Българската корица на „Музата“, дело на художника Дамян Дамянов

Две (почти) паралелни истории, развиващи се с разлика от 30 години, за да се преплетат по неочакван начин… Мистерия, криминална нишка, добре проучена и изобразена историческа действителност (на бурните времена на Гражданската война в Испания)…

Музата (ИК Сиела) не е нова с това, нали? Но предлага много повече. Фикция, която добре борави с детайла и съспенса.

Умееща да увлича.

И да изненадва с неочаквано проникновение:

Музата е ценна, защото те кара да погледнеш с очите на творец – в случая писател и художник.

Да усетиш, почти със собственото си сърце, какво е да създаваш, как споделянето с публика ти влияе (често дори погубва), какъв е двигателят на творческия процес, как се пали, как се форсира, къде настъпват повредите.

Тази книга, като никоя друга (за мен), е способна да те „напъха“ в кожата на творящите – убедително, почти осезаемо; да очертае красотата, но и трагизма, който творчеството носи (често разрушавайки личните отношения с любимите хора за сметка на изкуството).

Аз, която превеждам и пиша (далеч по-малко, отколкото чета), почувствах как някой е огласил демоните на твореца, с проникновен, отрезвяващ шепот – да, плод на силна и въздействаща фикция, но все пак носещ цялата тежест на истината.

„Толкова отдавна пишех с единствената цел да бъда одобрявана, че бях забравила генезиса на импулса. В училище, когато започнах да получавам публично признание за личното си занимание, загубих нещо изключително важно. Писането се превърна във външна изява, в представление. Бях молена да повтарям удоволствието за тези хора отново и отново, докато копието на акта се превърна в самия акт и аз забравих искрата и същността – безметежното, скрито, чисто съзидание.“

(признава пред себе си начинаещата писателка)

„Когато нещо се смята за „добро“, то винаги привлича хората, което често завършва с унищожаване на създателя му.“

(бои се художничката в „Музата“)

За сюжета на Музата

Фокусирана върху историята на една картина, с лекота прескачаща между десетилетията, „Музата“ преплита мистерия, романтика, маниакална обсебеност, революция и изкуство.

В един горещ юлски ден през 1967 г. Одел Бастиен изкачва за пръв път стъпалата на лондонската галерия „Скелтън“. След продължителна борба да намери мястото си в големия град,  Одел (родом от Тринидад) намира работа като секретарка на бляскавата Марджъри Куик. И попада в света на изкуството, за който – като начинаещ писател, толкова е мечтала.

Животът на момичето се преплита със съдбата на една мистериозна картина, оказала се в галерията на ексцентричната дама.

Тайната история на картината се простира чак до 1936 г., в стара къща в провинциална Испания, където Олив Шлос, дъщеря на известен търговец на изкуство, крие собствената си амбиция на художник.

В нейния крехък рай обаче безвъзвратно нахлуват художникът революционер Исаак Роблес и сестра му Тереза, които плавно се превръщат в част от семейство Шлос – с неочаквани и трагични последствия.

Женските образи в романа са много плътни (и любопитни) – особено тези на художничката (предпочитаща да остане анонимна и да представи изкуството си като сътворено от мъж, за да има шанс то да оцелее) и на сестрата  на революционера (незаконно дете, потомка на циганка, отчаяно търсеща любов).

Също толкова любопитен е образът на майката – жена, която вълнува с красотата си „на актриса“, привличаща всички около себе си, но самата тя неимоверно нещастна и бореща се сама с демоните на депресията (която никой не разбира и интерпретира като каприз на красавицата).

За авторката на Музата

Авторката на „Миниатюристът“ и „Музата“ – Джеси Бъртън

Джеси Бъртън доскоро се е определяла като разорена актриса, която едва свързва двата края в Лондон като личен асистент.

След дълъг период на писане и редактиране на „Миниатюристът“ (ИК Сиела) – книга, която ще надмине по продажби Дж. К. Роулинг – тя вече не се побира в това определение.

Самата Бъртън е силно изненадана от бурния си успех и казва:

„Това някой издател да хареса книгата достатъчно, за да я издаде, винаги е било голямата ми мечта.

Даже не си и представях какво ще стане след това.

А след това книгата стана бестселър… През ум не ми е минавало. Бях се научила да занижавам очакванията си и да не се надявам толкова – това, което се случи, е просто приказка.“

„Музата“ е вторият роман на Джеси Бъртън, издаден две години след „Миниатюристът“.

Откъс от Музата на Джеси Бъртън може да прочетете тук:

Откъс от “Музата” на Джеси Бъртън