Когато любим писател, като Захари Карабашлиев („18% сиво“) нарече книга на непознат автор „новият голям български жанров роман„, няма как да не разлистя страниците й.

И не съжалявам. Посрещна ме:

Светлината на ръждивия газен фенер, поставен направо върху сухата шума, не беше силна, но му стигаше да види, че изкопът трябва да се разшири.

Още с първото си изречение „Ритуалът“ обеща силен, завладяващ трилър (нещо така рядко за българската литература) и спази обещанието си на всяка страница.

Естествените, динамични, неподправени диалози – между персонажи, по което създаване, личи си, е мислено и работено много – са част от увлечението, което поражда книгата.

Историческата епоха, избрана от автора, също е голямо попадение – траките от предорфееви времена. Художествената измислица съжителства напълно ненатрапчиво с добре проучени факти и малко известни данни за това (вече съм убедена) вълнуващо време.

И, ако една от целите на Радко Пеев, както сам сподели на софийската премиера на книгата си, е била:

Да провокирам хората сами да потърсят информация за тези готини траки…

…, то той я е постигнал напълно.

Сюжетът

Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното.

Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище.

Кой е Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“?

Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван?

Какво е било предназначението на Боровското съкровище?

В „Ритуалът” Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.

Премиерата

Главният редактор на Изд. Сиела Захари Карабашлиев представя „Ритуалът“ на Радко Пенев (усмихнатият мъж в средата), в компанията на отговорния редактор на книгата Димитър Николов

Софийската премиера на „Ритуалът“ (както можете да се убедите от любителската ми снимка) премина в много уютна атмосфера, допълнително „подгрявана“ от свежия хумор на Радко Пенев и Захари Карабашлиев.

След (доста забавната) история за това как ръкописът на морски капитан е стигнал до главния редактор на едно от най-големите български издателства, критици и редактори посочиха какво ги е впечатлило най-силно в романа:

• от началото до самия край „Ритуалът“ не губи ритъм
• невероятното писателско умение да кажеш много неща в толкова шеметен ритъм
• диалозите
• здравата историческа основа, съчетана с окултно и мистика
• усещането, че книгата всъщност е почти готов сценарий на касов филм. Който пък би могъл да бъде най-добрата реклама на България…

И, ако мислите, че авторитетно изказаното мнение на критици прави една премиера „тежка“, за „Ритуалът“ няма да сте прави.

Ледът бе разчупен още с първия въпрос към Радко Пенев. А той беше:

Защо в книгата няма секс?

Отговорът на писателя силно ме впечатли: „Нарочно няма. Сексът е прекалено експлоатиран като обект на думите. Той би снижил напрежението, а на мен не ми се искаше…“.

По също толкова блестящ начин беше задоволено любопитството на (немалкото) присъстващи: Как така морски капитан е започнал да пише?

Аз първо започнах да пиша, после станах морски капитан.

Краткият отговор на Радко Пенев ми се струва напълно правдоподобен. Особено, след като вече съм се потопила в „Ритуалът“…