Новата книга на Амели Нотомб е за… Амели и за света й на писател в Париж

Белгийската писателка Амели Нотомб е научила читателите си да очакват с трепет всяка нова нейна книга, по традиция веднъж годишно, и да я поглъщат на един дъх.

След като миналата година „Щастливата носталгия” ни върна към миналото й, свързано с Япония (един от любимите ми сюжети в книгите й), тази година сме в Париж и наблюдаваме писателския свят на ексцентричната авторка.

Българската корица на „Петрония“

„Петрония” (Изд. „Колибри”) е книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка.

Всичко започва с желанието на Амели да си намери приятелка за по чашка, или по-точно казано бутилка, от пенливата течност, която задължително се пие изстудена.

Намира другар за каузата в лицето на младоликата и не по-малко необикновена Петрония и двете споделят всякакви приключения, както заедно, така и по отделно, описани с течение на годините.

Наред с непредсказуемите преживявания, книгата ме накара да се замисля и над безкрайни теми като приятелството, доверието, обичта и грижата към другия и трябва ли, и ако да – къде, да бъдат поставяни границите. Не мога да не отбележа едно – Нотомб неоспоримо доказва, че и хората, които считаме за най-близки, могат безкрайно да ни изненадат.

Специално за почитателите на белгийката ще кажа, че в книгата има и не малко нейни детайли – за отношението й към даването на автографи и писателството, за любимите й черни шапки, за една японска пижама и малко детски спомени в Тирол.

Избрани цитати

Винаги ме разочароват хората, които, докато опитват някое хубаво вино, искат да „хапнат нещо”. Това е обида за храната и още повече за виното. „Иначе ще се надрънкам”, бръщолевят те, задълбочавайки още повече вината си. Иде ми да им препоръчам да не се заглеждат по хубави момичета, че току-виж се влюбили.

• Всъщност е погрешно да се смята, че външността е от значение само в любовта. За повечето хора, към които принадлежа и аз, външният вид е важен и за приятелството, и за най-елементарните човешки отношения. Не говоря за грозота или красота, а за онова толкова неуловимо и важно нещо, което наричаме физиономия. Някои хора обикваме от пръв поглед, а има и нещастници, които веднага определяме като непоносими. Би било несправедливо да го отречем.
• Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът. Въпреки това никога не престанах да подозирам, че от пиенето може да се изтръгне нещо повече.

Малко за авторката

Амели Нотомб

Амели Нотомб (с рождено име Фабиен Клеър Нотомб) пише от 17-годишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва тя, а публиката й всяка година очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява новият й роман.

По отношение на процеса на писане също има стриктен график – пише по четири часа на ден от 4:00 до 8:00 сутринта, винаги на ръка. Известна е с това, че отговаря на всички фенове, които й пишат писма (на хартия, не имейли). Тази част от ежедневието й е доста подробно описана в романа й „Форма на живот”.

Нотомб е родена през 1967 г. в Кобе, Япония, в семейството на белгийски дипломат. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. Живяла е в Япония, Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Англия.

Завръща се в Белгия на 17 г., където изучава романска филология в „Свободния университет” в Брюксел. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“.

Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 г. Сред награждаваните й романи са „Нито Ева, нито Адам“, „Любовен саботаж“, „Изумление и трепет“, „Форма на живот“.

Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света, а романите й са на челните места по продажби вече повече от две десетилетия. Живее и пише в Париж.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.