Познавам Мила отдавна – първо като изящно танцуващо момиче, след това като художник, а най-сетне и като удивителен гримьор в „Шоуто на Слави“. Но изглежда, че колкото и години да познаваш някого, той пак може да те  изненада. Особено, ако е творящ човек като Мила.

Наскоро попаднах на детска книжка, която веднага ми направи впечатление с различните си илюстрации. Различни по чуден начин. И прочетох, че са на Мила…

Ето я тук, за да ни разкаже повече:

Ти си живописец по образование, но основната ти работа от години е друга.  Намираш ли време и желание да рисуваш?

Завърших живопис в НХА при проф. Андрей Даниел през далечната 2007 г. и още във втори курс започнах да чиракувам при Митко Коклин. Това беше другата голяма художествена академия за мен!

Оттогава моята работа и призвание е художник-гримьор в театър, в кино продукции, в телевизия и др. Художниците като цяло могат да разгръщат потенциала си във всякакви изобразителни изкуства.

Трудно е да намирам свободно време за рисуване на картини само защото ей така ми е дошло вдъхновението, но все пак когато имам поръчка за картина го приемам като отговорна задача и се старая да отговоря на очакванията и клиентът да бъде доволен от резултата, без да е в краен противовес с моето виждане и вкус.

Преди време попаднах на снимки от дипломната ти работа – много любопитна арт инсталация. Разкажи ни повече за нея.

Повечето ми колеги се дипломираха с доста картини. Аз нямах толкова много, тъй като често отсъствах от занятия, за да трупам умения при Коклин, а тези с които разполагах не бяха единни като концепция.

Тогава ми хрумна да направя с малко средства нещо различно, провокативно и вълнуващо, вдъхновена от уроците на старши асистент Правдолюб Иванов, който непрестанно ни сверяваше часовниците със световното модерно изкуство.

Дипломната ми работа представи професионалният грим като изобразително изкуство в съчетание с живописта и от друга страна се получи една модерна инсталация: в бял лабиринт от хартия би могъл сам да откриеш „шпионките“, а през тях да успееш да наблюдаваш оживели класически портрети в рамки, които да провокираш да ти се усмихнат или намигнат, с продължени тела на  живописни платна.

Така казано сигурно звучи малко нелогично и шантаво, но ако се види, придобива смисъл и поражда страхотни емоции! Нарекох я „Лабиринтът на воайорството“.

Съвсем скоро успяхме да се насладим и на работата ти като илюстратор – в „Малки приказки“ на Иво Сиромахов. Самият той, учудил хилядите почитатели на сатиричната проза със способността си да разказва истории за деца споделя, че е написал приказките, защото му липсва детството. А ти защо нарисува илюстрациите?

Преди повече от година Иво Сиромахов ми се обади с молба да поговорим за нещо.

В началото помислих, че става дума за поредния нов образ в шоуто, но после той ми разказа за приказките си и ми предложи да опитам да нарисувам илюстрациите към тях.

Много се развълнувах!

Аз нямам опит в илюстрирането, но това е истинско предизвикателство за всеки художник и е прекрасно, че е за деца и че имаш шанс да спомогнеш за създаването на красиви спомени в съзнанието им!

Книгата е ценност, с която оставяш трайна следа за поколения напред.

Илюстрациите към „Малки приказки“ събраха възторжени отзиви – както от хора, занимаващи се с литература и живопис, така и от публиката на книжката. Как се рисува образ от приказка?

Иво е написал наистина уникални приказки, които се четат с удоволствие, както от малки така и от пораснали деца.

Той ми даде пълна творческа свобода, да рисувам каквото фантазията ми роди, след като ги прочета. Въпреки многотията на пазара, рисуваните илюстрации без намесата на компютър са изключителна рядкост вече, а  ние заложихме именно на тази рядкост.

И двамата имаме сходна носталгия към старите илюстрирани книги и мисля, че не сме единствени. Надявам се поне малко да сме се доближили до тяхната магичност!

От къде черпиш вдъхновение?

Само като си представя грейналите очи на децата, гмурнали се в света на „Малки приказки“ и вече съм вдъхновена.

Самите приказки са достатъчен стимул за вдъхновение. Представям си 3-годишният ми син, колко щастлив би бил да чете и разглежда тази книга, когато стане по-осъзнат и после да я чете на своите деца, внуци пък и пра-внуци и да им разказва колко малък е бил, когато баба им е нарисувала картинките в нея :)) Той е най-голямата ми муза!

Също много обичам да рисувам, докато мъжът ми свири на виолончелото си. С него обожаваме да къмпингуваме на планина и море. Тогава нашият покрив е небето и палатката, а какво по-вдъхновяващо място за рисуване от това, когато сме сред най-красивите природни кътчета!

За Русалката например се шегуват с теб, че е красив автопортрет…

Хахаха, да… Ще ми се и аз да се пошегувам и да кажа „Даааа, това съм аз, понеже съм божествено красива и сътворявам по свой образ и подобие!“ :))))

Истината обаче е, че гледах от лицето на едно момиченце, което е обявено за най-красивото в света.

Имаш ли любима история сред тези 21 „Малки приказки“?
Те са доста разнообразни – от „Русалката и Делфинът“, през „Двете кифли“, до „Синът на пирата“ – смело обясняващи различни природни и социални феномени на децата, дори смъртта и загубата на любим човек…

Всяка една приказка от сборника е с различна емоционална стойност и красота за мен, така както цветята в приказката „Кралица на красотата“! Всичките са ми на сърце!

Кои са художниците, а и други визуални артисти, от които черпиш вдъхновение?

Изключително много обичам импресионизъм и сецесион!

Ще изброя някои от любимите ми автори: Едгар Дега, Тулуз Лотрек, Клод Моне, Едуард Мане, Климт, Алфонс Муха.

Много хора откриха голяма прилика между корицата на „Малки приказки“ с една от творбите на Ван Гог, съответно аз също я открих и широко се усмихнах.

Всеки един опит да докажа колко случайно и вероятно подсъзнателно е станало това или просто и двамата имаме подобен усет за вълшебно небе, ще се разчете със съмнение и недоверие и ги разбирам хората, затова се шегувам, че Ван Гог е изплагиатствал от мен ;)

Може би не са много хората, които са чували името Милослава Найденова. Но хиляди познават работата ти на гримьор от екрана – от изумителните превъплъщения, за които помагаш на актьорите в „Шоуто на Слави“? Как се чувстваш, когато чуваш познати и непознати да коментират с възхищение грима ти?

Гримирането в шоуто на актьори, балет и гости е екипна работа. За мен е чест да работя с истински професионалисти! Моите колеги са Гери, Веси и Дани, с които работим заедно като един организъм и всеки успешен грим е истински празник за нас!

Преди това обаче имаме работа в ателието ни, където моделираме носове, уши, гуши… Правим отливки, изработваме перуки и художествени произведения за глава.

Била си ученичка на големия художник-гримьор Димитър Коклин? Как се случи така, че попадна при него? Какви спомени пазиш от онова време? И как се работи с някого, определян за легенда в областта си?

Докато бях студент си помагах финансово, работейки като вечерен персонал в театър „Българска армия“, а точно там беше ателието на Митко Коклин. Честно казано, аз тогава не знаех кой е и какъв е той.

С него ме запознаха жените работещи на служебния вход, но мина доста време докато се реша да го попитам дали ще ме запознае със своето изкуство. Един ден го спрях на партера и… „мечка страх, мен не страх“.

Той ми сподели, че харесва как рисувам и ми разказа как случайно минал зад гърба ми, докато скицирам колежка на гардероба в салона на театъра и на драго сърце ме прие за свой чирак. Не знаех дали да се радвам. Все още нищо не осъзнавах. Мина седмица, а аз още не бях отишла при него и накрая той ме издири чрез колежка от академията, сякаш усети, че имам нужда от подбутване.

Митко Коклин стана мой учител, приятел, баща.

Няма да забравя мъничкото ателие и многото ученички, като в „Дядовата ръкавичка“. Веднъж ми каза, че ще ме чака на „Витошка“ в 4 часа сутринта за една реклама… и отивам аз, точна, подготвена. И той точен. Взехме си по едно кафе, цигарка, чакаме си ние да дойдат от екипа… Мина час и половина. Митко не издържа и звънна на организатора. Оказа се, че е ставало въпрос за 4 часа следобедно време. После с него много се смяхме!

Различни ли те се струват актьорите и другите известни хора, които гримираш, на екрана и седнали в гримьорната? Кои са предизвикателствата в работата ти с тях?

Актьорите в шоуто, освен добри в професията си, са много добри и като човеци и съм много щастлива от този факт, защото в опита си с многото други известни личности научих, че не винаги талантлив е равно на приятен и обратно.

Предизвикателство е да успееш да вдъхнеш доверие на всеки един, че са в добри ръце и после да го оправдаеш.

Освен, че рисуваш и гримираш приказно, изработваш и красиви бижута. Разкажи ни за тях. И с какво всъщност още се занимаваш?

Бижутата от полимерна глина с други материали са още едно изобразително изкуство по което съм се запалила и тепърва ще развивам.

Друга страст ми е 3D моделирането на интериори, екстериори, предмети и всичко каквото ми хрумне, което също е на учебен етап. Има още едно изкуство, което от години ме зарежда позитивно и обожавам, това е салсата.

Разкажи ни забавна случка от гримьорната (без да се ровим в кухнята на предаването, разбира се).

Забавните случки са ежедневие, но ще разкажа за момента, когато Коклин ме запозна със Слави. Бях отишла, за да помагам и ми беше за първи път. По-късно трябваше бързо да си взема връхните дрехи от гримьорната, за да седна навреме при публиката.

Нахлух вътре и се направих на невидима, щото Митко гримираше Слави, а бях предупредена, че не бива да се влиза, ако те са там. Почти се изнизах обратно на пръсти и Слави попита Коклин: „Кое е това момиче?“… Последва запознанство.

Бях си оставила дрехите на гладачната дъска, за да се здрависаме. В пълно умопомрачение си взех черните палто, чанта и още нещо…Тогава Слави ме проследи в отражението на огледалото и с повдигнати вежди ме попита: „Ама ти що ми взе чорапите?“. Тогава установих, че държа в ръцете си чифт мъжки черни чорапи. Отговорих с „Ами…не знам.“, пламнала от срам.

След мен се чуха гръмките им смехове.

Най-голямото вдъхновение на Мила са синът й Вергил и мъжът й Петър Кушлев, музикант, който свири приказно на виолончело:

Снимки: личен архив