Не съм познавач на източните култури и религии. Не медитирам. Дори не правя йога. Но мога лесно да разпозная усещането – тази книга е дзен на много нива.

Дзен за почитателите на Рей Бредбъри

За всеки който харесва остроумното, жарко перо на Рей Бредбъди, този сборник крие откровения и… бисери.

Непубликуваният в българското издание предговор към „Вино от глухарчета“, историята на написването на „Марсиански хроники“ (като щастливо стечение на обстоятелствата) и… порастването на героите от „451 градуса по Фаренхайт“!

Нима знаехте, че авторът се е срещал с героите си, години след написването на книгата? Че когато я е адаптирал за театрална сцена, е успял да „разговаря“ с тях и дори, най-после, е разбрал защо пожарникарят пали книги.

Дори само заради тази история, заради този полет на фантазията, вдъхновен от вече извършен друг, си заслужава да се впуснете в „дзен“ приключението. Останалите причини са поне 12: 12 текста на американския майстор на перото, писани през последните 40 години от живота му. А като комплимент – и няколко стихотворения  на Рей Бредбъри.

Дзен в изкуството да четеш

Дори  не е нужно да искате да пишете, за да се насладите на“Дзен…“ на Рей Бредбъри. Ако обичате да четете – книгата е за вас. При това, за да ви подкрепи да „поглъщате“ всичко, което ви харесва, без да обръщате внимание на снобизма на критици и други „познавачи“, без да се влияете от тенденции, от модерни жанрове или писатели.

Една от най-добрите препоръки, които ще получите (и най-доброто описание за усещането, което трябва да ви носи обичаната литература) е въплътена в думите:

„Четете поезия всеки ден през живота си. Поезията е полезна, тъй като раздвижва мускули, които не използвате достатъчно често. Поезията разширява сетивата и ги поддържа в отлична форма. Чрез нея усещате носа си, очите, ушите, езика и ръцете си. […]

Каква поезия ли? Всякаква, която кара косъмчетата по ръцете ви да настръхват. […] Казвате, че не разбирате Дилън Томас? Да, но нервните ви окончания, тайните ви сетива и всичките ви неродени деца го разбират…“.

Българската корица на „Дзен в изкуството да пишеш“, дело на художника Дамян Дамянов

Дзен в изкуството да твориш и… живееш

Да, Рей Бредбъди се опитва да ни научи да пишем. Говори за музата, за страст, за любов, за упоритата работа. Дори за пътешествията, за наблюденията, за способността да си останеш хлапето, което си бил, за умението да се удивляваш и да мечтаеш безспир.

Мислите, че това е рецепта за писане? Отнесете я към всяко друго изкуство и пак ще е вярна. 

Всъщност, отнесете я към живота. Особено в частта, където оставате верни на себе си. И където все още уважавате и разговаряте с някогашното хлапе. Това е и книга, която ще дам на децата си, когато започнат да четат юношеска литература…

Дзен в изкуството да пишеш

И все пак, не разгърнахме ли тази книга, за да се научим да пишем. Всъщност, докато ни учи да бъдем хлапето, което някога сме били, да четем (и гледаме филми безразборно), да живеем с жар, Рей Бредбъри преподава и уроците си по писане.

И макар да разкрива рутината си на писане (по 1000 – 2000 думи на ден; по разказ на седмица, с първа, втора, трета, четвърта и пета чернова; безценните списъци със съществителни), любимият писател ни оставя с „дзен“ усещане, в което има много съставки, но няма точна рецепта.

Говори за жар, страст, използва метафори за огън, мини, палежи… Но предупреждава, че всичко започва от нас. Че първо трябва да пътуваме към себе си, преди да се хвърлим да „попиваме“ всичко наоколо и да очакваме идеите (и героите ни) да дойдат отвън.

И че трябва да работим. Без да сме роби. И все пак всекидневно, ежечасно. Но така сякаш другата дума за „работа“ е „любов“.

Обобщението на (липсващата) рецепта се крие в думите му:

„Всяка сутрин скачам от леглото и стъпвам върху мина. Тази мина съм аз.

След взира посвещавам остатъка от деня на сглобяването на парчета.
А сега е ваш ред. Скачайте!“

Избрани цитати

• Първо и най-важно, [писането] ни напомня, че сме живи и че това е дар и привилегия, а не право. Трябва да спечелим живота си, щом веднъж са ни удостоили с него.

Животът си иска отплатата, тъй като ни е благословил с въодушевление.

• Колкото и да ни се иска, нашето изкуство не може да ни спаси от войни, лишения, завист, алчност, старост и смърт. Но може да ни върне към живота сред всичко това.
• Един писател трябва да бъде преди всичко въодушевен. Да е кълбо от ентусиазъм и трескава енергия. Без тази страст може просто да бере праскови или да копае канавки. Бог ми е свидетел, че това би било по-полезно за здравето му.
• Накъдето ида се обърнеш литературния космос, великите автори изгарят от любов и омраза. Как мислите – тези основни неща дали са остарели и ненужни за вашето писане.
• … междувременно,докато си вършим работата, защо да не носим двата балона с надписи „Жар“ и „Увлечение“? Аз съм ги понесъл и пътьом към гроба не бих отказал да зашлевя поредния тъпанар по задника, да погаля хубаво момиче по главата или да помахам на хлапе, покатерило се на сливово дърво.

Бягай бързо, замръзни на място. Това е урокът на гущерите. Важи за всички писатели.

• Какво можем да научим ние писателите от гущерите? Истината е в бързината. Колкото по-бързо пишете, колкото по-чевръсто изливате душата си, толкова по-честни сте. В колебанието прозира замисляне. Забавянето означава, че се мъчите да демонстрирате стил, вместо да скочите направо върху истината, която е единственият заслужаващ си стил.
• Животът ми винаги е представлявал това. Пиян и управляващ колело, както написа в доклада си един ирландски полицай. Опиянен от живота, без да знаеш накъде да поемеш. Но все пак се мяташ на колелото и тръгваш на път още преди зазоряване. А пътешествието? Точно петдесет процента ужас, точно петдесет процента радост.

Ние сме чаши, които се пълнят тихо и постоянно. Номерът е да знаем как да се препълним и да оставим да прелеят само хубавите неща.

НЕ ВЪРВЕТЕ С РУИНИ В УМА СИ

Не вървете с руини в ума си.
Или красотата ще се загуби, слънцето на Рим ще ослепее
и студеният ви хотел ще потъне като в катакомба!
Където би трябвало да има рай,може да зейне ад.
[…]

Откъс от Дзен в изкуството да пишеш може да прочете тук:

Откъс от “Дзен в изкуството да пишеш” на Рей Бредбъри