„Щъркелите и планината„ на Мирослав Пенков е магическа книга

За Щъркелите и планината

Романът ни отвежда в една забравена България и по-точно в едно малко село на име Клисура на границата с Турция, където българи и турци съжителстват заедно насред суеверия, религиозни различия, истории за нестинари, пророчески сънища, билки и забравени обичаи.

Любопитните подробности

Любопитен е фактът, че авторът на книгата е българин, който напуска страната ни на 18-годишна възраст, днес преподава творческо писане в университета в Северен Тексас, а творбите му са публикувани на 18 езика.

„Щъркелите и планината” има и своята английска версия със заглавието Stork Mountain. Още в предговора на българския вариант, обаче, Пенков прави уточнението, че тази книга „е дважди родена – веднъж на английски, веднъж на български. Неправилно е да се мисли за едната версия като за превод, а за другата като за оригинал. Нека двете съществуват едновременно”.

И наистина – езикът, на който е написан романът, е автентичен български, какъвто биха говорили хората единствено там, далече в планината, какъвто биха говорили хората, които помнят по-старите времена.

Сюжетът

Главният герой е българин, емигрирал с родителите си в САЩ по времето на социализма. Така авторът разказва историята на младия мъж, който се завръща в родината, за да търси своя дядо и отдавна забравеното си наследство.

Но в селото със щъркеловите гнезда той открива и нещо друго – себе си, миналото си, любовта и неповторимия магнетизъм на планината, за която хората са преходни, а нейното съществуване – вечно.

Личните впечатления

Горещо препоръчвам тази приказка, която не просто ме върна в легендите за ханове, царе и най-различни вярвания от училище, а и ме потопи в атмосферата на една съвременна народна приказка, която може да бъде разказана единствено по тези земи.

Иронично, нейният автор я носи в сърцето си на океан разстояние от брега на Черно море и границата ни с Турция.

Между другото, отношенията между внука „американче” и дядо му, както и преоткриването на семейството и родината много ми напомнят атмосферата на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Илия Троянов, който стана популярен преди близо десетина години.

Избрани цитати

Нас не куражът ни води. Не смелостта ни дава сили. Ами лудостта и големият глад. За свобода и за правда

• Тук, пред мен, в югоизточното ъгълче на България, се разливаше Странджа. Тук, пред мен, криволичеха устието на Велека, черноморският бряг. Тук беше и Турция, и границата, като крайчето на моминска рокля. Капризна беше тази мома. Все се задяваше с момците, вдигаше крайчето да покаже на един глезенче, после го скриваше и го разголваше пред друг – Гърция, България, Турция и така хиляда и триста години.
• Бях на осем, когато се срина комунизмът. С нашите живеехме по това време в дядовия апартамент, наблъскани като бройлери. Пари за самостоятелно жилище нямахме. Татко и дядо все се караха. Мама неспирно плачеше и плашеше с развод. Отначало полагаха някакви усилия да ме щадят. Но в курник трудно се крещи дискретно.
• Историята не се пише, за да се учат хората от твоите грешки. Историята се пише, за да те помнят. А аз отказвам да те помня.
• Дълго се мъчих да схвана цялата тази приказка. Някакво си старо село, част от Турция, дом на най-първите нестинари, смесица хем от българи, хем от гърци. И турци, в нашата си, съвременна България, дето били приютили половината бегълци. А в днешна Турция гърци били подслонили другата половина.
• Прищя ми се да й кажа, че навярно греши. Че тежестите в живота на човек понякога сами олекват, сякаш като по чудо. Стига само да съберем сили, да ги понесем още съвсем малко. Или поне така бях чувал.
• Като се вдигнали щъркелите, слънцето в миг изчезнало, небето се покрило, земята се стопила и само шумът им останал. Дядо ревнал побеснял. Бесен си хвърлил текето, бесен взел да го тъпче с крак. Колко лета бил изкарал на тоя пуст свят, без да види такава приказна гледка – ято щъркели как се надига с изгрева. И какви ли други хубости щели да останат завинаги скрити?

Малко за автора

Мирослав Пенков е роден през 1982 г. в Габрово. Завършва I АЕГ в София, а през 2001 г. е приет в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане.

Салман Рушди включва разказа му „Как купихме Ленин” в антологията „Най-добрите американски разкази 2008”, а разказът му „На Изток от Запада” е отличен в антологията PEN/O.

Преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас.

Сборникът му „На Изток от Запада” е издаден в 14 държави, а разказите му са преведени на 18 езика.

Носител е на Международната награда за разказ на BBC.

„Щъркелите и планината” е първият му роман.

Официалната му интернет старница можете да разгледате тук: www.miroslavpenkov.com

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.