Пълният текст на една от най-цензурираните книги в света излиза за пръв път на български в луксозно издание

Във времената на лудост след Френската революция, когато революционният стремеж към равенство е опорочен и Париж е наводнен с кръв, се ражда богочовекът на Маркиз дьо Сад.

Свободният човек, който не отговаря пред никого и чийто морален упадък е единствено стремежът му да счупи оковите на обществото.

Обвиняваният в поквара, безочливи сексуални вкусове, уклон към порнографията и подкопаване на закона философ създава своята „Философия в будоара“ – най-мощния бунт срещу тесногръдието на религията, политическото лицемерие и привидната добродетел.

Забранявана столетия наред, цензурирана, „Философия в будоара“ излиза за пръв път на български език в луксозно издание с твърди корици и без цензура.

Към новото издание са добавени непубликувани досега разкази, които допълват идеята на Маркиз дьо Сад за раждането на човека, равен на боговете в своята свобода.

Дьо Сад ни превежда по стъпките на трима аристократи в задачата им да обучат петнадесетгодишната Йожени дьо Мистивал в принципите на най-голямата сексуална упадъчност, за да преследва желанията на тялото си, далеч от оковите на обществото.

Двеста години след смъртта на автора най-запленяващата от творбите му, където еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен, продължава да носи шок и удоволствие на читателите.

„Сексуалната наслада е страст, на която всички останали чувства са подчинени,

но и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първични инстинкти, не носим повече вина от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува.“

Философия в будоара

Маркиз дьо Сад

ТОМ ПЪРВИ

Майките ще препоръчат четивото на дъщерите си

Към вас, развратници

Сластолюбци на всякаква възраст и от всякакъв пол, тази творба е за вас: хранете се с принципите ѝ, те поощряват вашите страсти, а точно онези страсти, с които бездушни лъжливи моралисти ви плашат, са всъщност само средствата, които природата използва, за да накара човека да прозре намеренията ѝ спрямо него; слушайте единствено тези очарователни стремления; само техният орган е този, който трябва да ви отведе до щастието.

Похотливи дами, нека сластолюбивата Дьо Сент-Анж ви бъде пример; и като нея презирайте всичко, което възразява срещу върховните закони на удоволствието, водили я цял живот.

Девойки млади, предълго оковавани в абсурдните и опасни вериги на измислената добродетел, на противната религия, бъдете като пламенната Йожени; унищожете, стъпчете с нозе бързо като нея всички смехотворни правила, наложени от глупави родители.

А на вас, любезни развратници, които още от младостта си нямате други задръжки и други закони освен собствените ви прищевки, нека циничният Долмансе ви бъде за подражание; стигнете също толкова далеч, ако подобно нему желаете да извървите всички пътища, осеяни с цветя, начертани пред вас от похотта; в школата му научете, че единствено при разгръщане пределите на своите вкусове и фантазии, че само като жертвате всичко в името на сластта, злощастното същество, познато под името човек, захвърлено пряко себе си в този печален свят, може да посее няколко рози сред тръните на живота.

ПЪРВИ ДИАЛОГ

Госпожа Дьо Сент-Анж, кавалер Дьо Мирвел

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Здравей, братко. Къде е господин Долмансе?

КАВАЛЕРЪТ: Ще дойде точно в четири часа и понеже вечеряме в седем, както виждаш, ще имаме предостатъчно време за приказки.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Знаеш ли, братко, донякъде се разкайвам за проявеното любопитство и всички неприлични планове за днес. Честно казано, приятелю, ти си прекалено снизходителен, понеже колкото по-разумна трябва да бъда, толкова повече проклетият ми ум се бунтува и развращава, а ти ми прощаваш всичко и това само ме разглезва… На двадесет и шест години трябваше да съм вече смирена и благочестива, а продължавам да съм най-покварената жена… Представа нямаш какво си мисля, приятелю, какво бих искала да направя. Смятах, че ако се задоволявам само с жени, ще се укротя; че желанията, съсредоточени в женското ми лоно, няма да ме тласкат повече към вас, мъжете; измамни надежди; удоволствието, от което исках да се лиша, все по-буйно връхлиташе ума ми и разбрах, че когато като мен си роден за разврат, е безсмислено да си надяваш окови, понеже страстните желания скоро ги строшават. Аз, скъпи мой, в крайна сметка съм непонятна твар; обичам всичко, забавлявам се по всевъзможни начини; но признай, братко, не е ли крайно своенравно от моя страна, че искам да се запозная с този необикновен Долмансе, който през живота си, разправят, не се е възползвал от жена както обичаят повелява, и понеже е содомит по природа, не само обожествява своя пол, но и отстъпва пред нашия единствено с уговорка да му отдадем онези си прескъпи прелести, в които е свикнал да обладава мъжете? Знаеш ли, братко, какъв необикновен копнеж имам: искам да съм Ганимед на този нов Юпитер, искам да се наслаждавам на вкусовете му, на лъстта му, искам да съм жертва на прищевките му, нали знаеш, скъпи, че до днес съм се отдавала по този начин единствено на теб, и то от благоразположение, или пък на някого от слугите, от когото съм била обслужвана така, единствено заради интереса му да си платя; но днес съм водена не от снизхождение или пък каприз, а само от желанието си… Съзирам между начините, по които съм била подчинявана, и тези, по които ще ме подчинят на тази необичайна натрапчива мисъл, една недоловима разлика и искам да я опозная. Умолявам те, опиши ми твоя Долмансе, нека хубаво си го представя, преди да е дошъл; знаеш, че за кратко го срещнах онзи ден в един дом, където бях в компанията му само няколко минути.

