„Божествени отломки“ (Изд. „Колибри“) на американката Кейт Аткинсън е, най-кратко казано, книга за живота – за (не)сбъднатите мечти, за радостите, тъгите, ежедневието, радостта и несправедливостите.

Тя проследява житейската съдба на няколко поколения, които търсят красивото (и себе си) в една бунтарска за Европа епоха, започнала с дебнещата от всеки ъгъл смърт през Втората световна война до сексуалната революция, новите идеи и техническият прогрес в края на века.

Това, което най-много ми хареса в емоционалния разказ на Аткинсън, е реализмът, с който авторката ни потапя в ежедневието на всеки един от героите.

Читателят „се отбива в дома им“, изслушва историята, мислите и желанията им, за да събере правилните парченца от пъзела на порастването и остаряването на всяко едно поколение.

Именно в това се крие както предизвикателството на романа, така и неговата мистерия, тъй като разказът не върви последователно, а прескача през годините, тича към новото време, връща се носталгично назад, спира се на най-малките детайли и криволичи по пасторалните пейзажи на крайградските райони на Стара Европа.

За тези, които познават творчеството на Аткинсън, е добре да се отбележи, че тя представя „Божествени отломки“ не като „продължение“, а по-скоро като „допълнение“ към романа й „Живот след живот“, където за първи път ни среща със семейството на пилота на бомбардировач във Втората световна война Теди Тод. Който също е и брат, баща, съпруг и дядо. И ако „Живот след живот“ има за цел да ни разкаже повече за Теди, то „Божествени отломки“ прави крачка встрани към неговото наследство, към това, което е оставил след себе си, с акцент върху горчилката, събрала се в душата на неговата дъщеря.

Не на последно място, „Божествени отломки“ е роман, зареден  с много „семейни емоции“, но е и роман за войната и сянката, която хвърля на поколенията в Европа след нея. Аткинсън впечатлява с добре изпипаните и проучени детайли за военното време, познаването не само на факти, а и на усещания, което придава на романа майсторство, издигащо го сред останалите подобни произведения в жанра. И още един детайл, който, разбира се, няма как да бъде разказан в ревю – разтърсващият, неочакван край, който самата авторка определя като смисъла на цялото произведение.

Избрани цитати

• Щастието, също като живота, беше крехко като пърхащото сърчице на птиче и преходно като зюмбюла в гората.
• Само не допускай да станеш обикновен. Аз поне не бих. Трябва да станеш бунтар! (…) Мъжете твърдят, че жените са загадъчни същества. А според мен го казват само за да ни отклонят от стремежа да проумеем собствената им абсолютна неразбираемост.

Не че можеш да научиш някого да цени красивото. То просто съществува. И или го възприемаш, или не.

• А тя наистина се опита. Опита да се промени. Прекара години от живота си в психотерапия и нови начала, макар да не положи съществени усилия и в двете. Надявала се беше някой друг да извърши промяната в нея. Жалко, че нямаше начин нещата да се променят от раз с най-обикновена инжекция.

Откъс от “Божествени отломки” на Кейт Аткинсън

Малко за авторката

Кейт Аткинсън е родена през 1951 г. в Ню Йорк, но живее в Единбург, Шотландия.

Дебютният й роман „Зад кулисите на музея“, който през 1995 г. печели наградата „Уитбред“ (сега „Коста“) за книга на годината, изстрелва писателката високо на литературния хоризонт.

През 2014 г. тя спечели отличието за втори път за романа „Живот след живот“, който беше обявен за най-добър роман на 2013-а.

Наградата й беше връчена за трети път за God in Ruins (2015), определен от журито като гениален. Така Кейт Аткинсън стана първата в историята трикратна носителка на литературната награда „Коста“ за най-добър роман на годината.

Аткинсън е автор и на сборника разкази „Това не е краят на света“, както и на високо оценените от литературната критика романи „Емоционална шантавост“, „Кога ще има добри новини?“, „Излезе рано, взе кучето ми“. През 2011 г. получава Ордена на Британската империя за своето творчество.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.