Никой никога не е пил питие в Бар Флобер. Но е пътувал, от и към своята Итака, заради романа на Алексис Стаматис.

Последният – архитект по образование – е „построил“ над 25 книги и 8 театрални постановки, които го нареждат сред най-четените, обичани и успешни съвременни гръцки писатели.

По време на представянето на романа му „Бар Флобер“ (изд. „Панорама“, 2015; превод Здравка Михайлова) в София, Алексис Стаматис сподели, че пише, защото „това, което изживявам не ми стига“, че „всички книги са автобиографии“ и че той самият напълно се припознава в твърдението на Тенеси Уилямс, че:

„писателят трябва да бъде бивш нещастник“ (наблягайки и на „бивш“, и на „нещастник“).

Българският поет и литературен критик Йордан Ефтимов каза, че „удивителната култорогична кримка“, както нарече романа на Алексис Стаматис, е ценен най-вече заради чувството на припознаване, което създава. А също и заради своеобразната история на съвременната гръцка литература („от типа на Кой кой е„), разказана с много самоирония, както и препратките към големите достояния на европейската култура от 20 в., описани някак мимоходом, но със завидно чувство за хумор. Като например:

„Политиката не трябва да бъде Мунк, а Мондриан“.

Ние пък се осланяме на думите на любимия ни книжен блогър (от скоро и влогър) Темз Арабаджиева:

„Макар и жанрова, тази книга е доста по-смайващо четиво от масовите бестселъри и мога само силно да ви я препоръчам. Като една Пандора и с риск за вътрешен Апокалипсис.“

А сега оставяме самият Алексис Стаматис да ни въведе в творчеството си. Как един архитект „строи книги“, защо нарича пътуването и себепознанието 10-та и 11-та муза, как се пътешества навътре в себе си…

Среща с Алексис Стаматис

Още видео интервюта вижте тук.