Разгръщаме „Литературата като книга“, издание с изследвания, критика и есета, дело на Алберт Бенбасат. Художник на корицата е Анна Лазарова.
По думите на автора „Литературата като книга“ е „оръдие на труда“, а също едно безкрайно приключение на духа и тялото. Проф. Бенбасат е подбрал част от своите литературни и издателски сюжети, които смята за съществени, въпреки че не са получили полагащото им се изследователско внимание. Засегнати са и имена на творци, чиято трагична съдба е била съзнателно потулвана, а наследството им идеологически отречено. Не са пренебрегнати и някои съвременни проявления на изящната ни словесност. Ето какво още споделя авторът в своеобразния предговор:
„Книгите са депото на литературната история.
Когато сме опознали в основни линии голямата литературна история, си даваме сметка, че тя е немислима без книгата, в която са съхранени безкрайните микроистории на литературата. Откритията за историята на книжовността и литературата наподобяват археологическите открития – нерядко те стават случайно. В старите книги са заровени тайни; те носят информация, която е невидима с „невъоръжено око“, но при по-внимателното и търпеливо вглеждане съдържат знаци, разгадават загадки, водят до нови интерпретации на литературните и окололитературните факти.
Книгоиздаването е неотменима част от паметта на литературата. Издателят овеществява литературната творба, превръщайки я във вещ с уникална форма и структура. Струва си да помислим върху един прочит, или дори история на българската литература, направени през книгоиздаването ни, от една страна, а от друга – през оня неповторим привкус, който книжната вещност придава на литературата.“
Литературата като книга. Изследвания, критика, есета
Алберт Бенбасат
ПРЕГОВОР ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Голямата литературна история е съставена от безброй микроистории, които са се отлели в книжовни артефакти. Книгите са депото на литературната история. След като сме опознали в основни линии голямата литературна история, си даваме сметка, че тя е немислима без книгата, в която са съхранени безкрайните микроистории на литературата.
Откритията за историята на книжовността, респективно литературата, наподобяват археологическите открития и поради факта, че нерядко стават случайно. В старите книги – печатни, ръкописни – са скрити и заровени тайни; те носят информация,
която е невидима с „невъоръжено око“, но при по-внимателно вглеждане, още повече в резултат на търпеливия оглед на специалиста, съдържат знаци, разгадават загадки, водят до нови интерпретации на литературните и окололитературните факти. Литературните находки са в книгите, без да пренебрегваме, разбира се, периодичните печатни издания и архивните източници.
Моят интерес към старите книги и особено към неординерните проявления на литературата се роди преди много години в Националния литературен музей, където работих като уредник. Този музей ме научи да ценя овеществената литература, там се
научих да работя с издания от миналото – книги и периодика – научих се да събирам и изследвам писателските архиви, както и да пиша литературноисторически съчинения, базирани на тези материално-духовни свидетелства. Значителен обем от написаното по някакъв начин е свързано с наученото в музея – като информация и опит, придобит при общуването със старите книги, документи, снимки, ръкописи, вещи и пр. По-късно по причина на изследователското ми библиофилство започнах да събирам антикварни книги, чиято ценност невинаги се определяше от цената, която плащах за тях на търговците.
Простичко казано, книгата ми е „оръдие на труда“, от една страна, а от друга, едно безкрайно приключение на духа и тялото. Още по-кратко – живея си с книгите и литературата. Не е важно колко са редки или скъпи събраните от мен книги, важното е друго – чие притежание са били преди мен, какви знаци са оставени върху тях, автографите, приписките от някогашните им собственици или ползватели, въобще съдбата им ми е важна. Всичко това е памет.
Книгоиздаването, респективно издателят, са неотменима част от паметта на литературата. Издателят овеществява литературната творба, превръщайки я в книжен продукт с уникална форма и структура. В този контекст изключително важни за
българската литература са имената на Александър Паскалев, Т. Ф. Чипев, Христо Хаджиев („Хемус“), Стоян Атанасов… Без Паскалев например родната литературна история не би била същата, нито пък литературознанието, критиката и пр. Неговите
издания са образец на върхов естетически критерий при подбора на автори и заглавия, както и на издателски професионализъм, включващ редактирането, оформлението, хартията, подвързията, полиграфията, въобще всички детайли на издателския занаят. В различна степен това важи и за останалите ни видни издатели. Ето защо си струва да помислим върху един прочит, или дори история на българската литература, направена през българското книгоиздаване, от една страна, а от друга – през оня неповторим привкус, който книжната вещност придава на литературата. Струва ми се, че изключително любопитни и продуктивни резултати би дало проучването на авторите, издавани примерно от „Александър Паскалев“, „Хемус“, „Т. Ф. Чипев“ и оттам за ролята на тези институции за налагането както на определени творци, така и на литературни стилове, школи, направления. Още по-любопитно би било да видим как Гео Милев чрез своето издателство „Везни“ си е представял модерната българска литература. Издателството, с други думи, пише собствена литературна история, четейки критически и оценявайки писателската продукция на миналото и настоящето.
