„Казусът Кукоцки” (Изд. „Колибри”) на руската писателка и сценаристка Людмила Улицка е един многопластов роман, който ще ви потопи (основно) в противоречивия свят на семейните отношения.

Той разкрива трудностите, които се появяват пред двама души, когато личните им позиции се окажат на противоположни брегове. И обидите, които могат да си нанесат в на пръв поглед простичкия опит да докажат правотата си.

Това е роман за любовта, загубата и самотата, за различните видове бягства на личността, за мрачните ритуали на властничеството, приемани без съпротива, за съдбата на Русия.

Това е и роман за добротата, за съпричастността, за желанието да помагаш на другите, въпреки сивотата на своето собствено ежедневие. Един роман за призванието да бъдеш спасител, при това не само на човешките тела.

Историята

В центъра на сагата е драматичната история на руския професор Павел Кукоцки – потомствен лекар гинеколог с изключителна дарба. Всекидневно той е изправен пред битката между смъртта и живота. Действието се развива в мащабна историческа рамка и във фокуса му попадат двете световни войни, последните години на сталинизма, разгромът на генетиката, съветските лагери, размразяването по времето на Хрушчов – исторически събития и процеси, осмислени като първопричина за необратимото разрушаване на вътрешния свят на човека.

Улицка ни води през историята с търпение и финес. Разказва ни подробно за всеки един герой, за да може сами да вникнем в душата му, да си изградим мнение за него, да погледнем през очите му.

В романа звучат и някои от вечните екзистенциални въпроси. А именно – докъде се простират пределите на човешката свобода; къде е границата между страха и достойнството; възможно ли е да се спасим от съучастието в сътворяването на злото?

Но най-доброто обяснение за творбата, разбира се, дава самият й автор. Ето как Улицка накратко ни представя романа си: „Казус – това е случай. Аз разказах за случая на Кукоцки – за човека и неговата съдба. Този казус, струва ми се, е казусът на всеки от нас… На всеки, който внимателно наблюдава живота, смело и честно гледа на света”.

Избрани цитати

• Запомних за цял живот само твърдата убеденост, че когато си в съня, целият обикновен живот се превръща в сън… Действителността и сънят са като лицето и опакото на плат. Ами третото състояние? То какво е – поглед отгоре като в чертаенето?
• За пръв път в живота си Таня се сблъскваше с чуждата воля, с насилието в най-леката му форма. До този момент желанията на околните и собствените й желания щастливо съвпадаха и и през ум не й беше минавало, че може да е различно… Оказваше се, че това е да си вече голяма – да се подчиняваш на чуждата воля…
• Трудно е да се каже кое от кое следва – дали добрият характер на детето от любовта, с която до безкрайност и без да се замислят го даряват родителите му, или напротив, доброто дете изважда на бял свят от душите на родителите си всичко най-добро и хубаво, което е заложено в тях.

Любовта се осъществява на клетъчно ниво – това е същината на моето откритие.

• В нея са съсредоточени всички закони – и законът за запазване на енергията, и законът за запазване на материята. И химията, и физиката, и математиката. Молекулите се привличат взаимно поради химическото си родство, което се определя от любовта. Дори от страстта, ако щете. В присъствието на кислород металът страстно жеелае да бъде окислен. И забележете най-важното – тази химическа любов стига до самоотричане.

Откъс от книгата може да прочетете тук:

Откъс от “Казусът Кукоцки” на Людмила Улицка

Малко за автора

Людмила Улицка е родена в Башкирия през 1943 г. По образование е биолог-генетик. Името й нашумява след публикуването на повестта „Сонечка“. За нея тя получава престижни литературни награди в Италия и Франция.

Автор е на редица сборници с разкази, както и на няколко романа, сред които „Mедея и нейните деца“ и „Искрено ваш Шурик“. Романът й „Казусът Кукоцки“ е отличен с най-престижната руска литературна награда „Руски Букър“. Книгите й са преведени на 25 езика. Критиката определя творбите й като „проза на нюансите“ и я сравнява с Чехов.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.