Мориц Йомтов и Марко Стойчев, познати като известното дуо Братя Мормареви, разсмивали многократно няколко поколения българи с неповторимите си герои в култовите екранизации „С деца на море”, „Двойникът”, „Васко да Гама от село Рупча”, „Войната на таралежите” и др., събират в книга (не)известни вицове и анекдоти за еврейския народ.

Публикуваните на страниците на изданието „Еврейски вицове” анекдоти предлагат умела самоирония, но едновременно с това разкриват много повече за светоусещането и мирогледа на един народ, който е успял да се съхрани именно заради неповторимото си чувство за хумор.

Книгата съдържа четири предговора, единият, от които на д-р Соломон Паси, както и илюстрации от Атанас Йомтов.

Еврейски вицове

Братя Мормареви

Госпожа Финкелщайн от Израел била на гости при сина си в Ню Йорк. Трябвало да отиде във Вашингтон и тъй като не знаела английски, синът й обяснил как да смени влака във Филаделфия. Но госпожа Финкелщайн се объркала и се качила отново във влак за Ню Йорк. В купето видяла жена да чете вестник на идиш и подхванала разговор:

– Когато стигнем във Вашингтон, ще ми помогнете ли да взема такси?

– Вашингтон ли? Но аз идвам от Вашингтон и отивам в Ню Йорк.

– Боже, какво чудо са американските железници! Седим една срещу друга и един и същ влак ни кара в две различни по­соки – вас в Ню Йорк, мене – във Вашингтон!

*

Двама братя евреи решили да се покръстят. Пръв в църква­та влязъл по-големият. Щом той излязъл, малкият нетърпеливо го попитал:

– Е, как беше?

Големият отминал брат си с презрение.

– Ей, Жак, какво ти става? – настигнал го по-малкият брат.

– Първо – не съм Жак, а Жорж. И, второ – с евреи не раз­говарям. Защо разпнахте нашия Бог Исус Христос?

*

Леви минавал край католическата катедрала „Св. Патрик“ и видял, че пред портите й се тълпят хора. От любопитство и той се присъединил към тях, но нищо не могъл да види. На­пливът бил голям, прииждали все нови и нови хора и той не­усетно се озовал пред свещеника, който му пъхнал лъжичка в устата, ударил го с кръст по главата и му казал:

– Честито, от днес и ти си в лоното Христово!

Ужасен, Леви едва успял да излезе отново на улицата. Ужас! Той е покръстен, какво да прави! Решил да се обади по телефона на жена си.

– Да знаеш какво се случи с мен, Ребека. Като минавах по­край „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа, отидох да видя какво става и докато се усетя, ме наблъскаха в църквата, помъчих се да се измъкна, но прииждаха все нови и нови хора…

– Ароне, виж какво – прекъснала го жена му, – знаеш много добре, че ще имаме гости за вечеря и сега готвя, довечера ще ми разкажеш – и затворила телефона.

Решил да се обади на дъщеря си:

– Да знаеш какво се случи с мен, Мириам – почнал. – Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа…

– Папа – прекъснала го дъщеря му, – ще закъснея за сре­щата с годеника си, довечера ще ми разкажеш всичко – и за­творила телефона.

Решил да се обади на сина си:

– Сидни, да знаеш какво ми се случи… – започнал той.

– Папа, сега ли намери да звъниш, тъкмо съм легнал с едно момиче – и му тръшнал телефона.

Излязъл от кабината Леви, обърнал очи към небето и казал:

– Господи, Боже мой, само от петнайсет минути съм хри­стиянин – и вече така съм намразил трима евреи, че…