Снимка: pexels

Срамежливите момиченца, стоящи в ъгъла на класната стая често са подтиквани да общуват с връстниците си. Малките момченца, предпочитащи да играят сами на площадката са обект на страховете на роднините, че никога няма да си намерят приятели.

Има ли защо да се притесняваме?

Срамежливите деца са внимателни в действията си и проницателни в мисленето си

Оказва се, че срамежливостта е често срещано явление в животинския свят и то с големи еволюционни ползи.

Психологът Сюзан Кейн отбелязва, че 20% от животинските видове показват интровертност в поведението си. Същият процент е отчетен и при хората. Тя смята, че срамежливостта е дала редица еволюционни предимства, както на животните, така и на хората:

„Срамежливите деца са внимателни в действията си и проницателни в мисленето си. Те учат чрез наблюдение, не чрез действие. Срамежливите деца забелязват опасностите много по-често и по-рано от останалите деца. Като цяло те забелязват повече неща в обкръжаващия ги свят.

Какво още казват учените за инровертността на децата

Изследвания, проведени още през 60-те години доказват, че тихите, срамежливи деца са по-добри в решаването на мисловни игри. Те отчитат повече алтернативи в сравнение с импулсивните си връстници. Движенията на очите им също са по-интензивни при взимането на решения.

Да си интровертен (предпочитащ самотата) се различава от това да си срамежлив (страхуващ се от негативни критики). Често обаче срамежливите деца могат да се превърнат в интровертни възрастни.

Когато станат студенти, интровертните деца не само учат повече и са по-фокусирани, но и показват далеч по-добри резултати на изпити и при кандидатстване за стипендии. Заключението е, че по-ниската степен на социализация прави хората по-успешни”, твърди Сюзан Кейн.

Снимка: pexels

Психологът също така отбелязва, че срамежливите деца често са по-добронамерени и с по-високи морални устои:

„До 6-годишна възраст при тях се наблюдава значително по-ниска склонност да лъжат и да нарушават наложени им правила. На 7-годишна възраст те често са описвани от родителите си като притежаващи високи морални способности, като емпатия например”.

Като имаме предвид, че срамежливостта при децата обикновено се приема за белег за забавено развитие, тези открития могат да помогнат на много родители. Особено на онези, които държат децата им да се записват на всички видове извънкласна дейност, колективни спортове и други занимания, насилващи срамежливия им характер.