Романът доказва твърдението, че един малък, незначителен на пръв поглед момент, може да промени целия ни живот

„Шегата” на Милан Кундера (Издателство “Колибри”) се нареди сред най-добрите книги, които съм чела в последно време. Авторът с невероятна лекота описва чувствата и мислите в сърцата и главите на героите си, както и абсурдността на една политическа система, която определено е лишена от чувство за хумор.

„Шегата” на Милан Кундера

Целият роман на Кундера доказва твърдението, че един малък, незначителен на пръв поглед момент, може да промени целия ни живот, да го завърти на 180 градуса и да го разхвърля на малки парченца в една сива бездна, без да е ясно дали някога ще можем да го „залепим” обратно или ще остане счупен в сивотата завинаги.

„Шегата” ни представя и младостта от безброй страни, нейната красота и жизненост, но и нейната неопитност и недостатъци  – какво е да си млад и влюбен, да си млад и безразсъден, да си млад и вярващ, и силен, и слаб, и с власт, и отритнат, и предаден, и предаващ, и мразещ.

Това е роман и за любовта, но останах с впечатлението, че истинската любов на героя е не жена, а партията и когато тя го изхвърля от лоното си, „изоставеният любовник” дълго отказва да приеме новата си съдба и новия си живот и това, че трябва да го продължи.

Това го обезверява, променя, озлобява. Също като при изгубена силна любов. Да, той застава от другата страна на барикадата и вижда „младата социалистическа република” ярко и точно, без да е заслепен от клишетата на пропагандата. Но фактът, че достига до тази точка благодарение на предателство от страна на свои приятели, не го прави по-щастлив, че е отворил очите си. Прави го бездушен.

Романът е и много хубава фолклорна илюстрация на един славянски народ, който се опитва да гради бъдещето си, като внимава да не забрави или изгубени корените си. Една много типична черта на всички народи, чиято история е била изложена на много страдание и промени и в която определено можем да припознаем и българския.

Имам и един любопитен аргумент защо „Шегата” трябва да се прочете – Кундера е роден на 1 април, няма как да не проверите колко добър в шегите е романът, нали ;-)

И все пак – безспорно, най-силният аргумент са думите на самия писател.

(Трудно) избрани цитати

Всички значими преживявания в живота са безвъзвратни

• Омаловажената ценност и демаскираната илюзия имат всъщност еднакво окаян облик, те си приличат и няма нищо по-лесно от това  да бъдат подменени една с друга.
• Когато свири музика, чуваме мелодия, забравяйки, че това е само един от образите на времето; когато оркестърът замлъкне, чуваме времето; самото време.
• Нищо не сближава хората така бързо (макар понякога само привидно и измамно), както тъжното меланхолично разбирателство, онази атмосфера на спокойно съпричастие, което приспива всички страхове и задръжки и е познато на всяка душа, деликатна и вулгарна, образована и проста.
• Възловите поврати в историята на една любов невинаги биват предизвикани от драматични събития, а често от обстоятелства, съвсем незначителни на пръв поглед.
• Младостта е страшна: тя е сцена, по която ходят на високи котурни и в най-различни костюми деца и произнасят заучени слова, които разбират само отчасти, но фанатично им се подчиняват. И историята е страшна, защото твърде често става арена за непълнолетни; арена за младия Нерон, арена за младия Наполеон, арена за фанатизирани тълпи деца, чиито заучени страсти и примитивни роли внезапно се превръщат в реалност, катастрофално реална реалност.
• Именно безвъзвратността ме бе разчувствала до сълзи. Всички значими преживявания в живота са безвъзвратни. За да бъдеш човек, трябва да преминеш през безвъзвратността  с пълното съзнание за нея. Да я изпиеш до дъно.
• И все пак може би у мен е останал отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат и някакъв смисъл, означават нещо; че животът чрез собствения си ход ни разказва нещо за себе си, че постепенно ни разкрива някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае…

Малко за автора

Милан Кундера е роден на 1 април 1929 г. в Бърно, Чехословакия. През 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги и на чешки език, и на френски език. Пише есета, пиеси, сборници с разкази и поезия.

Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.