Дмитрий Глуховски ни потапя в динамичния свят на хората, достигнали вечния живот

Какво ли е чувството да имаш цялото време пред себе си, съчетано с вечна младост?  Звучи като една от мечтите на човечеството, но, най-вероятно, и този райски на пръв поглед свят ще има своите капани. Поне така ни го описва известният руски писател-фантаст Дмитрий Глуховски в романа „Бъдеще” (Изд. „Сиела”).

„Бъдеще” е един нов поглед на автора на поредицата „Метро 2033”, „Метро 2034” и „Метро 2035” (ревюто може да си припомните тук) върху живота на планетата след около 500 години.

Хората са Безсмъртни, контролират чувствата си с хапчета, болестите са победени, старостта и тегобите й – също.

Българската корица на „Бъдеще“

Безсмъртността обаче, оказва се, има цена, тъй като явно дори и най-високите кули с апартаментчета от по два на два метра няма да могат да поберат всички.

Цената е отказът от деца, а също и забравата за родителите, семейството и въобще – всички тези връзки, които днес се определят за ценностни.

Религията също няма място в новия свят, защото Безсмъртният човек, който не е изправен пред предизвикателствата на болестите, вече няма нужда от вяра за спасение. А тези, които все пак решат, че искат да са „старомодни” и да познаят и родителството, трябва да платят цената да станат отново смъртни, при това със срок на живот от едва десетина години.

И въпреки че супер технологичният и практичен свят изглежда като не лошо място за прекарване на вечността, оказва се, че бездушните безсмъртни са запазили жаждата за власт, за внимание, за доминиране над останалите.

Бездушността ги прави жестоки и някак се оказва, че този вечен живот няма особен смисъл, ако в човека го няма стремежа наистина да живее, да твори, да се развива, да обича и да остави нещо и/или някого след себе си. ­Но искрата на древния свят е останала жива у някои и те започват борбата да върнат човечеството към корените му.

Това, което ми харесва в подобен тип литература, е въображението, с което авторите изграждат представата си за бъдещето, а такива има много.

Както и в „Метро 2035”, Глуховски ни описва новия човек с неговото ежедневие, навици, спомени, минало. Честно казано, за книга, която надвишава 660 страници, ми се искаше да има малко повече детайлни битови описания за начина на живот на безсмъртния човек.

А детайлът, който най-много ми хареса, е описанието на „древните” европейски градове, замесени в историята, забравените им забележителности и кратките истории какво се е случило с тях.

Доста добро според мен е и разпределението на народите на Европа, Панамерика, „бежанският” град Барселона и далечната Русия, като някои елементи от него (например – Европа е мечтата на хора от разрушени империи, които окупират границите й в търсене нов и по-добър живот) всъщност са доста съвременни. И не на  последно място – вътрешното осъзнаване и трансформация на главния герой Ян ни правят съпричастни към историята с емоция от първо лице.

Избрани цитати

• Хората, които вярват на новините, обикновено искат да вярват и в това, че държавата се грижи за тях. Но ако им разкажеш как именно държавата се грижи за тях, ще им стане лошо.
• Има спомени, които не могат да помръкнат изобщо, колкото и време да мине. Всеки съхранява събития от миналото си, които винаги са готови да се появят пред мисления поглед толкова ясно и ярко, сякаш са се случили вчера.

Когато си по-малък, е по-лесно да страдаш от това, че не те обичат, отколкото да знаеш, че няма кой да те обича.

• А единственото неловко при лъжата е, че изисква добра памет. Да лъжеш, е като да строиш къща от карти – всяка следваща карта трябва да се слага все по-предпазливо, да не се изпуска от поглед ненадеждната конструкция, на която възнамеряваш да се опреш. Ако не вземеш предвид дори най-малък детайл от по-рано натрупаните лъжи – всичко ще рухне.

Малко за автора

Дмитрий Глуховски

Дмитрий Глуховски е роден на 12 юни 1979 г. в Москва. Той е журналист, радио и ТВ водещ, и писател в жанра научна фантастика и трилър.

Има образование по международна журналистика, учил е 4 години в Израел, а по време на началното си образование изучава усилено френски.

Като кореспондент на „Радио России” има зад гърба си пътешествия из половината свят, работил е и за медии като „Дойче Веле” и „Евронюз”.

Започва да пише „Метро 2033” на 18-годишна възраст. През 2005 г. книгата става национален и световен бестселър и получава литературната награда ЕВРОКОН 2007 в Копенхаген, Дания, за най-добър дебютен роман. По него е направена компютърна игра, работи се и над филм.

Автор е още на романите „Здрач” (2007), „Метро 2034” (2009) и „Метро 2035” (2015).

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.