„Здрач” (Изд. Сиела) не е от последните книги на руснака Дмитрий Глуховски, но се счита за знаковото му произведение.

И макар че в България той е по-познат с трилогията си „Метро”, феновете му имат възможността да си припомнят апокалиптичната история  на експедиция на испански конкистадори в неизследвана област на Юкатан.

Българската версия на романа излезе през декември с „нова дрешка” – или по-точно с обновени редакция и оформление. Новото издание съдържа и впечатляващи илюстрации от руския художник Антон Гречко. Преводач от руски е Антоанета Бежанска, а художник на новата корица е Живко Петров.

Земетресения в Русия, урагани в САЩ, цунами в Индонезия. Целият свят е попаднал във водовъртеж от бедствия и те по странен начин се преплитат с мрачните пророчества на маите, които един преводач открива в мистериозен ръкопис на пет века. Следвайки историята страница след страница, той започва да разбира, че митовете са истински, а древни богове могат да пробият тъканта на времето и пространството, за да се изпълни древното пророчество за края на света. А едно чудовище броди из московските улици и убива всеки, докоснал се до ръкопис.

Всяка глава от романа си има свое наименование на испански, което разказва тази мистериозна и страшна история парче по парче. Така читателят не губи любопитството си и очаква всяка следваща страница от ръкописа от Юкатан с нетърпение.

Постепенно се разбира и че тази история в историята всъщност движи съвременния свят и всичко, което се случва на главния герой, произлиза именно от нея. Така Глуховски ни прави съпричастни с преводача, поставяме се на негово място с неговите страхове и желания, защото и ние искаме това, което и той – да разберем ще дойде ли краят на света и какво още се крие в пророчествата на маите.

За разлика от останалите си книги, Глуховски не слага Русия на водеща позиция в този роман. И въпреки че има няколко препратки към руското, или по-точно – московското – общество,  преводачът спокойно можеше да е някой друг, в някоя друга държава.

И още разлики – историята в „Здрач” е обърната към древното минало, което предопределя бъдещето, което обаче не е интересно, защото просто е ясно, че такова няма. В този роман виждаме един различен Глуховски – не фантастът, който ни описва нови светове, родени от богатото му въображение, а ученият, който ни разкрива едно древно пророчество. Заслужава си да се прочете! Особено в тази част от годината, когато правим равносметки, изпращаме старото, посрещаме новото и тайничко се питаме – предопределено ли е това, което следва.

Избрани цитати

• Съблазънта да се тълкува пророчеството и да се изчислява точният ден на края на света посредством тази книга, е греховна и пагубна и че както е станала веднъж причина за падението на маите, също така може да въведе в изкушение, а после да обърне на пепел империите на бъдещето, даже и всички, живеещи на земята, хора. Човекът е слаб, страхлив и любопитен, затова такива знания за него за опасни.

Все пак няма по-хубав празник от Нова Година (…)

• Нова Година е хубава именно с безсмислието си, със своя отказ от каквито и да било корени – етнически или религиозни. Това е празник за нищо и затова е за всички. Свързан единствено с празна календарна дата , лишен от историческо, нравствено и всякакво друго значение, той може искрено да се отбелязва и от правослвни, и от будисти, и от руснаци, и от татари. Един ден на истинското междукултурно, междунционално примирение.
• Историята е Медуза Горгона: под нейния вторачен поглед всичко се вцепенява и вкаменява. Живите лица, способни някога да изразяват болка, радост, страст, страх, застиват в еднква героичн гримаса. Истинските цветове – кафяв, розов, зелен, син, кестеняв, риж, пшеничен – изчезват, отстъпват място на два мъртви: ослепително мраморен – за вождовете, и гранитно сив – за изпълнителите на тяхната воля.
• Щом тези бележки са били публикувани, значи авторът им е успял да се измъкне жив от всички перипетии, да дорзкаже своята история докрай и да я даде на издател. Приключенските романи, написани от първо лице, именно затова свършват добре, защото, за да ги напише, главният герой трябва да оцелее. Може да има множество подобни сюжети, чието главно действащо лице загива от ужасна смърт, но историите винаги се пишат от победителите.

Откъс (и илюстрация) от обновеното издание на “Здрач” на Дмитрий Глуховски

Малко за автора

Дмитрий Глуховски е роден на 12 юни 1979 г. в Москва. Той е журналист, радио и ТВ водещ, и писател в жанра научна фантастика и трилър.

Има образование по международна журналистика, учил е 4 години в Израел, а по време на началното си образование изучава усилено френски.

Като кореспондент на „Радио России” има зад гърба си пътешествия из половината свят, работил е и за медии като „Дойче Веле” и „Евронюз”.

Започва да пише „Метро 2033” на 18-годишна възраст. През 2005 г. книгата става национален и световен бестселър и получава литературната награда ЕВРОКОН 2007 в Копенхаген, Дания, за най-добър дебютен роман. По него е направена компютърна игра, работи се и над филм.

Автор е още на романите „Здрач” (2007), „Метро 2034” (2009) и „Метро 2035” (2015).

Още от и за Дмитрий Глуховски и книгите му

„Метро 2035”: последното приключение след „края на света”

„Бъдеще”… или каква е цената на безсмъртието

„Разкази за Родината” – пародия на руската действителност

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.