“Тебеширения човек” (Изд. „Колибри“) е дебютният и изключително успешен роман на англичанката К. Дж. Тюдор.

Той грабва любопитството на читателя още с първите страници и не го пуска, докато не се разплете и последната брънка от мистерията.

Книгата паралелно проследява няколко сюжетни линии – в миналото и настоящето, като историята е изпълнена с безброй загадки, които могат да се разглеждат и независимо една от друга.

Освен това, “Тебеширения човек” не е просто криминален роман. Това е и роман за едно детство, изпълнено със силни емоции, житейски уроци и безгранично въображение.

Сюжетът

Разказът в миналото се развива през 1986 г. Тогава главният герой Еди и приятелите му са деца на прага на юношеството. Дните им минават безметежно, в шляене в покрайнините на задрямалото английско селце, където живеят, и в търсене на нещо вълнуващо.

Еди среща г-н Халоран, Тебеширения човек, и му хрумва идеята за таен код: децата започват да рисуват малки фигури с тебешир, които им служат да си разменят послания, понятни единствено на тях. Докато един ден мистериозно появило се тебеширено човече ги отвежда право към разкъсано човешко тяло и след това нищо не е същото.

Настоящето ни пренася в живота на Еди през 2016 г., отново в същото малко селце. Вече пораснал, той смята, че е загърбил миналото. Докато неочаквано получава писмо с тебеширена фигура. Същото писмо са получили и приятелите му, които решават, че това трябва да е лоша шега. Но шегата става зловеща, когато се оказва, че един от тях е мъртъв. За да спаси себе си, Еди трябва да разбере какво всъщност се е случило преди толкова много години. Той се връща към спомените си, за да отговори и на най-немислимите и опасни въпроси, оставили незаличим отпечатък върху детството му.

Впечатленията

“Тебеширения човек” ме грабна с това, че не е типичен английски трилър. Въпреки че има една основна загадка – убийството на младо момиче – тя не е задължително обвързана с всичко случващо се на героите. Покрай убийството изникват и редица други странни мистерии, като до последно не е ясно дали и каква връзка имат с основния сюжет.

Интересното е, че според мен не всички имат, което оставя някои линии леко встрани. Това не ги прави излишни, а са по-скоро любопитно допълнение към личната история на героите. Например, рисуването на тебеширените човечета, макар и да има допир с разплитането на загадката с убийството, е по-силна самостоятелна история, която разкрива подробности за живота на момчетата, за игрите и дори за характера им.

В този тип английски романи сме свикнали в последните страници прозорливият детектив да ни разкаже за какво всъщност е ставало дума в историята. Откриваме значението на всеки малък детайл и разбираме дали сме били достатъчно наблюдателни, за да познаем кой е убиецът. Защото не винаги е икономът. Тюдор обаче ни хвърля в различни посоки, непрекъснато подхранва любопитството ни с нови и нови загадки и накрая въпросите са повече от един. А отговорите далеч не са толкова предсказуеми.

Избрани цитати

Хората си мислят, че искат отговори. Всъщност те искат правилните отговори.

• Такава е човешката природа. Задаваме въпроси с надеждата, че те ще ни дадат истината, която искаме да чуем. Тя има особения навик да бъде просто истина.
• Седя на една от пейките в дъното на църквата, която, както може да се очаква, е празна. В наши дни хората разполагат с други места за поклонение. Заведения и търговски молове, телевизия и виртуални интернет пространства. Кой се нуждае от словото божие, когато думите на някоя риалити звезда вършат същата работа?
• Смъртта се случваше на другите, а не на деца като нас, нито на хора, които познавахме. Тя бе нещо абстрактно и далечно. Вероятно на погребението (…) за първи път си дадох сметка, че смъртта винаги се намира на един хладен дъх разстояние.
• В живота има неща, които можеш да промениш – теглото си, външността си, дори името си – но има и други, които въпреки цялото ти желание, опити и блъскане си остават същите. Това са нещата, които ни оформят. Не онези, които можем да променим, а другите, които не можем.

Откъс от “Тебеширения човек” на К. Дж. Тюдор

Малко за авторката

К. Дж. Тюдор е родена в Солсбъри, Англия, но израства в Нотингам, където и до днес живее с партньора си и дъщеря си.

Напуска училище на 16 години и има зад гърба си много и разнообразни професии.

Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане.

Пише още от малка, но едва през 30-те си години се захваща по-сериозно с идеята за роман.

Вдъхновението за „Тебеширения човек“ я връхлита, когато дъщеря й получава тебешири за втория си рожден ден и двете започват да рисуват фигурки по асфалта, които Тюдор намира за доста зловещи през нощта. Един от любимите й писатели е Стивън Кинг.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.