Джонатан Франзен умело съчетава емоционалния свят на героите си с онлайн света, който безспорно управлява живота на съвременния човек

„Чистота” на американския писател Джонатан Франзен (Изд. „Колибри”) е един дълбок разказ за човешката душа, емоциите, стремежите, мечтите и болките ни.

Това е и разказ за престъплението, наказанието, изкуплението и непреодолимия стремеж към чистота на човешките взаимоотношения.

Сюжетът

Българската корица на Чистота

След завършването на колежа, главната героиня Пип Тайлър се озовава в безпътица.

Тя е обременена от голям студентски заем, зле платена и ужасно скучна работа, от тайната си любов към женен и по-възрастен от нея мъж, и най-вече от психически неуравновесената си майка, която категорично отказва да разкрие кой е баща й.

Както в книгите, така и в живота, точно по време на такива безпътици проблясва някоя нова възможност, която да сграбчим и да ни поведе в непозната посока.

За Пип това е възможността да замине за Южна Америка, където да изкара стаж в организация, поставила си за цел да извади на светло всички мръсни държавни и корпоративни тайни и да промени света.

Въздействието

Това, което най-много ми допадна в „Чистота”, е умението на Франзен проникновено да изследва човешките връзки. Той ни потапя във вътрешния свят на героите си и ни разкрива историята им по такъв искрен начин, че не остава и капка съмнение, че е останало нещо неразказано и скрито.

И още – емоционалният разказ е толкова близък до читателя, че няма как на моменти да не признаем пред себе си, че ето – точно това-  сме чувствали и ние, макар и в по-различна ситуация.

Писателят успява и пълноценно да вкара в разказа си и новите интернет технологии – мрежите за общуване Фейсбук и Туитър, разследващите сайтове и хакерските атаки – като среда, която оформя ежедневието ни. Така разказът става още по-автентичен, историите – по-истински и проблемите – по-човешки.

Препоръчвам „Чистота” на всеки, който иска да прекара няколко следобеда в компанията на емоционалните персонажи на Франзен, които могат да разкажат много за житейските си дилеми, семейните и междучовешки отношения и индивидуалните си стремежи, в които да открием и по нещо от себе си.

Романът няма как да не ни накара и да се замислим и за влиянието на информационния поток върху възприятията ни за света и да ни направи една идея по-скептични към „истините”, с които онлайн средата ни залива ежедневно.

Много запомнящ за мен се оказа въпрос, който задават към главната героиня:

Коя от следващите свръхспособности е най-добре да притежава човек? (…) Да може да лети, да става невидим, да чете чужди мисли или да спира времето?

Вие кое бихте избрали?

Избрани цитати

• Най-големият недостатък на електронната поща беше, че можеш да изтриеш някое писмо само веднъж, няма как да го смачкаш, да го хвърлиш на пода, да го накъсаш на парчета и да го изгориш.
• Парадоксът е в това (…) че благодарение на интернет работата на журналиста е много по-лесна. За пет минути можеш да провериш това, за което преди ти бяха нужни пет дни. Но в същото време интернет убива журналистиката. Нищо не може да замени репортер, който е работил в дадена област двайсет години, култивирал си е източници, способен е да направи преценка от кое може да излезе добър материал и от кое – не. Гугъл и Акоринт те карат да се чувстваш много умен, но най-добрите репортажи са от проучванията на място.
• Душата (…) е химическо усещане. А това, което виждаш на дивана пред теб, е един прехвален ензим. Всеки ензим е създаден да изпълнява строго определена дейност. Той прекарва живота си в търсене на конкретната молекула, с която му е отредено да взаимодейства. И може ли ензимът да бъде щастлив? Има ли душа? Аз отговарям утвърдително и на двата въпроса.

Малко за автора

Джонатан Франзен

Джонатан Франзен е роден е в Чикаго, Илинойс, на 17 август 1959 г.

Израства в предградията на Сейнт Луис, Мисури.

Баща му е шведски имигрант, а Франзен завършва колеж със специалност по немски език.

Известен е с романите си „Поправките” и „Свобода”, както и с писане на есета.

Той е и активен коментатор на актуалните събития в Twitter. В момента живее в Манхатън, Ню Йорк, и пише за списание „Ню Йоркър”.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.