КАВАЛЕРЪТ: Сестричке, Долмансе скоро навърши тридесет и шест; висок е, с прекрасно лице, с жив и одухотворен поглед, но чертите му излъчват, въпреки волята му, известна острота и някаква жестокост; притежава най-хубавите зъби на света, определена мекота в стойката и в движенията, несъмнено поради навика така често да се превръща в жена; безкрайно елегантен е, с хубав глас, притежава дарования, но най-вече извънредно философски дух.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не вярва в Бог, надявам се.

КАВАЛЕРЪТ: Но какво говориш! Той е най-известният атеист, най-неморалният човек… Ооо! Олицетворение на найпълната и завършена поквара, най-греховният и зъл човек, който би могъл да съществува на света.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Как ме възбужда всичко това! Ще полудея по този мъж. А какви са предпочитанията му, братко?

КАВАЛЕРЪТ: Познаваш ги! Удоволствията на Содом са му скъпи, без разлика дали ги дава, или получава; за насладите си държи само на мъже и ако понякога все пак се съгласява да опита с жените, то е само при условие че те са достатъчно любезни да сменят пола си с неговия. Говорих му за теб, предупредих го за намеренията ти; приема ги и на свой ред държи да знае условията на уговорката. Предупреждавам те, сестричке, ще ти откаже твърдо, опиташ ли се да го въвлечеш в нещо друго: „Онова, което съм съгласен да направя със сестра Ви – заяви ми той, – е волност… забежка, с каквато човек се омърсява рядко и безкрайно предпазливо“.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Омърсяване!… Предпазливост!… Обичам до полуда словата на тези мили хора! И ние жените помежду си използваме подобни крайни думи. Също като тези те доказват дълбокия ужас, който ги пропива за отхвърлящите общоприетата вяра… Е? Кажи ми, скъпи, той бил ли е с теб? С прелестната си снага и твоите двадесет години струва ми се, че лесно ще привлечеш подобен мъж!

КАВАЛЕРЪТ: Изобщо няма да крия от теб лудориите ми с него: прекалено си умна, за да ги осъждаш. Всъщност аз харесвам жените и се отдавам на тези непривични вкусове само когато някой приятен мъж настоява. Но тогава не отказвам нищо. Далеч съм от глупавото високомерие, което кара нашите вятърничави младоци да смятат, че трябва да отвръщат с удари на пръчка при подобни предложения; нима човекът е господар на вкусове си? Можем да съжаляваме онези с особените щения, но никога да ги обиждаме: прегрешението им е дело на природата; те не са виновни, че са се появили на света с различни наклонности, така както ние нямаме вина, че сме се родили куци или със съвършено тяло. Впрочем, когато някой мъж иска да ви се наслади, казва ли ви нещо неприятно? Несъмнено не; прави комплимент; защо тогава да му отвръщате с ругатни или обиди? Само глупаците мислят така; разумният мъж никога няма да каже по този въпрос нещо, различно от мен, ала светът е пълен с жалки глупаци, които мислят, че изневеряват на същността си, когато някой им признае, че ги намира подходящи за удоволствие. Разглезени от жените, неизменно ревниви към всичко, което може би нарушава правата им, те си въобразяват, че са едни донкихотовци на тези така традиционни права, и нападат онези, които не признават всемогъществото им.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ах, приятелю, целуни ме! Нямаше да си мой брат, ако мислеше различно; но умолявам те, разкрий малко подробности за физиката на този мъж и за удоволствията му с теб.

