корицата на Еротични истории за пенджабски вдовици

„Еротични истории за пенджабски вдовици“ (Изд. Изток-Запад) е книга за влюбените в свободата.

Тя отстрелва с куршуми от думи задръжките, предразсъдъците и страховете.

Застава очи в очи със стереотипите и елегантно им казва да си вървят.

Бали Каур Джасвал надниква в живота на британската сикхска общност – индийски имигранти, спрели на ничията земя между консервативната си култура и ценностната система (или липсата й) в западния свят.

От тази невидима граница ни помахва и Ники. Независимо 22-годишно момиче, което си позволява да пуши цигари, да се откаже от образованието си, да започне работа в бар и да се изнесе от родния дом.

Нищо особено, ще си кажете, но тези действия са в пълен противовес с представите на родителите ѝ, израснали в Пенжабската провинция в Индия – място, където се уговарят бракове, ръководната роля е в ръцете на мъжете и подчинението на наследниците е напълно задължително.

Докато Ники с бързи крачки бяга от общността, на която принадлежи по кръв, но не и по убеждения, животът решава да се пошегува с нея и да я върне точно там. Обява за работа, която гласи „търси се учител за курс по творческо писане за жени“, съблазнява нашата героиня и тя с лекота печели позицията.

Курсът се провежда в най-големият сикхски храм в Лондон, а участниците се оказват пенджабски вдовици, които изобщо не могат да пишат, но пазят безброй приказно-романтични истории. Така започва едно неочаквано, красиво и щуро приключение, което изравя дълбоко скрити спомени, тайно желани удоволствия, както и истини за ужасяващи престъпления.

Какво се случва в едно консервативно общество, когато установените му правила бъдат нарушени? Настава буря, в която могат да оцелеят само онези, които носят добри сърца. В този случай Саутхол (кварталът на Лондон, населен със сикхи) е разтърсен от новината, че възрастни дами, загубили мъжете си, пишат еротични разкази, в които няма и следа от свян…

Преведена на повече от 15 езика, препоръчана от Читателския клуб на Рийз Уидърспун, „Еротични истории за пенджабски вдовици“ е далече от клишето и близо до свободата. Не само в контекста на книгата, а в човешкия контекст. Единственият, който има значение.

Еротични истории за пенджабски вдовици
(откъс)

Бали Каур Джасвал

Но защо Минди иска уговорен брак!?

Ники се взираше в описанието, което сестра ѝ беше прикачила към имейла. В него имаше обичайните биографични данни: име, възраст, ръст, религия, хранителни навици (вегетарианка, „ако не се броят риба с чипс от време на време“). Включени бяха и общите изисквания към бъдещия съпруг: интелигентен, състрадателен и мил, със силни ценности и приятна усмивка. За приемливи бяха посочени както обръснати[1], така и носещи тюрбан мъже, при условие, че брадата и мустаците са прилично поддържани. Идеалният съпруг трябваше да има стабилна професия и до три хобита, които „го усъвършенстват духовно и физически“. В известно отношение, бе написала сестра ѝ, той трябва да е точно като мен: скромен (Минди бе по-скоро задръстена, ако питате Ники), практичен с финансите (или направо скръндза) и ориентиран към семейството (значи да иска деца веднага след сватбата). Най-дразнещото в профила беше заглавието, което му беше поставила: „Минди Гревал, микс от Изтока и Запада“. Звучеше като реклама за подправки в супермаркет!

Тесният коридор между спалнята на Ники и малкия кухненски бокс не беше подходящ човек изнервено да крачи по него, защото дъските на неравното дюшеме скърцаха с различна височина на звука дори при най-малкото докосване. Въпреки това тя потегли напред и назад по коридора, събирайки мислите си на малки стъпки. Какви я бяха прихванали Минди? Да, тя винаги е била по-традиционната от двете – веднъж Ники дори я беше сварила да гледа в Интернет видео „Как да направим роти[2] с идеална кръгла форма“ – но да стигне дотам да си търси мъж с обява? Това вече беше екстремно.

Ники звъня няколко пъти на сестра си и всеки път попадаше на гласова поща. Докато успее да се свърже, слънчевият светлик постепенно се бе оттекъл в гъстата вечерна мъгла и почти бе време да тръгва за смяната си в „О’Райлиз“.

– Знам какво ще кажеш – започна Минди.
– Обаче представяш ли си го реално, Минди? – попита Ники. – Виждаш ли го наистина да се случи?
– Да.
– Значи си полудяла.
– Сама взех това решение. Искам да си намеря съпруг по старата традиция.
– Защо?
– Това искам.
– Защо?
– Просто така.
– Ако искаш да ти редактирам представянето в профила, ще трябва да измислиш някоя по-умна причина.
– Не е честно! Аз те подкрепих, когато реши да се изнасяш.
– Нарече ме „егоистка такава“.
– Обаче после, когато се изнесе, а мама искаше да идва да те търси в квартирата и да настоява да се прибереш у дома, кой я убеди да се откаже, а? Ако не бях аз, тя никога нямаше да приеме решението ти. Сега вече го е преглътнала.
Почти го е преглътнала – напомни ѝ Ники. Времето беше поизносило първоначалния гняв на мама, дотам, че нишките му се бяха протрили до скъсване. Тя все още дълбоко не одобряваше начина на живот, който Ники беше избрала, но поне се беше отказала да ѝ чете конско за опасностите от самотното съществуване. „На баба ти и през ум не би ѝ минало да ми позволи такова нещо“, винаги натъртваше мама, за да докаже колко е прогресивна, а в гласа ѝ се усещаше едновременно горчиво съжаление и желание да се похвали. Изобщо, истински микс от Изтока и Запада.
– Просто се връщам към нашата култура – каза Минди. – Виждам английските ми приятелки как се опитват да се запознават с мъже онлайн или в нощните клубове, но не намират свестни кандидати. Защо да не опитам с уговорен брак? При мама и татко се оказа сполучлив.
– Тогава времената са били други – заспори Ники. – Ти имаш повече възможности, отколкото е имала мама на твоята възраст.
– Получих образование, завърших колежа за медицински сестри, имам сигурна работа – сега предстои следващата стъпка.
– Не би трябвало да е „стъпка“. Тръгнала си да избираш мъж, все едно е мебел или скъпа вещ!
– Не, не е така. Просто имам нужда от малко помощ да го намеря, но няма да се срещнем за първи път в деня на сватбата или нещо такова. В днешно време на годениците им се дава повече време да се опознаят.

Ники се ядоса при думите „им се дава“. Защо на Минди ѝ трябва от когото и да било разрешение, свързано със свободата на любовния ѝ живот?

[1] В традицията на сикхската религия мъжете са длъжни да се съобразяват с т.нар. „пет К“ – „кеш“ (коса, която никога не се подстригва, оттам и характерният тюрбан за прибирането ѝ), „канга“ (дървен гребен за косата), „кара“ (желязна гривна), „качера“ (долна дреха от 100 процента памук, в никакъв случай не трикотажна) и „кирпан“ (желязна кама за лична защита). б. пр.

[2] Плосък индийски хляб, подобен на палачинка. б. пр.

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (100%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук