Безспорно един от хитовете в киносалоните това лято, поне ако съдя по предпочитанията на познатите ми, е лентата на Теа Шарок Аз преди теб (Me Before You).
От една страна, филмът привлича с романтично-драматичния си сюжет, а от друга – с участието на актрисата Емилия Кларк, позната на световната аудитория от нашумелия сериал на HBO „Игра на тронове” (Game of Thrones).
Сюжетът
Емилия Кларк се превъплъщава в ролята на 26-годишната Лу, която се нуждае от работа и пари, за да помага на семейството си и така се озовава в замъка на бивш банкер, прикован към инвалидна количка. Предизвикателството да стане негов болногледач дава нова посока в живота й, а той от своя страна възвръща желание да преоткрие дребните красиви неща в ежедневието.
Не мога да кажа, че сюжетът е уникален и оригинален. Напротив, мисля, че всеки е попадал поне на един подобен филм, който разказва за герой, на когото му се е случило непоправимо нещастие и то го е обезверило и направило труден за общуване и груб към целия свят.
Съвсем като по сценарий, точно на ръба на отчаянието, животът среща този герой с ентусиазиран болногледач, който с течение на времето го учи отново да обича живота, между двамата се заражда дълбока приятелска или романтична връзка и зрителите буквално се затрогват до сълзи.
Защо да гледате Аз преди теб
И все пак – в този филм има една по-специална атмосфера, носена от красотата и романтизма на английската провинция и (поне за мен) превъзходното звучене на британския английски.
Това се допълва и от цветната ексцентричност на главната героиня Лу, която внася шареност не само в живота на поверения й Уил Трейнър (в ролята – Сам Клафлин), но и в очите на зрителите. Не на последно място, двамата герои излъчват невероятна положителност и доброта, въпреки тъжната история, и ни принуждават да ги заобичаме безусловно.
„Аз преди теб” е разказ за новото начало и безвъзвратната загуба. Лентата не търси розово-романтичния „хепи ендинг”, а разказва за правото на избор – да живееш или да умреш.
Този избор, от своя страна върви ръка за ръка с егоизма – егоизма на хората, които обичат и искат от близките си да останат до тях, макар и да живеят в непоносима болка, и егоизма на безвъзвратно болните, които просто искат да си тръгнат от този свят и да оставят близките си сами.
Макар и на втори план се разкрива и един по-тривиален тип егоизъм – този на семейството, в името на което един млад човек се е отказал от пълнотата, приключението и възможностите на собствения си живот.
Филмът разказва и за малките радости, които ежедневно се приемат за даденост и, уви, това не е само в киното – ценността им се осъзнава напълно, едва когато бъдат загубени.
Горещо препоръчвам този емоционален филм, който ще ви трогне, натъжи и разчуства, но и, сигурна съм, ще ви дари и с много топлина.
Филмът е направен по едноименната книга на Джоджо Мойс, с която, обаче, аз не съм запозната, но за нея можете да научите повече тук.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.