Днес се срещаме с Лучия Джованини и съвсем по италиански обещаваме дълго да си „бъбрим“.

Поводът е представянето на българското издание на книгата й „Толкова различен живот”, което ще се състои на 29 юни от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК.

На него Лучия – писател, експерт по консултативна психология, невролингвистично програмиране и невросемантика, бивш модел и съвременен духовен учител – ще изнесе безплатен семинар.

Ако сте пропуснали събитието, скоро ще имате възможност да „наваксате“ с новата ни игра с двойна награда: книгите „Освободи живота си“ и „Толкова различен живот“ с автограф от Лучия Джованини.

Наричат ви италианската „Луиз Хей“. Как се отнасяте към това определение?

Луиз е моя вдъхновителка и това определение е чест за мен. От години преподавам нейния метод и обучавам преподаватели по системата на “Луиз Хей” в Италия, италианската част на Швейцария, Тайланд и Сингапур.

Освен миналото на модели, ни обединява огромното желание да помагаме на хората да живеят по-добре, използвайки прости техники, достъпни за всички и лесно приложими в ежедневието.

Ние обаче искаме да ви представим с вашето собствено име и история: Лучия Джованини. Коя сте вие?

Не ми е лесно да дам еднозначен отговор на въпроса.

Ако трябва да синтезирам в едно изречение то аз помагам на хората да намерят себе си, да преодолеят ограниченията си, да открият и преоткрият способностите си и да ги поставят в услуга на света. Ако всеки живееше по този начин, бихме били всички щастливи.

Мечтата ми е да елиминирам несправедливостта и страданието в човешкия и животинския свят.

И го върша чрез моите книги и моите курсове както на личностно така и на фирмено ниво в Европа и Азия, където живея.

Заменили сте кариерата на успешен модел с професия, за която тогава дори е нямало име. Разкажете ни тази история – за всички, които дори не се осмеляват да мечтаят за промяна.

Това, което ми даде тласък има два аспекта, които са и двата елемента на оста на мотивацията “далеч от” и “устремена към“

“Далеч от” какво? Далеч от работата, от един начин на живот, но основно далеч от един вид дейност , която на повърхността изглеждаше перфектна, но в действителност не беше така. Професия, която беше празна, не ме задоволяваше. Не защото не вървеше добре, напротив, но нямаше повече смисъл за мен.

Бях стигнала до една точка, в която не понасях грим, обувки с токчета, не можех повече да вървя напред. Усещах себе си и разбирах, че играя една роля с изкуствена усмивка, а вътре в мен цареше празнота, чувствах се ядосана и тъжна, бях като мъртва вътрешно.  Това не беше ситуацията , в която можех да остана.

“Устремена към” беше желанието ми да се приближа до един нов свят, в който се  чувствах напълно истинска.  Всеки път, когато посещавах един курс, или отивах да медитирам в Индия или в латинска Америка, когато работех с различни хора от медицинския свят, мъже и жени, се чувствах като у дома,  чувствах как сърцето ми се разтваря, усещах , че се раждам отново.  Естествено започнах да си задавам въпроси, исках да открия начина на бъда себе си все повече  по-често, не само един уикенд, не само няколко часа, а винаги.

Не беше лесно, а  и се сблъсках с моите страхове. Но именно благодарение на тях успях. Така достигнах до вземането на едно важно решение за промяна. И на този етап Вселената ми даде тласък, както често се случва.

По онова време вече бях участвала в много курсове по метода “Луиз Хей”.  Един ден мой приятел , който се занимаваше с обучението в една фирма, ми предложи да му помогна с организацията на курса  за сътрудниците от отдел човешки ресурси в неговата фирма.

Той предлагаше по-традиционно обучение, по-фирмено, но тъй като бях участвала в много курсове и то нетрадиционни, ми предложи да му асистирам в търсене и идентифициране на нещо, което можеше да бъде интегрирано в този курс.

Вечерта преди курса  пристигнахме в хотела и отидохме да вечеряме. Той не се чувстваше много добре. През нощта ми се обади и каза, че се чувства зле и не ще може да проведе курса, възлагайки на мен тази задача. Отговорих: “Ти си луд! Не съм провеждала никога курсове и дори не знам как се прави!“.

С две думи беше една от най-ужасните нощи в моя живот! Не мигнах, но на сутринта проведа курса. Вселената ме подтикна, не съм го решавала сама. Вселената ми даде тласък и ме вкара в тази ситуация. Така разбрах, че ми харесва много, че можех да помогна на хората и че обучението можеше да се превърне в моята професия.

Това беше преломният  момент в моя живот, който ми позволи да разбера, че беше възможно.

 

Работите в доста интересни научни и духовни области. Как бихте обяснили какво е невролингвистично програмиране на хора, които се плашат от строги научни термини?

