„Литературата е майка ми, киното – баща ми и не знам кои от гените ми от кого са.“

Това каза режисьорът Фолкер Шльондорф, докато получаваш награда за цялостен принос. Тя ми бе присъдена заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Шедьоврите на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от  основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Фолкер Шльондорф представи последния си филм у нас, а минути преди прожекцията на „Завръщане в Монтаук“ сподели:

„Това е филм за любовта, но не е любовна история. Филм без послание, филм със сърце…“

Един много искрен разговор с Фолкер Шльондорф може да прочетете тук:

Фолкер Шльондорф: Докато евтините ефекти тровят сърцата ни, тихите филми стават все по-важни (интервю)

На среща при президента на България Румен Радев вчера беше израелският писател Давид Гросман, който също гостува у нас по покана на кино-литературния фестивал „Синелибри”.