КАВАЛЕРЪТ: Господин Долмансе научил от един мой приятел за великолепната мъжественост, с която знаеш, че съм надарен, и накарал маркиз Дьо В… да ме покани на вечеря. Там трябваше да покажа какво притежавам; отначало любопитството сякаш беше единствен подтик; красивият задник, който обърнаха към мен с молбата да му се насладя изцяло, ме накара скоро да разбера, че единствено предпочитанието беше причината за това изпитание. Предупредих Долмансе за всички затруднения на начинанието; нищо не го плашеше. „Предавам се пред ударите на тарана – рече ми той, – и Вие дори няма да се окичите със славата, че сте най-страшният сред мъжете, прониквали в задника, който Ви предлагам!“ Маркизът не се отделяше от нас; окуражаваше ни, като стискаше, мачкаше и целуваше всичко, което ние разголвахме. Бях готов… но попитах дали поне малко да не го предразположа. „Не го правете! – нареди маркизът. – Ще отнемете наполовина сладострастията, които Долмансе очаква от Вас; той иска да го разпорите… иска да го разкъсате.“ „Ще бъде задоволен!“ отвърнах аз и потънах на сляпо в зейналата бездна… Може би си мислиш, сестричке, че срещнах голямо затруднение?… Нищо подобно; копието ми, каквото е голямо, потъна безпрепятствено, достигнах дъното на недрата му, без дяволът дори да издаде, че е почувствал нещо. Отнасях се с Долмансе приятелски; прекомерното наслаждение, което изпитваше, трепетът и милите му думи скоро доведоха и мен до върховно щастие и се излях в него. Едва се бях отдръпнал, когато Долмансе се обърна към мен разрошен и червен като вакханка: „Виждаш ли до какво състояние ме докара, скъпи кавалере? – каза той, преди да ми покаже твърд и щръкнал свредел, много дълъг и поне шест пуса дебел. – Моля те, умолявам те, любов моя, съгласи се да ми послужиш като жена, след като беше мой любовник, за да мога да кажа, че в твоите обятия съм вкусил всички удоволствия на страстта, така скъпи на сетива ми“. И тъй като не изпитвах притеснения нито в едното, нито в другото, се съгласих; маркизът свали долните си дрехи пред очите ми и помоли да бъда още мaлко мъж с него, докато ставах жена на приятеля ми; с него се отнесох също като с Долмансе, а той ми връщаше стократно тласъците, с които сам дарявах третия ни другар, и скоро изстреля дълбоко в мен вълшебния еликсир, с който аз почти в същото време наводних Дьо В…

Г-ЖА ДЬО СЕНТ–АНЖ: Трябва да си изпитал върховно удоволствие между двамата, братко; казват, че било неземно.

КАВАЛЕРЪТ: Дума да няма, ангел мой, наистина е найдобрата поза; но каквото и да се говори, това е своенравие, което не предпочитам пред насладите с жените.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Прекрасно, любими, защото днес, за да възнаградя любезната ти услужливост, ще предоставя на твоите страсти целомъдрена девойка, по красива и от Амур6.

КАВАЛЕРЪТ: Какво! Заедно с Долмансе… каниш жена в дома си?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Става дума за обучение; запознах се с това момиче миналата есен в манастира, докато мъжът ми се лекуваше на минерални бани. Нищо не направихме там, на нищо не се решихме, твърде много очи ни дебнеха, ала си обещахме да се срещнем при възможност; единствено за да удовлетворя този натрапчив копнеж се запознах със семейството ѝ. Нейният баща е свободомислещ развратник… прелъстих го. Е, красавицата ще дойде, чакам я; ще прекараме два дни заедно… два прекрасни дни; ще използвам по-голямата част от времето да пообразовам младото момиче. С Долмансе ще вкараме в хубавата ѝ главица всички принципи на най-разюзданото сластолюбие, ще я разпалим с нашите пламъци, с нашите желания и понеже искам към теорията да добавя и малко практика – да разгърнем нагледно думите си, съм определила теб, братко, да откъснеш миртата на Цитера, а Долмансе – розите на Содом. А аз ще изпитам едновременно две удоволствия – да се насладя лично на тези престъпни чувствени наслади, а в същото време да предавам уроци и внушавам предпочитания на милата невинна душа, хванала се в мрежите ни. Е, кавалере, този план достоен ли е за моето въображение?

