Разтърсващите автопортрети, заснети от 21-годишно момиче в психиатрично отделение

Разтърсващите автопортрети на Laura Hospes

„Всеки път, когато се чувствам депресирана или имам желание да изразя себе си, посягам към фотоапарата.

За мен това е като да плачеш, ако си тъжен или да викаш, ако си ядосан“, обяснява Laura Hospes, фотограф от Гронинген, Холандия.

След особено лоша криза на депресията си и опит за самоубийство, на 21-годишна възраст Лора се озовава в психиатричното отделение на болницата в родния си град.

По време на престоя си там, въпреки че е поставена под специален режим заради продължаващите си опити да се самонарани, младата жена решава да продължи да снима. Себе си. И лицето на депресията.

„Чрез фотография мога да се изразя и да изясня чувствата си“, обяснява Лора. – „Това означава, че дори мога да се справя със случващото се.“

Но най-разтърсващото обяснение за необходимостта ѝ да снима и да бъде чута (донесло ѝ, заедно с още по-разтърсващите фотографии, международно признание и дори първа награда в престижния фотоконкурс LensCulture Emerging Talent Awards 2015) се крие в думите на младия артист:

„Камерата ми ме слуша по начин, който никой друг не прави.

Камерата е моята утеха, въпреки всички лоши неща в света.“

Автопортретите, които Лора прави по време на престоя си в болницата, са събрани в серията UCP UMCG – или абревиатура на името на психиатричното отделение, в което е настанена.

Макар отдавна да не е постоянно пребиваваща в отделението, Лора все още се вижда със своя психиатър, а да разговарят надълго, в рамките на терапията ѝ. За силата на разговорите и споделянето тя има да ни каже още:

„Искам да споделя чувствата, които съм уловила с целия свят. Искам всички да видят колко е трудно. Зрителите почти да почувстват болка, когато наблюдават снимките ми. Да ги накарам да разберат какво е да бъдеш заключен и да не виждаш повече живот за себе си“.