. Положението се влошава“ (ИК „Сиела“) съдържа илюстрации от оригиналното американско издание, чийто художник е Кевин Корнел.

Едновременно забавна, лудешка и позитивна, „Майлс и Найлс 2. Положението се влошава“ на Мак Барнет прокарва също и сериозни теми като проблемните и често охладнели отношения родител-тийнейджър, как нещата винаги могат да станат по-зле (но и по-добре), защо е полезно възрастните също да се учат от децата, а не само да им размахват поучително пръст, и др.

Мак Барнет е бестселъров автор на „Ню Йорк Таймс“, известен със забавните си и любими на милиони деца по света истории. Книгите му са продали повече от 1 млн. копия в САЩ и са преведени на над 30 езика. Носител е на редица престижни награди за детска литература, а поредицата за Пакостниците е сред най-обичаните и четени съвременни детски книги.

Майлс и Найлс 2. Положението се влошава

Мак Барнет

Майлс и Найлс оставиха скейтбордовете на тротоара. (И двата скейтборда бяха на Майлс. Тази сутрин той бе дошъл с единия до паркинга зад Ресторанта на Дани. Найлс бе носил другия. Той не беше особено добър в запазването на равно­весие.)

Сложиха си гумените ръкавици.
Извадиха четките си за рисуване.

След това Майлс бръкна в раницата си и извади най-важното нещо, което им трябваше за тазсутрешния номер, нещо твърде важно, за да го включат в списъка си, в случай че той попаднеше в погрешни ръце, от което щяха да произ­лязат въпроси, разследвания, разкрития, изключвания. Беше основното нещо в цялата операция – бучка сирене, завита стегнато във фолио.

Кравите в Йони Вели ядяха трева от Йони Вели, за да направят мляко от Йони Вели. Част от млякото от Йони Вели ставаше на сирене от Йони Вели, което се продаваше в Мандрата „Йони Вели“, доставчик на двадесет и седем вида, включително:

• Американско
• Бейби швейцарско
• Синьо
• Тухла
• Чедър (леко)
• Чедър (средно)
• Чедър (зряло)
• Чедър (екстра зряло)
• Шевр
• Колби
• Колби Джак
• Сирене крема
• Фермерско сирене
• Джак прясно
• Лейси Суис
• Монтерей Джак
• Моцарела
• Мюнстер
• Пармезан
• Пепър Джак
• Пинконинг
• Проволоне
• Кварк
• Швейцарско
• Телъми
• Бял чедър

Ако сте преброили, това са двадесет и шест вида сирена. Но може би ще ви е интересно да знаете, че Йони Вели е едно от само четирите места извън Германия, където правят сирене лимбургер, което Майлс Мърфи бе купил тази сутрин и което е известно с това, че мирише на крака.

– Уф – каза Майлс, разопаковайки сиренето. – Мирише на крака.
– Това е цялата идея – отговори Найлс.
– Да, но мога да помириша краката през противогаза – продължи Майлс.
– Опитах се да ти кажа – сви рамене Найлс. – Противо­газите спират отрови, не миризми.

Майлс вдигна противогаза от лицето си.

– Добре. Ти печелиш. Ще взема щипка.
– Донесох само една – усмихна се Найлс.

Разбира се, че Найлс Спаркс ще направи номер на парт­ньора си по номерà посред някой номер.

– Добра работа – каза Майлс.
– Благодаря – отговори Найлс.

Майлс изглеждаше, сякаш му се гади. Той се взря в си­ренето.

– Дори е по-зле от това, което си представях. – Пое дълбоко въздух и взе сиренето в ръка.

Майлс и Найлс си кимнаха един на друг.

След това легнаха по гръб на скейтбордовете и се плъзна­ха под един жълт хечбек, който принадлежеше на директора им, чието име беше директор Баркин и който се хранеше в Ресторанта на Дани по едно и също време всяка неделя.

Всеки добър номер се нуждае от добра мишена, а добра мишена е някой, който си е заслужил номера. Добри мишени бяха насилниците и тираните, горделивците и егоманиаците. Директорът Баркин беше прекрасна мишена, защото:

1. настояваше с речи и табели, които беше поста­вил навсякъде из училището, неговият авторитет като директор да бъде зачитан от учениците;
2. вдигаше скандали всеки път, когато въпросният авторитет беше поставян под въпрос, като лице­то му ставаше мораво, когато се ядосаше (което беше често);
3. беше отменил тазгодишните тематични дни, счи­тайки ги за „глупости“, включително Деня на шантавата коса, Деня на мустаците и Обратния ден, оставяйки само Деня на пижамите – ком­промис, постигнат с помощта на председателя на класа, и дори тогава Баркин се бе пазарил безмилостно: в Деня на пижамите часовете щяха да започнат петнадесет минути по-рано, „понеже няма да е нужно учениците да се обличат“;
4. беше извършил множество други ужасни деяния, включително всичките неща от първата книга.

Отне им деветдесет и три секунди да покрият шасито на колата със сирене лимбургер, така че след по-малко от две минути те отново стояха до колата.

– Как мирише? – попита Найлс.
– Ужасно – каза Майлс.

Те се ухилиха. Майлс вдигна два пръста. Найлс също. Двамата докоснаха върховете на пръстите си. Това беше тайното ръкостискане на Пакостниците, перфектно за ознаменуване благополучното завършване на всеки номер.

– Да тръгваме – каза Майлс.

Но Найлс не беше свършил.

– Изчакай малко.

Той провери дали някой ги гледа, след което размаза слой сирене по отдушника точно под предното стъкло на колата.

Това беше гениален ход.