Удивителна като самата книга – корицата на „Мемоарите на една лека жена“, дело на Христо Чуков

Нестандартен роман за съзряването, за значимото, за секса, любовта и същността на обществото, „Мемоарите на една лека жена„ безспирно променя свят след свят, епоха след епоха, читател след читател.

Да, и аз чета анотациите на задната корица, преди да разгърна книгата, в която смятам да се потопя. И, да, твърдението в горното ми се стори твърде амбициозно…

Докато не прочетох „Мемоарите на една лека жена„.

Докато не проумях защо тази книга е значима. Както впрочем, значим е и трудът на издателството, на преводача и автор  на предговора и бележките към нея.

Мога само да съм благодарна на Слави Ганев за великолепния предговор, невероятно умение да постави книгата в контекст, да разкрие връзките й със значимите за времето философии на Лок, Русо и Волтер, да постави въпроси, да търси добре подплатени с изследвания и библиография отговори, да отрезвява…

Защото именно така се почувствах, след като затворих и последната страница – отрезвена.

Изправила се за миг лице в лице с обществото на 18 век, за което жената е собственост, а единствената й възможност да бъде господар на тялото си, удоволствията си и дори на финансите си, е да бъде лека жена.

Признавам, мислях си, че трудно се шокирам, но бележката на Слави Ганев за изнасилването като престъпление срещу собствеността  (тази на бащата или съпруга на изнасилената жена), а не срещу личността ме порази. И още ме кара да размишлявам…

Колкото до подробните описания на сексуални актове, те едва ли ще накарат някой от нас да се изчерви (докато Фани Хил вероятно би се изчервила от любовните сцени на който и да е съвременен филм).

Но достойнствата на този роман далеч надхвърлят еротиката. За порнография дори не може да се говори, макар такива да са били обвинението към труда на Джон Клилънд в продължение на векове.

Книгата има безспорни художествени достойнства и дори само изборът на епистоларна форма за повествованието предразполага читателя към по-лично отношение, вменява му ролята на откривател на интимни тайни.

Завиждам на всеки, който тепърва ще ги открива, въведен от въздействащата корица на Христо Чуков.

За Джон Клилънд и „Мемоарите на една лека жена“

Най-забраняваната книга в историята за първи път излиза в пълния си шокиращ и покоряващ вид на български език – преведена по първото, пълно, непреиначено издание.

Разрешена в САЩ едва през 1966 г., а във Великобритания през 1970 г., тя остава недостъпна до наши дни в Австралия, Южна Африка, части от Близкия и Далечния изток.

Запленил мнозина с дръзките си философски послания, Джон Клилънд остава в историята като автора на първия наистина пълнокръвен еротичен роман и създател на прочутата куртизанка Фани Хил, която вече 270 години подигравателно краси снагата на благоприличието с прелестната си осанка…

Джон Клилънд (1709–1787 г.) прекарва години наред на административна служба в колониална Индия, без никакви писателски амбиции. След завръщането си в Англия се разорява и през 1748 г. попада в затвора поради дългове

В затвора Клилънд написва „Фани Хил“ — откровен разказ за живота на младо момиче от провинцията, което отива в Лондон и става проститутка. Романът се прочува като „елегантно, цветисто порнографско произведение“. Фани Хил бързо добива популярност, появяват се и издания допълнени от анонимни автори.

Англиканската църква веднага апелира към държавния секретар на Великобритания „да спре разпространяването на тази сквернословна книга, която е откровена обида на църквата и добрите маниери“. По настояване на църквата, Клилънд е арестуван по обвинение в „покваряване поданиците на краля“, но вместо да влезе отново в затвора, е оправдан, нещо повече, отпусната му е дори годишна пенсия.

Успехът на Фани Хил не води до голяма писателска кариера. Текстовете на Клилънд не получават одобрително внимание от читатели и критика и той умира забравен от всички.