Защо сънуваме? Какво разкриват за нас сънищата ни? През колко фази преминаваме, докато сънуваме? Отговори на тези и още множество други въпроси, свързани с човешкото сънуване, предлага австралийската изследователка на съня Роуз Инсера в  „Сънища. Тайните на подсъзнанието” (ИК „Сиела”).

Феноменът сънуване вълнува човека още от хилядолетия. Текстове, в които се споменават сънищата, се срещат както в Библията, така и в традиционните религиозни представи на всички човешки общности.

Според древните гърци спящият човек получавал божествени откровения под формата на символи, образи и предсказания, пренасяйки се в обятията на бога на съня Морфей.

Туземците пък смятали, че чрез съня се свързват със света на духове, вождове и прадеди.

В наши дни можем да кажем, че имаме повече налична информация за сънищата, тъй като съвременните философия и наука отбелязват голям напредък в изследването на спящия мозък на човека, както и на начина, по който сънищата влияят на ежедневието ни.

Мащабните и ценни трудове на двама от най-великите мислители – Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд, са абсолютен еталон и своеобразен пътеводител в разбирането и тълкуването на сънищата. Откритията им относно предназначението и съдържанието на подсъзнанието са дали дълбоко отражение върху начина, по който свързваме делничното си битие със света на сънищата.

На тях се позовава и Роуз Инсера, макар че има какво да добави…

Сънища. Тайните на подсъзнанието
(откъс)

Роуз Инсера

Пластове на съзнанието

Сънищата са биологична необходимост, която ни пази здрави, като ни освобождава от стари и ненужни мисли и убеждения. За да разберем сложната и многослойна структура на сънищата и тяхното значение, е необходимо да познаваме ролите на съзнанието, безсъзнанието и подсъзнанието.

Съзнание

Съзнанието се състои от всички умствени процеси, които познаваме и контролираме. То използва информация от петте ни сетива, преработва я и взима решения. Съзнанието е единствената част от нашия ум, която мисли и решава проблеми. Резултатите от неговата дейност са в пряка зависимост от подадената информация. Казано просто, на­шият буден ум е нашето съзнание.

Безсъзнание

Фройд описва безсъзнателния ум като резервоар за чувства, мисли, подтици и спомени, намиращи се извън територията на съзнанието. По-голямата част от тях са неприятни или нежелани, такива като чув­ството за болка, тревога или агресия. Много от тези чувства, желания и настроения се потискат и гонят от съзнанието, тъй като са прекале­но опасни или неприемливи за нас. Сънищата са почти единственият канал, по който тези тайни пориви и неприемливи чувства ни напом­нят за съществуването си. В будно състояние те се проявяват като „фройдистки грешки“ – думи и изрази, които неволно се изплъзват от устните ни.

Фройд сравнява човешкото мислене с айсберг. Видимата му част е нашето съзнание, а огромната подводна част се пада на безсъзнател­ното. Някъде по средата е тънкият пласт на подсъзнанието.

Подсъзнание

Подсъзнанието, наричано понякога и предсъзнание, може да се опре­дели като област, близка и достъпна, но все пак външна по отношение на съзнанието. То е преход към необятната територия на безсъзна­телното – на отхвърлената, забравена, обругана и пренебрегната част от душевността на хората. Описвайки и тълкувайки сънища, лично аз предпочитам да използвам понятието „подсъзнателно“, тъй като го намирам за по-интуитивно и по-слабо заредено с отрицателни вну­шения. Понятието „безсъзнателно“ навежда на мисълта за пасивност или безпомощност. За разлика от него терминът „подсъзнателно“ се свързва с представата за нещо живо, за мисли и чувства, които чо­век временно не осъзнава, но които лесно могат да бъдат изкарани на светло, в ясния и достъпен свят на съзнанието. Подсъзнанието е мястото, където се раждат сънищата, а мислите, чувствата и забраве­ ните спомени могат лесно да се сдобият с плът и кръв, пренасяйки се в съзнанието ни.

Свръхсъзнание

Свръхсъзнанието не е свързано с нашата физическа обвивка или тяло. То съществува на ниво, намиращо се отвъд времето и про­странството. Наричат го Световен или Вселенски разум – нещо, с което всички от нас са свързани. То е като интернет, който ни позво­лява да се свържем с всеки отделен компютър на планетата, както и с неговите ползватели. Някои го наричат и Висше „Аз“ – същност, която излиза извън пределите на времевия отрязък, в който съще­ствуваме, и съдържа информация за предопределения ни житейски път и жребия ни. Ние като отделни смъртни можем само бегло да се докоснем до този свръхразум посредством духовни, вродени или пророчески сънища.