Невро лингвистичното програмиране изучава структурата на превъзходството и е науката, която ни учи как да използваме най-добре нашия мозък и нашите ресурси.

Можем ли да бъдем своите собствени „програмисти“?

Разбира се! В действителност ние сме такива, за добро и за лошо. Всеки ден несъзнателно програмираме себе си, чрез нашите мисли и думи. За съжаление, често го правим по негативен и дисфункционален начин.

Освен всички научни титли, сте учител по нестинарство, експерт по техниките на медитация, ходене по лабиринт и работа с дъха. Какво всъщност се крие зад тези екзотично звучащи техники? Как избрахте да се специализирате именно в тях?

Винаги са ме привличали старинните учения и ритуали. Нашето подсъзнание комуникира чрез символи и съществуват някои ритуали, които водят до лечение на дълбоко ниво и позитивна трансформация. Ето защо реших да ги изуча и ги преподавам със забележителни резултати от повече от 20 години.

Западната наука психология и източните учения не възприемат ли човека (и дори пациента) по различен начин. Вие как ги „примирявате“ в работата си?

Интегрирарам техните различия и използвам най-доброто и от двете. Както се интегрира мъжкото и женското начало, дясното и лявото мозъчни полукълба. Много е мощно.

Професионалният ви път и израстване ви е отвеждал не веднъж в Азия, Африка, Латинска Америка и Океания. Разкажете низа пътешествие, което ви е белязало. А любима забавна случка?

Има много епизоди за разказване. Един от забавните, когато в едно тайландско селище казах на една старица от местното племе, че за възрастта си изглеждаше много добре, с мисълта да й направя комплимент. Лицето й се помрачи и ми отговори рязко „Защо, не ти се струвам достатъчно мъдра“

Този отговор ми даде нова точка на зрение върху остаряването и то най-вече за нас жените, колко много енергия инвестираме, опитвайки се да скрием годините си, вместо да се гордеем със себе си и с опита и познанията, които сме натрупали.

Имате три книги и стотици хора по света твърдят, че те са променили живота им. Вас промениха ли ви?

Разбира се. На всички, които ме питат колко време ми е било необходимо да напиша моите книги отговарям, един цял живот, защото са плод на моето пътуване и методът, който преподавам чрез моите книги е същият който прилагам върху себе си.

20% от средствата, събрани с продажба на книгите ви отиват за благотворителност, избрана от вас. Какви каузи подкрепяте?

Една част отива в домовете за стари самотни хора вTamilNadu, в Керала, в Бангалор и в Карнатака, осигурявайки семейна атмосфера в един духовен контекст.

Друга част отива в двете асоциации на доброволците, които лекуват, хранят и често спасяват живота на хиляди бездомни кучета и котки в Пукет, Тайланд. Бихте могли да получите информация как да осиновите куче или котка на разстояние и да допринесете за тяхното оцеляване.

Какви хора идват при вас, какво ги провокира да търсят помощ, какво най-често ви питат и какво искат да получат от вашите обучения?

Хора, които са изправени пред промени в живота си, сантиментални, семейни, професионални, както и хора, които очакват да настъпи промяна, но тя не идва и те страдат. Както и онези, които въпреки, че животът им привидно е задоволителен, имат семейство, работа, дом, не се чувстват доволни.

И хора, които просто желаят да опознаят по-добре собствените си способности и да подобрят връзката със себе си и с другите.

Казвате, че „щастието може да бъде изучавано, преподавано, развивано. Нещо повече, конструктивната промяна е възможна на всяка възраст“. Какво ще отговорите на хората, които вярват, че щастието е подарено (или отнето) от съдбата?

Нашите душевни състояния свързани ли са с нашите мисли и емоции? Има ли някой вътре в нас, който мисли на наше място или ние сме мислителите? Научавайки се да направляваме мисли и емоции се научаваме да бъдем щастливи, спокойни и в мир.

В търсенето на щастие и промяна сте открили 15 клопки и 15 антидота. Толкова ли е просто и систематично всичко?

При все че човешкото същество е комплексно, разбирането на клопките, в които попадаме и как да се научим да ги избягваме или да излезем по-бързо, е просто. Не винаги е лесно, защото нямаме навик да го правим. Но ако започнем да тренираме постепенно ще открием резултатите в нашия живот.

Често говорим за рискове, а вие откроявате като най-голям този да НЕ рискуваме. Как ще го обясните на „смелите“ и не дотам смелите си читатели?

За да синтетизирам в няколко думи, мога да кажа, че когато сме изправени пред избор, който ни води до правене на нещо ново, излизаме от нашата комфортна зона и се питаме какво рискуваме? Да напусна тази работа, за да следвам мечтите си, да бъда себе си, да изразя това, което чувствам и т.н., ни води до анализ на възможните последици.

Но как би се променило всичко ако се запитаме какво рискувам, ако не го направя?

