Елица Георгиева и нейният дебютен роман

Ръкомаха и очите ѝ се смеят, шегува се (главно със себе си), разказва увлекателно. Била е „неспокойно и неприятно“ дете, което е пораснало като един от най-любопитните автори на документално кино. И на (не) романа „Космонавтите само минават“, който прочетохме на един дъх (прекъсван само от пристъпи на смях).

Елица Георгиева живее от 15 години в Париж, където завършва магистратура по кино и творческо писане. Вече е реализирала многобройни проекти в областта на документалното кино, литературното писане и пърформънса.

Автор е на три творчески документални филма: „Чужденка/-ки” – дипломната й работа, „В очакване” и „Всяка стена е врата“ (получил две награди на престижния фестивал Cinéma du Réel).

Романът „Космонавтите само минават”, създаден на френски, получава отличието „Андре Дюбрьой” (за първи роман, написан с хумор и критично чувство). Номиниран е за наградите: „Флор” (с основател Фредерик Бегбеде), „Рьоне Фале”, „111-а страница” и три литературни награди на гимназистите от областите Ил де Франс, Лоара и Централна Франция, резултатът от които ще стане ясен през 2018 г.

За бързо преминаващите космонавти и следващите (кино и литературни) проекти, към които се отправят; за едно малко момиче, което пораства и разказва; за важните дати в историята, които, оказва се, не са само наши, за осмеляването и нарушаването на мълчанието… Разговаряме с Елица Георгиева:

Откъс от дебютния роман на Елица Георгиева може да прочетете тук:

Откъс от “Космонавтите само минават” на Елица Георгиева

Елица сподели, че много харесва българската си корица. Ние пък отдавна харесваме художника ѝ:

Дамян Дамянов: Корицата е превод. На общочовешки, изобразителен език (видео интервю)