Само 200 билета ЗА ФИЛМ в платформата на FESTIVALSCOPE.com от 15 до 30 април 2017

Имаме новини за почитателите на доброто кино, навсякъде у нас: от 15 април на платформата www.festivalscope.com ще бъдат достъпни 11 специално подбрани заглавия от София филм фест 2017.

За всеки от филмите ще се предлагат по 200 безплатни билета.

Гледането ОНЛАЙН е СВОБОДНО и без резервации и ще имаме възможност да гласуваме за филма, който най-много ни хареса.

Филмите ще могат да бъдат гледани до изчерпване на „виртуалните” билети.

11-те подбрани заглавия от София филм фест

Световната премиера на „РАЙ” („Paradise”, Русия-Германия, 2016) беше на 73-ия фестивал във Венеция. Наградата „Сребърен лъв” за най-добър режисьор бе получена от двама творци – Андрей Кончаловски за „Рай” и Амат Ескаланте за неговия филм „The Untamed”.

„РАЙ” разказва завладяваща история за съдбите на трима души – Олга, Жюл и Хелмут, чиито пътища се пресичат сред безмилостните разрушения от Втората световна война. Ролите са разпределени между Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков, Петер Курт и др.

* * *

„ФРАНЦ” („Frantz”, Франция-Германия, 2016) – най-новият филм на майстора на модерното френско кино Франсоа Озон („Осем жени”, „Басейнът”), е увлекателно упражнение по стил в черно-белия спектър, което отвежда зрителите в дните след Първата световна война, за да им разкаже история, наситена с любов и драматични обрати.

Анна тъгува за годеника си и всеки ден носи цветя на гроба му. Именно там немската девойка среща тайнствен французин, който също е дошъл да отдаде почит на загиналия Франц.

Премиерата на копродукцията между Франция и Германия беше на Венецианския фестивал – най-стария филмов форум в света, а Паула Беер беше удостоена с наградата „Марчело Мастрояни” за най-добра млада актриса.

* * *

„Кучета” („Dogs”, 2016) на Богдан Мирика бе представен в конкурсната програма „Особен поглед” като „обещаващ дебют, който умело смесва криминалния жанр с елементи от уестърна, представяйки конфликти в съвременна Румъния”. Творбата е копродукция между Фpанция, Рyмъния, Бългаpия и Катар.

Филмът е разказ за продажната човешка същност, а главните герои водят вътрешна война със себе си. Един млад румънец се връща в селото на дядо си, когото е наследил. Твърдо решен да продаде големия и пуст имот, той е предупреден, че дядо му е бил местен криминален бос и хората му няма да се откажат от земята, на която развиват контрабанден бизнес.

* * *

„БЕЛГИЙСКИЯТ КРАЛ” („King of the Belgians”, Белгия-Холандия-България, 2016) е четвъртият игрален филм на режисьорския дует Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Световната му премиера беше в програмата „Хоризонти” на 73-ия кинофестивал във Венеция 2016 и оттогава филмът е участвал с успех в програмите на почти 30 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг.

„Белгийският крал” е една комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите… Ние всъщност не знаем кога се развива действието – дали в миналото или бъдещето, но тази историческа свобода дава възможност на режисьорите да говорят за Европа днес с лекота и с известна горчивина, независимо от това дали става дума за Белгия, Турция или Балканите…” cineuropa.org

* * *

Сръбско-българската копродукция „Смрадлива приказка” („A Stinking Fairytale”, Сърбия-България, 2015) на сценариста и режисьора Мирослав Момчилович разказва за любовта на двамата клошари Мома и Ема. Мома страда от депресия. Ема – от алкохолизъм. Мома харесва Ема от пръв поглед. Ема харесва Мома от втори поглед. Бебето на Ема починало преди години и тя започнала да пие. Или първо започнала да пие, а после бебето е починало. Това сега няма значение. Има значение само, че Мома й помага да преодолее миналото…

* * *

Режисьорът Дамян Козоле твърди, че „за зрителите ще е много по-лесно да почувстват „Нощен живот” („Nightlife”, Словения-Македония-Босна и Херцеговина, 2016), отколкото да го разберат”. Най-новият му филм, резултат от съвместните усилия на Словения, Македония и Босна и Херцеговина, поставя въпроси, събужда много страхове и съвсем съзнателно оставя проблемите без решение.