Едно от ключовите ви наблюдения е, че водени от необходимостта за промяна, често искаме човекът до нас да се промени. И че все пак е погрешно да търсим отгори извън нас.

Случвало ли ви се да имате проблеми в личния живот или в работата ви, да напуснете този партньор или тази работа и отново да се намерите със същите проблеми с нов партньор или с нова работа? Ако не променим начина си на мислене, виждането си, нищо няма да се промени.

Точно обратното, веднъж променени вътре в себе си, започваме да действаме по различен начин и като чрез магия, нещата около нас започват да се променят.

„Когато имаме прохождащо дете и то падне, ние не го бием и удряме, не му казваме, че не става за нищо.“ Това е удивително сравнение, с което обяснявате защо не бива да се самонаказваме заради грешките си. Колко търпеливи все пак трябва да бъдем със себе си?

Много. Както бихме направили с едно прохождащо малко дете. Само един е начинът – да се учим като грешим. Всички сме го експериментирали като деца. Всеки ден изучаваме нови роли. Учим се да бъдем партньори, родители, да подобряваме работата си или да посрещаме неуспехите, житейските препятствия, да лекуваме раните си.

И понякога правим грешки. Да се самокритикуваме постоянно няма никакъв смисъл, освен, че смалява нашите способности и ни носи страдание.

Нужно е да престанем да бъдем най-лошите врагове на самите себе си и да започнем да се държим със себе си като една любяща майка.

„В живота страданието е неизбежно, защото самият той се състои от болезнени моменти. Но психическото страдание (преди всичко продължителното) е собствен избор.“, твърдите. А как да изберем друго, когато ни се струва, че всички външни обстоятелства са срещу нас?

Със съзнанието че болката не е вечна. Всичко е преходно, страданието също, освен ако не искаме да останем вкопчени в него. Също и търсенето на поуките във всяко изпитание. Това ни помага да бъдем с открити сърца и с доверие в процеса на живота.

И като си говорим за избор, отбелязвала сте, че е „изненадащо защо не постъпваме с мислите си, така както с дрехите. Защо да не се събудим сутрин и да изберем най-добрите мисли за деня си“. А как да го направим?

Едно от най-полезните неща е създаването на кратък сутрешен ритуал. Вместо да скачаме от леглото, напрегнати за предстоящите ангажименти и проблеми, можем да използваме един или повече инструменти на трансформация, които са посочени в книгата (дъхът, медитацията, контактът с природата, езиковата диета и прочие.)

Достатъчни са 5 минути на ден и постоянство и разликата започва да се чувства!

Да поговорим и за книгата, която ще представите у нас. С какво може да бъде толкова различен този наш живот?

Книгата „Толкова различен живот“ е базата на едноименния метод, който е помогнал на хиляди хора по света да посрещнат промяната с успех и да живеят по-добре.

Книгата учи как да създадем промените, които желаем в  нашия живот. Не става дума да станем други хора, а да намерим себе си.

Научаваме се да използваме вътрешните ресурси, изясняваме целите, лични и професионални, подобряваме връзките си, научаваме се да ценим  себе си.

И се освобождаваме от страданието и тежестта на миналото.

„Толкова различен живот“ е идея, житейска философия, ново отношение към реалността.

По тази причина BlessYou! сме поели ангажимент да поддържаме всеки, който възнамерява да приложи тази идея в собствения си живот.

Вярваме, че колкото повече хора прегръщат принципите заложени в тази книга, толкова повече ще бъдат подобренията не само на личностно но и на социално ниво.

Живеем често между стените на безразличието, дори не познаваме нашите съседи или колеги.

Както никога досега страдаме от самотност. Необходимо е да реконструираме концепцията за общност, групи – физически или виртуални, в които да бъдем приети, да обсъждаме с другите, да даваме и получаваме поддръжка, приятелство, идеи, изслушване, да разкрием способностите си, да открием смисъла на живота си.

Поели сме отговорността да предоставим нашите знания, сайт, блог и други форми на комуникация, за да може, който желае, да се чувства част точно от една общност.

В календара на сайта на BlessYou! се откриват всички курсове и конференции.

Можете също да свалите безплатно първа глава от всички мои книги и други електронни книги (само на италиански език).

Създадохме и страница на български език във Фейсбук.

На няколко международни езикови семинара, с участници от цяла Европа и не малко представители на африкански, азиатски и латиноамерикански страни, забелязах, че българите, някак естествено,винаги се оказват в компанията на италианци и испанци. Вие какви впечатления имате от тукашната публика?

Очарована съм от България и преди всичко от хората тук. Прекрасни, жизнени, с огромно желание за познание, за четене, правене на проекти, в непрекъснато подобрение. Другото, което ме порази е човешкото отношение. В София се диша човечност. Българите имат огромно сърце!

Интервюто преведе: Нора Ставрева

Снимки: архив на Лучия Джованини и на ИК „Колибри“