English version below

Петер Били и Елица Георгиева – двама писатели, които не можем да поставим в рамките на стандартното. Млади, различни и провокативни, те ще сравнят своите начини да променят литературния контекст в разговор пред публиката на Софийския международен литературен фестивал на 14 декември в Мраморното фоайе на НДК. Заповядайте, за да чуем заедно на какво разчитат повече: на въображението или на сюжетите, които животът предлага?

Така доцент Дария Карапеткова ни кани на предстоящата дискусия на тема „Биографичност или автофикция?“ с двамата автори. Като не пропуска преди това да ги попита:

За кои читатели пишете?

Елица Георгиева: Не знам дали пиша за конкретни индивиди, но преди публикацията имам няколко първи читатели. По време на самия процес на писане, читателят е и до голяма степен и образ, и то абстрактен – той е олицетворение на желанието да се общува и твори. Но когато пиша български истории, се опитвам, без да се престаравам, да са ясни поне малко и за чуждестранни читатели.

Иначе мечтаните от мен читатели са хора с чувство за хумор и фантазия, размишляващи над света, който ни обгражда и харесващи нестандартните форми и изказ.

Петер Били: Обикновено, докато пиша, нямам конкретен читател наум.

Какъв трябва да е животът на един писател, за да му даде основание да пише автобиографично?

Елица Георгиева: Въпросът не е какво трябва да сме преживели за да го разкажем, а какво точно виждаме в едно събитие и как да намерим интересния начин, за да го пресъздадем. Иначе ние винаги пишем за неща, които силно ни вълнуват и са част от нас – това няма нужда да са изключителни събития, може да са срещи с хора, късчета от света, който ни обгражда. Понякога и най-обикновените или общи случки могат да бъдат пресъздадени по нов начин.

Според мен във всяка литературна форма има елементи на автобиографичност – може да са завоалирани, или дори самият писател да не си дава сметка за това.

Моят първи роман, който се смята за автофикция, всъщност започна като биография – на Юрий Гагарин и на Кърт Кобейн. Колкото повече пишех за тях, толкова повече в текста се появяваха детайли от моето лично минало, макар и доста видоизменени.

Петер Били: Вярвам, че всеки от нас носи в себе си история. И ако историята си заслужава да се разкаже, то няма значение толкова много дали е автобиографична, т.е. фактически правдива. Единственото, което има значение, е литературната ѝ истинност. Парадоксално е, че докато описвате живота си в една история, вие сте в процес на отделяне от автобиографията.

Доколко е важно публиката да бъде забавлявана?

Елица Георгиева: Аз обичам да пиша, а и да чета нестандартни текстове. Но оригиналността и хуморът не са само за забавление – те са подход към реалността и средство за размисъл над нея.

Петер Били: Вярвам, че всеки читател има свой собствен начин да „забавлява“ сам или сама себе си, докато чете. Някои хора оценяват иронията, други се радват на препратки към произведения на изкуството или обществени събития. Просто се старая да не затруднявам читателите си да се забавляват.

От дълго време не живеете в родната си страна. Кое е повече – приликите или разликите между народите?

Елица Георгиева: Трудно е да се обобщава. Не вярвам, че един народ има едно лице или че съществува национална идентичност. В един народ има много култури и именно разликите между индивидите правят народите интересни. Това e едно от нещата, които са вълнуващи в Париж, където живея– многото различия, които могат да ни изненадат в един град и дори в един квартал.

Петер Били: Смешното е, че винаги съм бил привличан от държавите и регионите, a след определен период от време разбирах, че хората са същите, независимо от климата и местната кухня. Единствената разлика, която виждам, е начинът на живот в провинцията в сравнение с големите градове.

Преситено ли е западното общество от идеологии?

Елица Георгиева: Съмнявам се в тази теория.

Петер Били: На пръв поглед изглежда така – има толкова много новоизлюпени идеологии, появяващи се ежедневно. Но когато се вгледате достатъчно добре, осъзнавате, че все още е същото, само етикетът се променя.

Тук може да видите видео интервю с Елица Георгиева…

Елица Георгиева: Човек трябва да се осмели. Това е магически момент (видео интервю)

… и да прочетете откъс от дебютния ѝ роман:

Откъс от “Космонавтите само минават” на Елица Георгиева

English version of the interviews 

Peter Bilý and Elitza Gueorguieva – two writers we can not put in standard frames. Young, different and provocative, they will compare their ways to change the literary context in a conversation with the public at the Sofia International Literary Festival on December 14 at the Marble Lobby of the National Palace of Culture. Come and hear what they rely on: the imagination or the plots that life offers?

This is how Ass. Professor Daria Karapetkova invites us to the forthcoming discussion „Biography or Autofiction?“ with both authors. Not forgetting to ask them first:

Which is your audience?

Elitza Gueorguieva: I don’t know if I write for specific individuals, but before the publication I have some first readers. During the writing process itself, the reader is, to a great extent, an image – and an abstract one – he is the embodiment of the desire to communicate and create. But when I write Bulgarian stories, I try, without overdosing, to have at least a little bit of foreign readership.

Otherwise the readers that I dream for are people with a sense of humor and fantasy, people that contemplate about the world that surrounds us and like the non-standard forms and expressions.

Peter Bilý: I usually don’t have a specific reader in mind while writing.

What should a writer’s life be, to give him a reason to write autobiographically?

Elitza Gueorguieva: The question is not what we have to experience in order to tell it, but what exactly we see in an event and how we find an interesting way to recreate it. Otherwise, we always write about things that are exciting and are part of us – they don’t need to be exceptional events, they can be meetings with people, pieces of the world that surrounds us. Sometimes the most common events can be recreated in a new way. In my opinion, in every literary form there are autobiographical elements. However, they may be vague and even the writer may not realize they exist.

My first novel, which is considered autofiction, actually began as a biography – of Yuri Gagarin and Kurt Cobain. The more I wrote about them, the more details of my personal past appeared, though quite altered.

Peter Bilý: I believe that everyone of us carries within himself or herself a story, if the story is worth telling then it doesn’t matter that much whether it is autobiographical, i.e. factually correct. The only thing that matters is the literary truth of the story. It’s a paradox that while describing your life in a story you are in a process of detaching yourself from the autobiography.

How important is the audience to be entertained?

Elitza Gueorguieva: I love writing and reading non-standard texts. But originality and humor are not just fun – they are an approach to reality and a means of reflection over it.

Peter Bilý: I believe that every reader has its own way of “entertaining” himself or herself while reading. Some people appreciate irony, others enjoy the references to other works of art, public events. I just try not to make it difficult for my readers to enjoy themselves.

You haven’t  lived in your country for a long time. What is prevailing – the similarities or the differences between peoples?

Elitza Gueorguieva: It is difficult to sum up. I do not believe that a nation has one face or that there is a national identity. There is a multitude of cultures in one nation, and the differences between individuals make people interesting. This is one of the things that are exciting about Paris where I live – the many differences that can surprise us in a city and even in a neighborhood.

Peter Bilý: The funny thing is that I have always been attracted to the countries and regions where after a certain period of time I realized that people are exactly the same, regardless of the climate and local cuisine. The only difference I see is the lifestyle in the country compared to the larger cities.

Is the Western society saturated with ideologies?

Elitza Gueorguieva: I doubt this theory.

Peter Bilý: At the first sight it seems so – there are so many newly coined ideologies emerging every day, but when you look closely enough, you realise that it’s still the same thing only the label changes.