„Здравейте, аз съм Кийт. През повечето време хората не разпознават лица в неодушевените предмети така, както ги виждам аз.
Затова реших да пресъздам тези предмети като анимационни герои, да разкажа кратките им истории и да им вдъхна живот“.
Това разказва Кийт Ларсън, музикант, открил страстта си към рисуването, почти едновременно с новината, че „страда“ от парейдолия.
Всъщност парейдолията (наричана още парейдолическа илюзия) като определение идва от гръцки: para – „лъжлив“, и eidolon, умалително на eidos – „изображение, форма“ и се използва за психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ).
При изменения на мозъчния център, който управлява тази дейност, способността за различаване на лица се нарушава. Тази способност е била важна при развитието и социализацията на човешкия вид.
Днес я свързваме с това, че при парейдолическа илюзия елементи от плоска повърхност (като облаци или гънки на плат например) се възприемат от „страдащия“ от парейдолия като сложен рисунък (предимно лица на хора, но също цветя, необичайни животни и т.н.).
Според съвременните скептици това явление обяснява много от религиозните привиждания на светци, например образите на Дева Мария, видени върху жилищни сгради.
Лицето и каналите върху Марс са също пример за парейдолия. Гледани под друг ъгъл или при по-висока разделителна способност, изображенията се променят.
Парейдолията е признак за развито въображение, а понякога и за начален стадий на остра психоза, смятат учените.
Е, ние ще заложим на първото и ще се насладим на анимираните герои на Кийт:
Музикант, „страдащ“ от парейдолия вдъхва живот на предмети като ги превръща в анимационни герои
Снимки и допълнителна информация: Keith Larsen в Instagram
Подобни артистични експерименти:
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.