Връщай се

Константинос Кавафис
(в превод на К. Марицас)

Връщай се често и взимай ме,
любимо чувство, връщай се и взимай ме –
когато се събужда на тялото паметта,
и желание минало влиза пак в кръвта;
когато устните и кожата си спомнят,
и чувстват ръцете като че ли ги докосват пак.

Връщай се често и взимай ме през нощта,
когато устните и кожата си спомнят….

Следобедното слънце

Константинос Кавафис
(в превод на К. Марицас)

Стаята тази, колко добре я знам.
Сега се наема — и тя, и съседната —
за търговски бюра. Цялата къща стана
бюра на брокери, на търговци, на фирми.

О, стаята, тази, колко позната е.

Близко до вратата тук беше канапето,
и пред него един турски килим;
и рафтът с две вази жълти.
Вдясно; не, отсреща, един долап с огледало.
По средата масата, където пишеше;
и трите големи сламени стола.
Край прозореца беше креватът,
дето се любихме толкова пъти.

Ще се намират все още горките някъде.

Край прозореца беше креватът;
следобедното слънце стигаше до средата му.

… Следобед в четири часа, се бяхме разделили
за една седмица само… Уви,
седмицата тази стана вечна.

Още за книгите и преводите на Константинос Марицас може да откриете тук и тук.

За Константинос Кавафис

Константинос Кавафис

Константинос Кавафис (Κωνσταντίνος Καβάφης) е гръцки поет с британско гражданство, прекарал по-голямата част от живота си в Египет.

Той е слабо известен до смъртта си, а след това скептичната му поезия придобива популярност в литературните кръгове в Гърция и англоговорещите страни.

Кавафис е роден на 29 април 1863 г. в Александрия и прекарва там по-голямата част от живота си. Родителите му са гърци, а баща му се занимава с международна търговия, като живее известно време в Англия и получава британско гражданство. След смъртта на баща му през 1870 г. семейството на Кавафис се премества в Ливърпул. Той остава там до 1882 г., когато се завръща в Александрия.

През 1885 г. вълненията в Александрия принуждават Кавафис и семейството му да се преместят за няколко месеца в Константинопол. В Александрия той работи първоначално като журналист, а след това в продължение на 30 години е чиновник в Министерството на обществените строежи в британската администрация на Египет.

Между 1891 и 1904 г. Кавафис разпространява поезията само сред свои приятели, придобивайки известна популярност сред гръцката общност в Александрия. В Гърция става известен след положителна критика, публикувана през 1903 г., но не получава голямо признание, тъй като стилът му е много различен от преобладаващия в Гърция по това време. Едва след поражението на Гърция в Гръцко-турската война новото поколение гръцки поети намира вдъхновение в поезията на Кавафис. През 1924 г. Георгиос Вафопулос заедно с Костас Кокинос оглавява литературното списание „Македоника Грамата“ и дава достъп до списанието на Константинос Кавафис.

В немалка степен за световната му слава спомага публикуването на английски на негови преводи от Едуард Морган Форстър в сп. „Атенеум” (1919), а по-късно – Т. С. Елиът в сп. „The Criterion”, които повлияли на редица изтъкнати поети от средата и втората половина на XX век.

Кавафис умира на рождения си ден, 29 април, през 1933 г.