Най-успешният български отбор се събира отново в биографичната книга на спортния журналист Стефан Ралчев (изд. „Сиела”)

Броени дни преди провеждането на Световната купа по художествена гимнастика в София излезе книга, посветена на най-успешния български отбор по художествена гимнастика в историята.

Биографичната книга „Златните 8” разкрива живота на осемте състезателки –

Михаела Маевска, Ренета Камберова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова, Християна Тодорова и Любомира Казанова,

от първия им ден като национален отбор – 1 октомври 2009 г., през спечелването на всичките 81 медала, до бенефиса на 17 ноември 2016 г.

Стефан Ралчев създава една необикновена книга, която разкрива всяка една от състезателките без грим и завеси, зад които да се скрие.

Разочарованията, победите и споделените мигове оживяват на страниците на тази модерна приказка, в която трудът и усилията се възнаграждават.

В изданието са поместени интервюта със Златните момичета, техните треньори, както и текстове на български професионалисти, утвърдили името си на световната спортна сцена, сред които Христо Стоичков, Йордан Йовчев, Наско Сираков, Стефка Костадинова и др.

Златните 8
(откъс)

Стефан Ралчев

Беше в нощта след бенефиса на 17 ноември. Бях зверски уморена, адреналинът все още ме държеше. Чувах хилядите в залата, връщах моментите отново и отново. Само преди няколко часа за последно играхме на нашата сцена. Нямаше как да заспя. Беше като преди голямо състезание или след спечелен медал. Нищо че беше шоу, с което се разделихме с българската публика. Напрежението пак беше като на голям турнир. В 2:00 часа след полунощ получих съобщение: „Искам да напиша книга за вас“… Главата ми бушуваше от емоции. Появи се още една. Отвърнах: „Уникално! Много бих се радвала. Харесва ми идеята! Кога започваме и какво ще искаш от нас?!“.

Продължихме да си пишем почти до сутринта, а трябваше да ставам рано. Оставаха ми да спя не повече от 3-4 часа. Обсъждахме грандиозния бенефис, предстоящата идея за книгата и всичко, което се случи с отбора в последните години. На него винаги му имах доверие и нито веднъж не ме предаде. Смятам, че беше така и с останалите момичета. Стефан Ралчев винаги пишеше за нас със сърцето си. Случваше се да чета за себе си така, както само той можеше да ме опише. Неведнъж бяхме на различни мнения, но когато ставаше въпрос за писане… нямаше две мнения. Знаех, че това, което има като идея, може да се превърне в нещо страхотно. Защото той знаеше как да предаде емоциите на всяка една от нас. Как да бръкне в душите ни, за да го предаде на читателите.

Всъщност и в най-смелите си мечти не сме си помисляли, че един ден ние ще бъдем герои в книга или филм. Ето че се случи. Изминахме дълъг и труден път. Път, по който имаше всичко – и радост, и тъга, и трудни препятствия, и лесни прегради. И медали, но и разочарования. Падахме, но след това се изправяхме, защото бяхме един отбор. Защото първо Илиана Раева, а след това Ина Ананиева ни научиха, че за да побеждаваш, трябва да умееш да губиш. Всяка загуба ни превръщаше в още по-сплотено семейство. Никога не ни отказваха, а ни мотивираха допълнително. Знаехме, че след бурята винаги изгрява слънце…

Това, което предстои да прочетете, е нашата история. Такава, каквато е. Без изкривяване и спестяване. „Искам тази книга да е различна. Всеки може да намери резултатите от състезанията ви и колко медала сте спечелили. Искам да има емоция. Хората да видят какво сте преживели и как сте стигнали до върха.“ Това беше условието на Стефан Ралчев, което каза на всяка една от отбора. Не искаше да бъде суха биографична справка, нито факти и цифри, изредени без живот. Искаше да разкрие всяка състезателка такава, каквато е. Без грим и завеси, зад които да я скрие. Докато работехме върху книгата, често ни казваше – това е клише, няма да бъде така… Искам да бъде нещо различно и да грабне читателя. Това не е обикновена книга. Това е съкровената ни история. Такава, каквато много малко спортисти са преживели. За първи път ще прочетете нашите най-лични моменти – събитията от живота на всяка една от нас в най-трудните мигове, когато всяка е била на ръба на отчаянието, но и в най-щастливите, които завинаги ще останат в съзнанието ни. Ще ни видите в истинската ни светлина – не лъскавата и доста често измамна представа от медиите. Ще прочетете за трудностите – моите, на Михаела Маевска, Катрин Велкова, Елена Тодорова, Цветелина Стоянова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова. Всяка една от златните осем жертва много, за да постигне успеха. Под лъскавата обвивка на красивите трика и сценичния грим, аплаузите на публиката и усмивките се крие нещо по-дълбоко.

През годините чувахме, че много искат да са като нас. Че сме светъл пример не само в спорта, а и в обществото. Искахме да бъдем такива и мисля, че бяхме. Изпълнихме нашата мисия. Извървяхме достойно пътя си и написахме нашата история. На златните осем…

P.S. – Когато един ден тези страници овехтеят и за следващите поколения бъдем вече далечно минало, не забравяйте, че ние бяхме и ще останем любимките на България. Разкажете на вашите деца и внуци за онези смели осем момичета, които никога не се предадоха…

Християна Тодорова