Кой е героят в тези кратки прози?

Персонаж с видимо солидна интелигентност, прозорливост, умение да прониква и анализира пластовете в днешната човешка природа. Предизвикателен, обезпокояващ и същевременно дистанциран. Предпочита да чете ненаписаните книги, държи страната си препарирана върху бюрото си и веднъж в годината пътува до пустинята Калахари, за да обърне пясъчния си часовник.

Всеки от фрагментите в тази книга е пленително честен, неочакван и завладяващ.

„Гелдберг вариации“ (ИК „Ерго“) са своеобразно стилистично откритие и риск, поет от Ева Липска – да отвори така широко пространство в книгата, позволяващо да се спестят пословичните баналности, изобилието от персонажи или пълнежни фабули. За да влезем в простор за проникновение и интензивен вътрешен живот, а защо не – и да си спомним и пожелаем да го запълним с нещо автентично – Бах?

И все пак, понеже така несъвършен е днешният ни свят – Гелдбергиана, не Голдбергиана…

Гелдберг вариации

Ева Липска

Гелдберг си дава сметка, че ако няколко вагона от живота му са излезли от релсите, това съвсем не означава, че целият влак е излязъл от релсите. Подобни епилепсии на съдбата се случват по трасето от Отвъд към Тук и от Тук към Отвъд. Теорията на относителността е доказала, че дори когато стоим на перона, нашият живот тъй или иначе си отпътува.

–

Гелдберг се пита в каква страна би искал да живее. Пресяга се за телескопа на Уеб и се заглежда в космоса. Най-добре би било тази страна да не принадлежи нито на Изтока, нито на Запада, нито на Севера, нито на Юга. Ще е добре да виси във въздуха и да се полюшва. Важно е обаче да не ни люлее прекалено силно и да не се държи като невменяем хамак. Резултатите от научни изследвания в последно време показват, че дори лекото полюшване влияе благотворно върху развитието на мозъка. Гелдберг си мечтае да се люлее целият народ, а не само онези двама на люлката.

–

Гелдберг смята, че Разумът – това е тъп стражник с наднормен разсъдък, паметник, възлязъл на постамент, трезв камък, неумолим тиранин. От другата страна е Интуицията – летище на несигурността, на което се приземяват лошите предчувствия. Шесто чувство на съдбата. Гелдберг знае, че тези две страни са доста далеч една от друга, но винаги наблизо.

–

Гелдберг откри сентенцията на известния афорист – че трябва да се яде по-малко, защото тесни са вратите на рая. Вследствие на това премина на безмесна райска диета. Веднъж на ден изпиваше кафе „Сатана“. Избягваше ябълките, както дяволът светената вода. Отказа се от апокалипсиса на десерта, а от кулинарната Книга Битие избра греховно безсмъртие и потоп минерална вода.

–

Гелдберг обича игрите. Играта дартс, а понякога дори играта на живот. Опитът да улучи със стреличка самото сърце на диска извиква у него асоциации с детството и самотата. Би искал още веднъж да се роди, още веднъж и още веднъж, но знае, че геометрията на времето е единствена и неотвратима. Затова се връща в себе си винаги под прав ъгъл, без мелодраматични сълзи. Сълзите му служат единствено за поливане на цветята.

Още от издателство ЕРГО

Откъс от „Лес в къщата“ от Алена Морнщайнова 

Три стихотворения от „Небесна пантомима“ на Зоран Анчевски