Истински събития са в основата на драматичната трилър-история за известен адвокат, намерен в локва кръв на главен път в Любляна, целият нахапан от кучета. Физическите рани се оказват по-малка грижа от угрозата за сриване на репутацията пред обществото и шокираната съпруга е главно действащо лице в последвалия развой на събитията. Филмът беше номиниран за „Кристален глобус” в конкурса на Карлови Вари и спечели наградата за режисура.

* * *

„Отвъд тишината” („Beneath the Silence”, Израел, 2016) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Той се оттегля от обществото и прекарва дните си, размотавайки се безцелно в червения си пикап. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот. Когато избухва войната от Йом Кипур, войникът трябва да се върне на бойното поле, а това застрашава неговия живот и бъдещето на семейството му…

* * *

Четири са документалните заглавия в специалната селекция филми София Филм Фест ONLINE. Сред тях е най-новата творба на всепризнатия майстор Улрих Зайдел – „Сафари” („Safari”, Австрия, 2016).

Този филм показва европейските ловци любители, които практикуват своето т.нар. „хоби” в Африка. Именно там, където светът на природата не познава граници, режисьорът обрисува портрет на доминация и смъртност. Зайдел разделя своето изследване на „теми”, като се опитва да разбере (и същевременно ни дава шанс да разберем) какво точно се случва в главите на тези хора, които изпитват желание да убият величествени животни: той проследява уточненията кое е най-ефективното оръжие, което трябва да се използва; цената, която трябва да се плати за убийството; изключителните емоции, които чувстват ловците, когато изстрелват фаталния куршум и отношенията с местните хора, които отговарят за този специфичен „оръжеен” туризъм.

* * *

Филмът на Валентина Еспозито „В сянката на нощта” („Ombre della Sera”, Италия, 2015) се опитва да изложи трудния процес на социална и професионална интеграция – герои в него са хора, излежавали присъди в римския затвор Ребибия, които представят отново своето завръщане у дома след толкова много години, в които са били разделени от семействата си. Член 27 от италианската конституция гласи, че затварянето в затвор има много точна функция, която е социално важна: да подпомага и подкрепя лишените от свобода в процеса на обучаване и рехабилитация, с което се цели, след като изтече присъдата, те да се реинтегрират социално и професионално в модерното общество. Уви, обществото знае много малко за въпросния процес, затова и трудният път на един затворник от институцията към свободата все още е виждан като измъкване от едно затворено място с единствено наказателна функция.

* * *

„Дъга – разкази в картинки” („Daga – Stories in Pictures”, България, 2016) на режисьорката Мария Николова, по сценарий, написан от нея и Сотир Гелев, ще върне зрителите у нас към недалечното минало – филмът всъщност изследва един културен феномен. Своеобразен водач в разказа е актьорът Леонид Йовчев, който се опитва да намери първия брой на списание „Дъга” – любимото комикс списание от неговото детство.

В разгара на социализма, през 1979 година, в България се появява детско списание, пропагандиращо западно влияние – комиксово изкуство. Това списание съществува повече от десет години и огромният му тираж – 300 000 бройки, се изкупува до последната книжка. Списание „Дъга” е единствено по рода си издание не само в България, но и в целия бивш социалистически блок. Някои от сериите и героите на „Дъга” живеят и днес в умовете на хората и са оставили трайна диря в оформянето им като личности…

* * *

Норвежкият художник и тетрален режисьор Мортен Травик работи с хъс и упоритост върху уникалния документален поглед за първия официално разрешен концерт на „Laibach” в Пхенян. „Денят на свободата – „Лайбах” в Северна Корея” (2016) е един необикновен филм – поради самия факт, че правителството на Северна Корея въобще е дало разрешение за концерт на прочутата словенска банда.

Известен с провокативните си артистични проекти, в които присъстват важни политически детайли и с които предизвиква трусове в норвежкото общество, Мортен Травик получава предложение да бъде режисьор на шоуто в Пхенян, след което заедно със своя латвийски колега режисьор Угис Олте създават филма „Денят на свободата – „Лайбах” в Северна Корея”.