23 октомври – 25 ноември 2026
Откриване: петък, 23 октомври, 18:00 часа
Гьоте-институт България
ул. „Будапеща“ 1, София
Куратор: Бояна Джикова

Гьоте-институт България представя изложба на германската художничка Лидия Чешелски, която изследва темите за паметта, общността и грижата през една от най-слабо видимите последици на демографските промени в България – изоставените училища.

През последните десетилетия стотици училищни сгради в страната остават празни вследствие на обезлюдяването на малките населени места и промените в образователната инфраструктура. Някога центрове на знание, социален живот и общностна памет, днес тези места често съществуват единствено като физически следи от отминали истории.

В своята изложба Лидия Чешелскинасочва вниманието именно към тези пространства и към следите, които те продължават да носят. Вместо да документира изоставените училища, тя работи с пръст, събрана от техните дворове и терени, превръщайки я в основен материал на изложбата. От нея възникват серия от обекти, инсталации и живописи, които разглеждат земята като своеобразен носител на памет и свидетелство за живота, протичал някога на тези места.

Изложбата се интересува не толкова от самите сгради, колкото от хората и общностите, които са ги обитавали. Глинените форми, създадени от художничката, напомнят за отсъстващите ученици и учители, но едновременно с това съхраняват следите от техните истории. Между присъствие и липса, между документ и художествена интерпретация, работите поставят въпроси за това какво остава след разпадането на една общност и по какви начини паметта продължава да обитава пространството.

В изложбата следите от отсъстващите общности постепенно се преплитат с присъствието на нови посетители. Пръстта, събрана от терените на изоставени училища, е пренесена в галерийното пространство, където отново се среща с човешко движение, жестове и присъствие. Координатите на стотици изоставени училища в България се появяват като своеобразна карта на отсъстващи, но не забравени пространства, а звукова инсталация препраща към движенията и ежедневните ритуали, които някога са изпълвали тези сгради с живот.

Работата на Лидия Чешелски предлага размисъл върху образованието не само като институция, а като форма на грижа и изграждане на общност. Вместо да се фокусира единствено върху липсата и загубата, изложбата насочва вниманието и към потенциала за бъдеще, към възможността празните пространства да бъдат преосмислени и изпълнени с ново съдържание.

За художничката

Лидия Чешелские художничка и дизайнерка. След професионално обучение по дърводелство тя изучава продуктов дизайн в Университета по изкуствата Берлин-Вайсензее, а по-късно специализира керамика и стъкло в UNArte в Букурещ.

В своята практика работи с обекти, инсталации и пространствени намеси, чрез които изследва отношенията между хора, материали и места. Интересува се от скритите истории, натрупани в предметите, и от начините, по които паметта се съхранява и предава чрез материалната среда.

Нейни творби са представяни в Баухаус Десау, галерия „Galateea“ в Букурещ, Grassimesse в Лайпциг и други международни изложбени пространства.