Колко висока цена е готов да плати човек, за да стане известен за няколко дни и да спечели солидна сума?

Докъде стигат желанието за смазващ рейтинг и машинациите на продуцентите в риалити форматите?

А колко извратени могат да са зрителите, които тръпнат в очакване на повече и повече зрелища, заливащи ги от екрана постоянно?

Британският писател, актьор и режисьор Бен Елтън разказва брутална, но реалистична история за хляб и зрелища в XXI век в трилъра „Известен и мъртъв”.

1 къща, 10 участници, 30 камери, 40 микрофона.

Всички сме гледали телевизионни формати, в които след продължителни кастинги група непознати биват затворени в изолирана от околния свят среда, където са под 24-часово наблюдение.

Въпреки всички обяснения и оправдания от рода „искам да разширя собствените си лимити”, крайната цел на участниците обикновено е да спечелят висока сума пари и да станат известни. За да разчупи клишето, на страниците на смразяващия с реалистичността си трилър „Известен и мъртъв”, Бен Елтън добавя още малко цифри: 1 убийство и 0 доказателства.

Скандалната история на едно неочаквано убийство, излъчено на живо пред хиляди зрители, е това, което вълнува милиони хора по света. Заподозрените са съквартирантите, които все още не са напуснали къщата на „Любопитния Том” – популярен британски риалити формат, чийто трети сезон тъкмо е започнал, а прогнозният му рейтинг е доста нисък…

Известен и мъртъв

Бен Елтън

 ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ДЕН. 9:00 СУТРИНТА

На следващата сутрин Хупър показа записа на Колридж.

– Каквото и да означава „шиене морги един от нас е“, сър, а тя със сигурност не казва точно това, за мен то сочи, че Кели e познавала Дейвид, преди да влязат в къщата.

– Възможно е – допусна инспекторът.

– Смятам, че е вероятно, сър – настоя Хупър и отново пус­на записа. – Когато тя каза: „Познавам те“, в началото си по­мислих, че има предвид, че го познава от психологическа глед­на точка, защото Дейвид говореше за това.

– Разбира се.

– Но после тя каза останалото за моргата и това очевид­но беше нещо, което само Дейвид разбра – някаква тайна от външния свят, която те споделят.

– В това няма съмнение, сержант – съгласи се Колридж, – но не означава непременно, че са се срещали. Кели може да е разпознала в Дейвид нещо, което й е позволило да разбере някакъв факт за него.

– Не смятам Кели за особено умна, сър. Разбирането на не­щата не е силната й страна. Мисля, че са се срещали.

– Е, ако е така, то това със сигурност е много важно от­критие. Цялата ни теория за катализатора се основава на пред­положението, че всички те не са се познавали. Ако двама от тях са се познавали извън къщата, това променя динамиката на цялата група.

За първи път двамата детективи имаха усещането, че са на­пипали някаква следа.

– Тогава как мислите, сержант? Дали Кели още от началото е видяла в Дейвид онова, което е разпознала, каквото и да е то?

– Не и ако не е била толкова добра актриса, колкото й се иска да бъде. Мисля, че тя абсолютно не си спомня онзи първи ден. Тя просто тичаше наоколо и пищеше, скачаше в басейна и гърдите й изскачаха изпод горнището. Не мога да кажа, че за­белязах и един момент, в който да е замислена. Не, мисля, че каквото и да е накарало Кели да се досети, то се е случило по-късно. В някакъв момент Дейвид се е издал и Кели е забелязала в него нещо, което е разпознала.

– В този случай предполагам, че това е станало не много преди тя да разкрие на Дейвид, че знае.

– Със сигурност. Кели не ми прилича на момиче, което би запазило нещо толкова пикантно за себе си. Едва е изчакала да го навре в лицето на Дейв, особено след начина, по който той я е унижил предишния ден по отношение на актьорските й амбиции.

– Е, ако това е вярно, то каквото и да е видяла е станало във времето между разговора край басейна и разговора в джакузи­то. Какво са правили през вечерта на осмия ден?

– Татуировки! – отвърна Хупър. – Сравняваха татуировки­те си! Изгледах касетата.

