Из „Пясък от думи“

Вили Тодоров

Признание

Не съм писател, художник, поет,
аз съм единствено Вили.
Не търсете таланти у мен
някъде да са се скрили.
Не искам да ме превръщат в герой,
не желая и да бъда известен
или да се запитат някога „Той
какво открива в птичите песни?
Защо опитва да нарисува
от техните ноти картини
и защо се разхожда в дъжда,
без да е в настроение синьо?“.
Във всяка дума или щрих
опитвам да влагам послания:
„Добро не върши за пари!
Уважавай всяко създание!
Не чакай милост от богове –
не ги моли за състрадание!
Не кради чужди плодове,
мисълта без прегради да е!
Всяко нещо в живота
има своите две страни,
слънчевата търся да открия.
Правиш ли така и ти?
Не! Не съм писател, художник, поет,
приемете ме само за Вили.
Не търсете таланти у мен –
те у другите са се скрили.

За Вили Тодоров

Вили Тодоров задава въпроси. Вили Тодоров търси отговори. Било в рими, било в щрих.

Авторът на стихосбирката „Пясък от думи“ отсява точно тези кристалчета, които от обикновен кварц превръща във вълшебното огледало, в което да отразим и себе си, и живота си. Умее го. Защото през него минава времето, болката, надеждата, страстта, вярата, превърнати в рими. Превърнати в изповед и откровение. Умее да споделя душата и сърцето си.

Така, че да му повярваме.

Защо никой не разбира очите?
Защо не ни замислят сълзите?
Защо?
Защо всеки се бои от сърцето?
Защо не запазваме в него детето?
Защо?
Защо не внимаваме с делата?
Защо после ни изненадва съдбата?
Защо?
Защо не се радваме на мига?
Защо се забавляваме с любовта?
Защо?

Самият той признава, но не се предава:

На моя ден някога бил роден и Хайям,
твърде различни сме – добре знам,
но гордея се, че поне мъничко общо
имам с човек необятно голям.

Вили Тодоров цитира келтската поговорка „Човек е повече от своята съдба“ и тя го провокира за рими и размисли, идея за стих му дава „Това, което търсиш, търси теб!“, написано от Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми. Смесва жанрове, опитва хайку, рубая, често е сатиричен, не е чужд на епиграмата, посвещава редове на Николай Райнов. Но всеки път е себе си в умението да гради отново и отново с търпение своя замък от пясък от думи, защото

Извайваш с пясък от думи
живота край теб какъвто е.
Не знаеш дали е разумно,
но нали не падаш на колене…

Вили Тодоров обитава своя пясъчен замък с надеждата, че не всичко е черно и бяло, че рицарите все още вярват в падащи звезди и че обичта създава песен.

Вили Тодоров е поет на песъчинките, които отразяват слънцето.

Мила Вачева,
„Рицар на книгата“,
зав. отдел „Култура“ на в. „24 часа“