Книгата има и филмова верия, която обаче не е одобрена от авторката на романа

“Любовникът” на Маргьорит Дюрас (Изд. „Колибри”) се чете с предварителни очаквания, тъй като е произведение, което вече е получило утвърдено признание като една от класиките във френската литература.

Романът е отличен с наградата „Гонкур“, продаден е в 2,5 милиона екземпляра и е преведен на 43 езика. Още с излизането си през 1984 г. той става събитие и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес.

Сюжетът

Авторката възкресява детството и юношеството си в Сайгон, столица на Френски Индокитай, през 30-те години на ХХ век.

Срещата между 15-годишната девойка и много по-възрастния от нея китаец рентиер служи за завръзка на една от най-вълнуващите любовни истории във френската литература.

Но това не е просто книга за любовта между китаеца и бялото момиче, а роман, който дава думи на чувствата, което превръщат девойката в жена, при това на една доста крехка възраст.

В романа присъстват и сложните семейни взаимоотношения между дъщеря и майка, между майка и децата й, към които има различно отношение, между двама братя и една сестра.

Едно от основните чувства, които ме водеше, докато четях мъничката, но изключително емоционална книга, е тъгата.

Защото животът на главната героиня е труден във всяко едно отношение – от една страна, съществува една откровена неприязън на момичето към семейството й и от друга – води се от осъзнаването, че търси спасение от тази безизходна ситуация, като се отдава на по-възрастен мъж от друга раса.

Чрез него обаче тя успява да намери себе си сред вълните от чисто женски чувства, които носят еротиката, любовта и страстта. Както и осъзнаването за способността да обича някой друг.

Романът на Дюрас е филмиран от режисьора Жан-Жак Ано през 1992 г. Писателката обаче не е съгласна с тази адаптация и написва още една книга, за да покаже неодобрението си и да доразвие емоционалността на историята – „Любовникът от Северен Китай” (Изд. „Колибри”).

Филмът на Ано е част от селекцията на тазгодишния фестивал CineLibri, а програмата за прожекциите му можете да видите тук.

Избрани цитати

Знам, че не дрехите правят жените повече или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпоструващи тоалети. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят.

• Понякога осъзнавам следното: че ако писането не означава домогване до суетата и пустотата като съвкупност от всички неща, то няма смисъл. Че ако не означава непременно сливане на всички неща в едно-единствено, неокачествимо по своята същност нещо, писането няма друг смисъл освен самоизтъкване.
• Вече не съм малка. Поназнайвам едно-друго. Знам, че не дрехите правят жените повече или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпоструващи тоалети. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят.
• Казвам му, че майка ми крещи онова, в което вярва, като божиите пратеници. Тя крещи, че не бива нищо да се чака, никога, от никой човек, от никоя държава, от никой бог.
• Би трябвало да се предупреждават хората за тези неща. Да им се каже, че безсмъртието е смъртно, че то може да умре, че това се е случвало и пак се случва. Че то не се изобличава никога като такова, то е самото двуличие.

Малко за автора

Маргьорит Дюрас

Маргьорит Дюрас (1914-1996) е едно от литературните величия на френския XX век. Родена е в Индокитай, с който остава свързана съдбовно.

На 18-годишна възраст напуска Сайгон и се установява в Париж, следва право, математика и политически науки.

Първият й роман „Безсрамните“ излиза през 1943 г. Други по-важни нейни произведения са: „Бараж срещу Пасифика“, „Морякът от Гибралтар“, „Цели дни по дърветата“, „Модерато кантабиле“, „Хирошима, моя любов“, „Вицеконсулът“, „Английската любовница“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.