През 2017 г. Унгария и светът отбелязаха 100 години от рождението на Магда Сабо.

Колко жалко, че чак сега този роман попада по рафтовете на българските книжарници!

Защото Магда Сабо наистина е способна да ни открехне „Вратата“ на една добра литература. Литература, която не борави с огромен наратив, а с добре обрисувани, плътни образи на „малки“ хора, която не се вълнува от сложни езикови пируети, а от дълбок психологизъм.

Литература, в която има топли човешки взаимоотношения и истории. Която сгрява подобно на разказ на Чехов. Но и разтърсва с проникновения си поглед.

„Вратата“ на Магда Сабо (Изд. Колибри) е автобиографичен разказ. Но такъв, в който писателката, която разказва се подлага на безпощадна дисекция, докато гради друг женски образ – може би най-силният и противоречивият женски образ, който съвременната литература познава. Този  на по-възрастната от нея прислужница Емеренц – кокалестата, неука и груба, не признаваща правила, но „по-доброто „аз“ на всички нас“.

Може би този образ не би бил толкова убедителен, без второстепенните герои, като съпруга (или стопанина), подполковника, племенника и кучето. О, да, кучето! Един от важните образи в книгата, сам по себе си богат и плътен като човешки характер, помагащ да се разгърнат всички останали характери. И любовни истории…

Още за романа

Книгата е преведена на 42 езика, получава френската награда „Фемина“ за произведение на чуждестранен автор през 2003 г., филмирана е от носителя на „Оскар“, унгарския режисьор Ищван Сабо през 2012 г. и попада в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за 10-те най-добри книги на 2015 година.

За авторката

Магда Сабо (1917–2007) е една от най-обичаните и превеждани унгарски писателки.

Дебютира като поетеса. През 1949-а е удостоена с авторитетната литературна награда „Баумгартен“, но по политически причини отличието й е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година.

В този период от живота си Магда Сабо се обръща към прозата. Първата й творба, повестта „Фреска”, е публикувана, когато свалят забраната върху издаването на нейните произведения, наложена от унгарския диктатор Матиаш Ракоши. Една след друга се раждат книги като „Кажете на Жофика”, „Сърната”, „Синият остров”, „Бал с маски”, „Рожден ден”, „Пилат”, „Данаида”.

Семейните тайни, женските съдби, загадъчният емоционален свят в ежедневните взаимоотношения са постоянни мотиви в творбите й.

Носител е на най-престижната унгарска литературна награда „Кошут“ (1978).

Избрани цитати от Вратата

• Написах тази книга не за Господ, който знае и кътните ми зъби, не и за сенките, които са свидетели на всичко и виждат часовете ми на бодърстване и сън, а за хората. Досега живеех смело, надявам се така и да умра, смело и без лъжа, но условието за това е да призная: аз убих Емеренц. Дори и фактът, че исках не да я унищожа, а да я спася, не променя това.
• Когато разговаряхме за пръв път, исках да видя лицето ѝ, ето защо се притесних, че не ми даде възможност за това. (…)

В тази ранна вечер изживяхме важни мигове; и двете трябваше да решим ще се приемем ли една друга.

• … никога не съм вярвала на писателите романисти от миналия век, оприличили нечие лице на езеро; засрамих се, както всеки път когато се осмелявах да се съмнявам в класиците, лицето на Емеренц не можеше да се сравни с нищо, освен с равната, безизразна водна повърхност в ранни зори.
• … в един изкушаващ миг ми хрумна: тази старица е толкова далеч от правилата, че може би за всички ни би било изгодно тя да не приеме работата…
• Ако по отношение на определени норми изобщо някой някога на този свят приличаше на Емеренц, то това бе единствено съпругът ми. Очевидно поради това дълго време не можаха истински да се сближат.
• Не се обръщаше към мен никак до момента, в който най-после не намери местенце за мен в живота си, докато не осъзна, според личните си възприятия, коя съм аз за нея и кое е наименованието, което ми подхожда. И тук, разбира се, беше права, защото докато не започне да изпитваме към някого някакви емоции, всяка дефиниция би била неточна.
• Емеренц, за съжаление, беше съвършена във всяко едно отношение, понякога потискащо съвършена. При боязливо изречените от мен думи на признание тя не скриваше, че не желае постоянна обратна връзка, да не я хвалим, както и че е съвсем наясно с постигнатото от нея.

Не съм чувала никога никого да моли за извинение с такова достойнство, без всякакво смирение или разкаяние.

• … това беше моментът, от който Емеренц в действителност ме заобича, безрезервно, направо мрачно, като човек, който е приел, че обичта е отговорност, всъщност опасна и рискована страст.
• – Защото сте и сляпа, и глупава, и страхлива – изреди – Един бог знае какво обичам у вас, но каквото и да е, не го заслужавате. Може би като остареете, ще ви се появят и вкусът, и смелостта.
• … трябва да я отуча от това да изразява привързаността си с безумни средства и без всякаква дисциплина. Днес вече зная това, което тогава още не, а именно, че привличането не може да се изрази кротко, регламентирано и артикулирано и че не мога да дефинирам формите у на проявление при някой друг.
• … не само Емеренц държеше на мен с привързаност,надминаваща обичайната симпатия, а и аз обичах Емеренц, аз, за която всеки проницателен човек отдаван би забелязал, че зад неизменната, еднаква любезност прикривах ужаса си, че всъщност мога да бъда само приятелски настроена, и хората, с които действително имам нещо общо на този свят, се броят на пръстите на едната ми ръка.
• … в действителност говореше малко, като истинските майки, чието минало е вече едва ли не без значение, защото ги занимава единствено бъдещето на децата им.
• … още бях млада, не бях анализирала докрай колко нелогична, смъртоносна, непредсказуема страст е привличането, при все че познавах античната гръцка литература, която не описваше нищо друго освен проблясващата секира в хватката на страстите, смъртта, любовта и обичта.

Не бива да обичаш толкова нито човек, нито животно.

• … всяка емоционална връзка е потенциална атака, и колкото повече хора допускам близо до себе си, по толкова повече канали ще прииждат опасности към мен.
• … Емеренц е щедра, даряваща добра, дори и да отрича Бог, тя го почита с делата си, Емеренц е жертвоготовна, за нея всичко, за което аз самата трябва да се подсещам, е естествено и няма значение, че не знае това,

добротата на Емеренц ѝ идва отвътре, а аз съм възпитана в нея…

• Тя не беше разбрала едно: въпреки, че взаимно се обичахме, така умееше да ме пронизва, че направо ме поваляше на колене.
• Емеренц беше недисциплинирано добра, необмислено великодушна, тя бе разкрила сиротството си само пред други сиротни души.

Откъс от “Вратата” на Магда Сабо

Врата, заедно с още 11 заглавия, препоръчваме и тук:

12 книги, с които да започнете 2018 г. (откъси и ревюта)

Сред скорошните ни находки из добрата унгарска литература е също:

Клада – болезнено красив роман за порастването и свободата (ревю, откъс и избрани цитати)

Авторът ви представихме във видео интервю тук:

Дьорд Драгоман: Никой не е невинен. Системата не иска да сте невинни (видео интервю и откъс от “Клада”)