Опитвала съм се (въодушевена и все още под силните първи впечатления) да разкажа „Неща, които падат от небето“ на близки и приятели. По обърканите им погледи можех да прочета, че не се справям особено успешно.

Затова ще започна като самата авторка – финландката Селя Ахава. Тя признава, че в началото героите и сюжетът не са й били особено ясни.  Тръгнала, всъщност, от приказките и… насилието.

„Това е любопитно съчетание – приказките за деца с насилието в тях, като отрязването на петите, пръстите и други осакатявания, или отрязването на пръста, за да се използва вместо ключ…“, разказва за вдъхновението си Селя Ахава.

И преди да съм ви изплашила, ще добавя – да, книгата на Селя Ахава заимства елементи, идеи и дори структурата на приказка (на някои от най-мрачните истории, събирани от Братя Грим, например), но само за да ги нарушава. За да може и от най-мрачните моменти и злокобни сънища да избуят животът, любовта и надеждата.

Защото едно от нещата, които смело твърди Селя Ахава, е, че структурите са тесни, за да поберат и още по-малко да обяснят живота.

„Трудно се живее в хаотичен свят като нашия. Затова хората се опитват да го структурират – за да осмислят живота и действията си. В книгата има много такива опити, но те неизменно се провалят. И все пак намирам тенденцията за положителна.”, споделя финландката пред журналиста Дамян Хорнър след приемането на Европейската награда за литература 2016 г. за „Неща, които падат от небето“.

И признава, че си е „поиграла“ с приказките, защото те имат ясно различима структура. Толкова различима, че читателите разбират, когато я нарушава.

По стремежа си да нарушава (под привидността на установена структура), „Неща, които падат от небето“ ми заприлича на „Игра на дама“ на Хулио Кортасар. По прямотата на езика – на дръзките разкази на Роберто Боланьо. По лекотата на изказа и високата концентрация на идеи на малък брой страници – дори на „Изобретението на Морел“ на Адолфо Биой Касарес.

Не мога да кажа напълно убедено, че това е магически реализъм от ново поколение (и географски ширини), но съм впечатлена от гъвкавостта на границите между реално и нереално, която Селя Ахава изследва.

„Съчетанието на обикновеното със странното, дори с абсурдното, винаги ме е привличало.“,

споделя тя.

Съжалявам, че познавам слабо скандинавската литература, може би тогава бих поставила „Неща,които падат от небето“ в по-подходящ контекст. Самата Селя Ахава казва обаче: „аз не се определям предимно във финландски контекст. Например авторите, които имат значение за мен, в по-голямата си част не са финландци“.

В интервюто по повод на Европейската награда за литература за романа си, пояснява: „Има някои важни за мен творци, които използват обикновени предмети в изкуството си. Йозеф Бойс или финландката Мария Виркала могат да си послужат с обикновен дървен стол или железен прът по напълно абсурден начин.“

За сюжета, героите и езика на „Неща, които падат от небето“

Момиче, чиято майка е починала, улучена от гигантски леден къс, не желаещо времето да я лекува; жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, а на втория изпада в шок и почти умира, и друга, която носи в корема си русалка (всъщност реална, макар и доста рядко срещана малформация на плода), мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те са свързани, макар и да не го разбираме веднага.

Всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало. Порази ме образа и на един мъж, върху който нищо не пада, но е обсебен то падането, скован от идеята за крехкостта на живота. Той е баща, брат и мъж на трите гореописани жени. И докато очаквах да потърсят опора у него, те всъщност го спасиха…

„Неща,които падат от небето“ е написана на богат и образен език, романът проследява криволичещия поток на мисълта на персонажите, свързвайки в едно на пръв поглед несъвместими спомени и факти.