КАВАЛЕРЪТ: Само то би могло да го роди; божествен е, сестричке, и аз ти обещавам да изпълня великолепно сладката роля, която си ми отредила. Ах, палавнице, как ще се насладиш на удоволствието да образоваш това дете! Какви прелестни преживявания те чакат, докато я развращаваш, докато задушаваш в тази млада душа всички кълнове на добродетелта и вярата, които сеят в нея монахините! Честно казано, това е прекалено покварено за мен.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се съмнявай, че нищо няма да спестя, за да я развратя, да унищожа и да преобърна в нея всички лъжливи принципи на морала, с които може би вече е съвсем зашеметена; искам с два урока да я направя разюздана, безбожна… и разпътна като мен. Предупреди Долмансе, разкажи му всичко още щом пристигне, та отровата на безнравствеността му, която заедно с него ще влеем в това младо сърце, да изкорени мигновено всички кълнове на благочестието, които без нас биха могли да израстат в него.

КАВАЛЕРЪТ: Невъзможно е да се намери по-подходящ човек: безбожието, безнравствеността, безчовечието и развратът се леят от устата на Долмансе също както някогашното чувствено миро от устата на прочутия архиепископ на Камбре; той е най-изкусният прелъстител, най-поквареният мъж, най-опасният… Ах, скъпа приятелко, нека само ученичката откликне на грижите, положени от учителя, и ти гарантирам, че скоро ще е погубена.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Няма да отнеме много време с предразположението, което долових у нея…

КАВАЛЕРЪТ: Но я ми кажи, скъпа сестро, изобщо ли не се страхуваш от родителите ѝ? Ами ако девойчето се разприказва, когато се върне у дома?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се притеснявай, съблазних бащата… той е мой. Трябва ли най-сетне да ти призная? Отдадох му се, за да си затвори очите; не знае за кроежите ми, но не би посмял да се рови. В ръцете ми е.

КАВАЛЕРЪТ: Похватите ти са ужасни!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Такива трябва да са, за да действат.

КАВАЛЕРЪТ: Е, хайде, разкажи ми, моля те, за тази млада особа.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Нарича се Йожени, дъщеря е на някой си Дьо Мистивал, един от най-богатите търговци в столицата, около тридесет и шест годишен; майката е на около тридесет и две, а малката е на петнадесет. Дьо Мистивал е развратен точно колкото жена му е благочестива. А Йожени, приятелю, напразно ще се мъча да ти я обрисувам: четката ми е бездарна за това; достатъчно ти е да знаеш, че нито аз, нито ти сме виждали подобна прелест на света.

КАВАЛЕРЪТ: Щом не можеш да я обрисуваш, загатни поне нещо, та като знам донякъде какво да очаквам, да изпълня по-добре въображението си с представата за идола, на който ще се принеса в жертва.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Добре, приятелю, кестенявите ѝ коси, които едва се обхващат с ръце, стигат до бедрата ѝ; притежава ослепително бяло лице с почти орлово носле, с очи пламенни и черни като абанос!… О, приятелю, не е възможно да устоиш на този поглед… Дори не можеш да си представиш тези очи какви глупости са ме карали да правя. Ако пък видиш хубавите вежди, които ги увенчават… изписаните клепачи, които ги обрамчват! Устата ѝ е мъничка, а зъбите – великолепни, и всичко това е така свежо! Една от прелестите ѝ е елегантният начин, по който красивата ѝ главица стои на раменете, и благородната осанка, когато се обърне. Йожени е по-едра за възрастта си; човек спокойно би ѝ дал седемнадесет години; снагата ѝ е модел за елегантност и финес, гръдта – прекрасна… несъмнено двете най-красиви цицки!… Едва ще изпълнят шепата ти, но са тъй нежни… тъй свежи… тъй бели! Двадесет пъти си изгубих ума, докато ги целувах! Ако пък беше видял как се оживява под милувките ми… как двете ѝ огромни очи ми разкриваха състоянието на душата ѝ! Приятелю, за останалото нищо не зная. Ако обаче съдя по онова, което вече съм видяла, на Олимп никога не е имало богиня, която да се мери с нея. О, ето, чувам я… остави ни; излез през градината, за да не я срещнеш, и се върни в уречения час.

КАВАЛЕРЪТ: Картината, която току-що описа, ти гарантира точността ми. О, небеса! Да изляза… да те оставя, когато съм в такова състояние! Сбогом… целувка, една целувка, сестричке, за да ми държи поне дотогава.

(Тя го целува, погалва копието му през панталона и младият мъж забързано излиза.)