След като ви запознахме с малката Ирис Грейс и нейните удивителни картини, създадени на крехката възраст от 5 години и въпреки тежката диагноза аутизъм, се запитахме какво може да е оказало толкова благотворно влияние върху момиченцето. Отговорът е изненадващ, нежен и пухкав.

След близо 3 години неуспешни терапии и почни никакво желание от страна на Ирис да бъде докосвана или да изразява чувствата си с думи, промяната идва с едно малко коте. Макар момиченцето да го отбягва в първите дни след като родителите му го донасят в къщи, мъркащата Тула е толкова упорита и нежна във вниманието си към детето и толкова неотклонно близко до него във всяко занимание, че Ирис като по чудо „се отваря“ (по думите на майка си), започва да твори, да говори повече, да докосва хората около себе си…

Сега дете и котка са неразделни – в игрите, рисуването, вечер в леглото, та дори и във ваната. Родителите на Ирис с невярващи очи гледат как, докато дъщеря им играе с една ръка на таблета си, с другата гали вярната Тула. И твърдят, че няма терапевт, към когото да са изпитвали толкова възхищение, благодарност и уважение, както към новия член на семейството си.

Снимки и доп. информация: Iris Grace’s website, book, paintings 
Iris Grace on Facebook