Четенето (рецепцията) на един автор/произведение много зависи от сетивните усещания, които поражда дòсега с книжното тяло. Литературата е подвластна на човешката менталност; тя има плътност, цвят, мирис, вкус, звук и пр., които се излъчват, медиализират се посредством комбинацията между текста и телесната му хартиена обвивка. Огромно значение за възприемането на Яворовата лирика да речем има дали я четеш от страниците на сп. „Мисъл“, от първото издание на „Безсъници“ и
„Подир сенките на облаците“, от солидния том „Избрано“, публикуван в наши дни, или – както е напоследък – от екрана на компютъра, таблета, рийдъра, телефона.
Книгоиздаването отдавна не е онова, което беше. Обаче историята му е върволица от многобройни малки стъпки, които го водят все по-напред, надявам се за добро. Постепенно книгоправенето се превърна в индустрия, в бизнес, но особен –
културен бизнес. От друга страна, както казах, литературната история е здраво обвързана с книгоиздаването, двете са като скачени съдове, не могат едно без друго. Литературният канон също е порождение на книгоиздаването; съзнанието за класичност се формира у нас непосредствено след Освобождението посредством посмъртните издания на Ботевите, Каравеловите, Алеко-Константиновите, Петко-Славейковите и редица други събрания на писателските съчинения.
Работя с литературни и книжовни артефакти и живея с тях. Събрал съм част от тези мои писмени занимания в настоящата книга. Спрял съм се на литературни и издателски сюжети от миналото, които смятам за съществени, но сякаш останали без полагащото им се изследователско внимание или просто пропуснати. Засегнати са и имена на творци и личности, чиято трагична съдба е била съзнателно потулвана, а творчеството им идеологически отречено. Не съм пренебрегнал и някои съвременни проявления на изящната ни словесност, без да крия субективността на преценките си. Предлагам на вашето внимание тази подборка от текстове, като разчитам на читателското ви съпричастие и снизхождение.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Първото издание на Ботевите съчинения – загадки и разгадки
- Издателските потайности на „Цариградските потайности“
- Алеко Константинов и Бай Ганю – анатомия на една митология
- Иван Вазов, издателство „Т. Ф. Чипев“ и началото на българската книжна илюстрация
- Първият „критик на критиката“ на „Под игото“
- Антология и пародия
- „Камъни“ на П. Ю. Тодоров – опит за коригиране на една печатна грешка
- Дора Габе – Яворов: една еврейско-българска поетическа и любовна рапсодия
- „Роби“ – или човекът в бурята на историята
- Вестникарство и роман – Петър Завоев, „Кривата круша“
- Писателят в ролята на бизнесмен
- Райко Алексиев – живот, смърт, обругаване, възкресяване
- Да убиеш зевзек
- Атанас Славов, Пеньо Пенев и другите
- Перипетиите около мемориалния кабинет „Стилиян Чилингиров“
- Валери Петров в детския свят
- Наградата „Хеликон“ и съвременната ни проза
- Книгата е кауза. Заключителни фрагменти
За автора
Алберт Бенбасат (р. 1950 г.) e литературен историк, критик, публицист и издател; професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на 13 книги, сред които „Българската еротиада”, „Европеецът” Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца”, „Печатни пространства и бели полета”, „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване”, „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век”. Редактор и издател на сп. „Критика” и Библиотека „Критика”, съставител и редактор на множество книги.
Книгата е кауза. Не е състезание по скорочетене.
Нито по бързопис, скоропечатане. Дължим ѝ уважение. Ако твърдиш, че докато си пил сутрешното си кафе, си прочел една книга, а до привечерната бира си изял с кориците три до пет книги, лъжеш, не уважаваш книгите.