„Примерът на Анчевски, видян в рамките на развитието на македонската поезия през последните няколко десетилетия, е разказ за опита да се излезе от традицията, но и за съдбовното условие да се остане в нейните граници, които в същото време непрекъснато се разширяват.“

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Влада Урошевич

„Въз основа на примера на Зоран Анчевски нашата поезия показва, че в поета на нашата епоха са проговорили няколко типа реч и че семиотичният полиглотизъм все повече става негов raison d’etre (фр. – смисъл на съществуването).“

Венко Андоновски

„Зоран Анчевски е признат за една от най-видните, крупни фигури в съвременната македонска литература и култура.“

Санде Стойчевски

Книгата „Небесна пантомима“, в съставителство и превод на Роман Кисьов (изд. „Ерго“, София, 2025), е първата книга на македонския поет Зоран Анчевски в България, който на практика е непознат за българските читатели до този момент. Поезията му се оказа „бяло петно“ в познаването на съвременната македонска литература (в частност – поезия), тъй като Анчевски е изключителен поет, той е авторитетно име както в родината си, така и в международен план.

Книгата представя най-доброто от поезията му. Композиционно тя е разделена на седем поетически тематични цикъла и съдържа общо 80 стихотворения от различни години, периоди и етапи на поетическия му опус, подбрани от три негови книги, издадени в РС Македония (едната е с избрани стихотворения, а другите две – от последните години).

Небесна пантомима

Зоран Анчевски

СЛОВОТО

Словото ни е нечетлив йероглиф,
разядено от древни изкушения,
прогонено от Рая – нито длъжно, нито виновно,
захвърлено във свят на мизерия и скръб.
Словото ни е затиснато
между мухлясали корици
на оскъдни речници,
които са саркофази на смисъла,
погребано в множество предания,
издухано от подземни ветрове
и запратено в мочурища и сухи ливади,
разорани в иронична усмивка.
Затова е нужно да го подкрепим,
да го заострим като нож,
който изрязва границите на объркването,
да го наточим
като кънка от закалена стомана,
която върху леденото огледало на безсмислието
реже значения със безупречни пируети,
за да можем после с него да променим света,
докато светът не стане слово,
а словото – свят.

НЕБЕСНА ПАНТОМИМА

На душата

„Моли се за мене сега и в часа на моето раждане.“
Според Т. С. Елиът

Само ти, душо моя, умееше да се справиш
със острите копия на моите думи
и с падналата тежест на угара в мен.
Сега твоето упорито отсъствие
ме пронизва като лист дребен тютюн,
който се суши на оскъдното есенно слънце.
Домът ми е твърде малък за крачките,
чиято упоритост закръгля ъглите
и ги заселва с топли лехи от обещания.
Превръщам се в млечен прах, който за втори път
се уталожва в темелите на древна църква
в продължение на един човешки живот.
Но друг спомен освен за тебе, душо, нямам.
Кретам от единия до другия край
на собствената пустиня без оазиси –
броя хубавите дни, закачени
на опънат слънчев лък от сиромашко лято,
което не допуска мигове на разкаяние
в илюзията на този живот,
който като котва се е спуснал на дъното
на една безкрайна небесна пантомима,
и спокойно очаквам моето ново раждане.

ЗОРАТА ИДВА

На У. С. Мъруин

Зората идва като име, изречено за пръв път.
Но и това трябва да се приеме с доза съмнение,
понеже напролет го изричат много усти
с различен зимен мирис на дъха.
Зората може да мирише на блага вест,
съпроводена със срамежливия смях на ангела
преди чудото, което трябва да се случи на земята,
за да възпре голямата загуба от човешки души.
Зората може да мирише и на блага проповед
от устата на поета, в която се забавлява нов език,
и от небесните му очи, в които цъфтят нови билки,
за чиито имена нямаме никаква информация.
Зората може да мирише и на грозна клетва,
която прави руното на бялото агне черно,
сякаш закъсняла зимна нощ, застлана като одеяло
върху напуканото ухо на камбана.
Зората може да мирише и на голям въпрос
за нещо, което всички знаем добре и което почитаме,
но отговорът се ражда като сух глогов трън,
презиран дори и от сърцето на дявола.
Зората може да мирише и на мускусна роза,
която цъфти само в мъдри градини, в които
животът не е превърнат в напукана почва,
а пърха като гола птица в първия си полет.
Зората идва…

Претворил от македонски Роман Кисьов
(Из „Небесна пантомима“, изд. „Ерго“, София, 2025.)

На 10 март (вторник) 2026, от 18:30 часа, в Македонския културно-информационен център в София (ул. „Оборище“ 7) ще бъде представена първата книга на български език „Небесна пантомима“ от реномирания македонски поет, есеист и професор Зоран Анчевски.

Повече информация – в сайта на Македонския КИЦ в София: kic.com.mk

В присъствието на автора, за литературните качества на книгата ще говорят: проф. д-р Зоран Пейковски, директор на Македонския КИЦ в София, Санде Стойчевски, македонски поет и есеист, Весна Ацевска, македонска поетеса, Роман Кисьов, съставител и преводач на книгата и Мартин Христов, управител на българското Издателство „Ерго“.

За автора

Зоран Анчевски (1954) е поет, есеист, литературен преводач и професор по англо-американска литература. Роден е в Скопие, където живее и работи. Завършил е Философския факултет на Скопския университет, специализирал в САЩ. Автор е на десетина поетически книги, три от които са преведени на английски език.  През 1984 г. дебютира с „Пътувания през строшени картини“, а последната му (засега) книга е „Конски жития“ (поема, 2023). Той е автор и на обемната студия „За традицията“ (2007). Също така Анчевски е автор, съставител и редактор на голям брой поетически антологии, както и на избрани и белетристични произведения на световни автори на македонски език. Активен преводач от и на английски език. Участвал е в множество международни поетически фестивали, конгреси и семинари, ръководил е поетически работилници. Поезията му е превеждана на много езици. Носител е на редица авторитетни награди, между които е и престижното международно признание за поезия „Джакомо Леопарди” (Реканати, Италия, 2004). Член е на Дружеството на писателите на РСМ и на Македонския ПЕН център, на който е бил председател. В периода 2003-2007 г. е председател на Управителния съвет на фестивала „Стружки вечери на поезията“.