За да получите представа за омагьосващата му картинност се спрях на няколко:

Избрани цитати

“Понякога небето пада, друг път земята потъва. Понякога изневиделица ни застига такова непонятно щастие, че с него е трудно да намериш сили и да продължиш. Понякога се случва нещо – само един-единствен път, но до края на дните си се питаш защо се е случило. Друг път не се случва нищо и до края на дните си се питаш защо нищо не се е случило.” – Селя Ахава

• Възрастните вечно разпитват децата за какво си мислят, но ми се струва, че биха се разтревожили, ако научеха. Ако например си тригодишен и денят е ветровит, хич не се взирай в хоризонта с думите: „Чудя се откъде ли се поражда вятърът“. По-добре им отвърни, че си играеш на хеликоптер. А когато си на пет години, не разпитвай прекалено много за смъртта или фосилите, понеже възрастните не желаят да размишляват за смъртта, нито как остаряват героите в приказките, нито пък как е издъхнал Христос на кръста. Като малка си мислех, че бабата на мама се е превърнала във вкаменелост, понеже е починала много отдавна. Сега обаче знам, че фосилът може да бъде папрат, охлюв или динозавър, но не и бабa.
• Много съм мислила за времето. Имам сиви мозъчни клетки, точно каквито има и Еркюл Поаро. С тях размишлявам как времето тече и лекува. Възрастните казват, че времето лекува, и това означава, че докато времето тече, случилото се се превръща в спомен, а после си го спомняш все по-бегло. После, когато споменът вече наистина избледнее, си се излекувал.
• Аз обаче не искам да си спомням мама бегло. Искам да си я спомням както трябва, без самолет, без парченца лед, без дупка на верандата. Такава, каквато си беше поначало.
• – Вълната помага – уверява ни леля Ану и ни облича с вълнени пуловери и чорапи.
  Постила леглата ни с овчи руна, вълнени одеяла и възглавници от овча кожа за подлагане под тила. Леля вярва, че колкото по-опечален е човек, толкова по-топло трябва да му е. А ние с татко сме наистина опечалени. Капчиците пот само лъщят по челата ни, когато леля пали камините, вари супа, подправена с лют червен пипер, и следи да не би да съблечем вълнените си пуловери.
  – Вълната диша. Тя топли и мокра, изчиства се с проветряване, не мирише лошо, лекува рани, ушни възпаления и гъбички по краката. Представете си ескимоските бебета! Повиват ги във вълна и ги държат в същия вързоп с урината и акото по цял месец. Нали няма как да тръгнат да ги преповиват в студа. А след месец, когато разрежат повоите, те дори не са мръсни. Чудно нещо е вълната!
• Ето и един кратък списък на неща, които падат от небето:

– Двигатели. През август 2000 г. паднал единият двигател на самолет на KLM. Капитанът успял да се приземи аварийно на един плаж.
– Врати. През ноември 2005 г. от самолет Боинг на „Бритиш Еъруейс“ паднала врата и се принудили да приземят машината аварийно. Вратата се сгромолясала само на двайсет метра от двойка, излязла на разходка.
– Гума. През май 2001 г. се откачила дясната гума на самолет на „Блу Панорама Еърлайнс“. Капак. През октомври 1999 г. капакът на колесника на самолет на „Делта Еърлайнс“ се откъснал и паднал насред тихо предградие.
– Метеорити. „На 30 ноември 1954 г. Елизабет Ходжис спяла своя следобеден сън в дневната си, когато през покрива й паднал четирикилограмов метеорит, отскочил от радиото и улучил Елизабет по бедрото.“
– Риби. Когато се срещнат горещ и студен въздух, случва се да се породи някое малко торнадо, което засмуква риби и други морски създания от водата и ги отнася на сушата.
– Жаби. През 1794 г. френски войници били улучени в тила от стотици опашати жаби.
– Топки за голф. През 1969 г. във Флорида валяли стотици топки за голф. Тук обаче се казва още, че има случаи, в които теорията за торнадото не функционира съвсем.
– През 2002 г. в Северна Гърция валяли чисто и просто хамсии.

Още от романа ви очаква тук:

Откъс от “Неща, които падат от небето” на Селя Ахава