– Е, да я изгледаме още веднъж.

Докато Хупър отново зареждаше видеокасетата, Триша се присъедини към тях и седнаха заедно да изучават лицата на Кели и Дейвид, когато групата обсъждаше татуировките.

Вечерята беше приключила и, с изключение на Уогъл, всич­ки съквартиранти седяха на диваните и бездействаха. Току-що бяха изпълнили една малка задача, дадена им от „Любопитния Том“, в която всеки съквартирант получаваше назаем молив и хартия и трябваше да запише предвижданията си за това кой мисли, че ще остане в къщата в края на седмата седмица. Ос­вен това всички бяха окуражавани да нахвърлят всички мисли, които можеше да имат, за това как щяха да се развият нещата. После всички листове хартия бяха сложени в голям кафяв плик, надписан „Предвиждания“, който беше тържествено запечатан и поставен в дъното на кухненския бокс.

След това разговорът се насочи към татуировките. Всички, с изключение на Дервла и Джаз, имаха какво да покажат.

– Аз съм прекалено черен – обясни Джаз, – освен това ко­жата ми е твърде красива, за да бъде подобрявана.

– Нямам обяснение защо нямам никакви татуировки – каза Дервла. – Само мога да кажа, че в днешно време, когато хората говорят за татуировките си, онези, които нямат такива, трябва да обясняват защо това е така. Може би точно затова не искам татуировка.

– Браво на теб – похвали я Колридж и отпи от порцелано­вата си чаша.

Хупър и Триша не казаха нищо. Хупър имаше татуирана на рамото си емблемата на футболния клуб „Евертън“, а Триша имаше пеперуда върху лявата буза на дупето си.

На екрана Гари обясняваше, че орелът върху глезена му означава сила, чест и истина.

– Какво означава стиснатият юмрук върху рамото ти? Че си чекиджия? – попита Джаз.

– Не, мамка му, не означава това – отвърна Гари. – Макар че съм на олимпийско ниво точно в този спорт.

Момичетата изстенаха.

– Стиснатият ми юмрук също означава сила, чест и истина. Нещо повече, ще си направя още една на гърба. Ще поискам да ми изпишат „сила, чест и истина“ с готически шрифт. Това е моят девиз.

Групата даде да се разбере, че е успяла да схване това.

После Мун показа флоралния мотив, който минаваше по гръбнака й.

– Цветята са символ на мира и вътрешната сила. Те показ­ват духовен разцвет и мисля, че египетските принцеси са ис­кали да ги погребват с букет цветя, макар че може и да не си спомням правилно. Може и да бяха шибаните норвежки жени, но и в двата случая всички те са умрели, чувствайки се значими и духовни.

Кели показа феникса, който излиташе нагоре между задни­те й части. Сали демонстрира жената воин, която се биеше с дракон около пъпа й, а Лейла се похвали с миниатюрната пепе­руда върху едната страна на дупето й.

– И аз имам точно същата – възмути се Триша. – Онзи тип, който ми я направи, ми каза, че е уникална и единствена.

Колридж за малко не се задави с чая си. Никога не му беше минавало през ума, че някоя от неговите жени полицаи, има татуировка. Особено Патриша, която той бе смятал за толкова сериозно момиче.

Тогава Лейла гордо разтвори крака и показа другата пепе­руда, която пърхаше с криле в най-горната част от вътрешната страна на съвършено очарователното й, гладко и добре поддър-жано бедро.

– Сложила съм я там – обясни Лейла, – за да напомня на любовниците ми за важността и красотата на деликатността и нежното докосване.

Колридж изстена и извърна поглед от екрана.

– Имаш ли такава, Триш? – попита Хупър.

– Няма начин, не и там. Достатъчно лошо е да си правиш и кола маска, без някой от „ангелите на ада“ да те боде с иглата си за татуиране.

– Млъкнете и двамата! – излая Колридж.

Сега Лейла показваше малкия източен символ върху плеш­ката си.

– Тибетски е – обясни тя. – Будистки символ, означаващ спокойна вътрешна светлина.

Всички се съгласиха, че това е особено очарователно.

Всички, с изключение на Дейвид.