С фантастичните си поредици „Кало Змея“ и „Общежитие за чудовища“ обичаният български писател и учител Милен Хальов доказа, че правилната книга може да разпали любовта към четенето у всяко дете. Само дни преди първия учебен ден писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – „Комикс клас“. В нея Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. 

            Малки и вече пораснали ученици, сядайте по чиновете, защото на бялата дъска ще се изпише супергеройската хроника на славния 4 „Г“, още познат като „Комикс клас“. Първият звънец удари! 

            Учебната година на Гого започва с фалстарт. Не стига, че е новият ученик в класа (това би разтреперило и най-големия смелчага), а още в първия си ден в училище „Свят“ той пада на канадска борба от… момиче! 

            Поне Гого има късмет, че го слагат да стои до веселяка на класа – Спайдъра. В рисунките, които Спайдъра постоянно драска, всеки ученик е супергерой със специални сили. Ала Гого трябва да внимава. Какъвто прякор му лепне Спайдъра сега, ще го преследва доживот… 

            За да стане истинска част от новия си „Комикс клас“, Гого ще трябва непременно да покаже своята „суперсила”. Докато Ива – истинско зверче в тяло на малко момиче с нечовешка сила – го изкарва извън нерви. 

            Войната от комиксите бързо се премества в класната стая и предизвиква шеметна поредица от лудории, които включват бой с мушмули, не една подута глава и куп омазани с кал дрехи. Гого, Спайдъра и Ива се оказват действащи лица в приключенска хроника на герои и злодеи, а кулминацията на епичния спектакъл идва на сцената на коледното тържество. 

            Милен Хальов говори до съвършенство езика на децата на 21. век и създава вълнуващ разказ, изпълнен с комиксови приключения, развинтено въображение и шеметни забавления. 

            Допълнено с великолепните илюстрации на художничката Маргарита Стаменова, „Комикс клас“ е майсторско изпипано издание, което предлага модерен прочит на обичаните детски класики на Братя Мормареви. Сред страниците му малките читатели ще открият истинското значение на думи като „приятелство”, „разбиране” и „прошка”, а вече порасналите ще се върнат назад към малките училищни битки и детската еуфория от всяка голяма победа.

Комикс клас

Милен Хальов

ГЛАВА 1
СПАЙДЪРА

Гого седеше скован на чина и се опитваше да не гледа към ръката на… как се казваше момчето до него? Не му се бе случвало така да забрави име. Имаше добра памет. Точно това му помогна да го приемат в частното основно училище „Свят“ толкова набързо. Три приравнителни изпита само за ден по български, математика и английски и ето го четвъртокласник в едно от най-елитните частни училищa в София. Или поне така си беше наумила майка му, а постепенно и не без усилие бе убедила и баща му. След като татко склони, Гого нямаше право на възражения, а и не му бе дошло наум да се противи на мама. Тя знаеше кое е най-добре за него, нали?

Само че учебната годината започна с фалстарт. Цялата тържественост на петнайсети септември, новата риза, която му бяха купили, букетът, киснещ от предния ден в огромна кофа в банята, запознанството с бъдещите съученици и верни нови приятели – всичко отиде по дяволите, когато още преди изгрев Гого се събуди от силно къркорене в стомаха и хукна към тоалетната. Изкара кажи-речи целия ден седнал на чинията и зяпнал букета в кофата пред себе си. Вечерта краката му чак бяха изтръпнали. Татко предположи, че просто се е притеснил заради новото училище, но мама побърза да обвини пицарията, от която бяха поръчали предната вечер, защото колбасът нещо ѝ дъхтял неприятно.

Втория учебен ден, по същество първия истински учебен, Гого изкара в леглото, докато хрупаше препечени филийки с изкиснато сирене и сърбаше минерална вода.

Днес беше третият ден и вихърът започна от сутринта. Мама докара Гого до училище, но преди да слязат от колата, тя го целуна по челото хем да прояви нежност, хем да усети дали не е топъл, а той се озърна уплашен, че децата, скупчени на входа, са видели ласката. Оттам насетне преживяванията бяха като в мъгла: смътно съзнаваше, че мама го предава в ръцете на новата му класна госпожа Диманова. Размениха се някакви любезности, появиха се припрени усмивки, после мама се качи обратно в колата, а класната, младичка и на пръв поглед ведра, говореше, че щяло да има време и за забавления, и за учене. Ала Гого предчувстваше, че разпределението между тези две неща нямаше да е в полза на забавлението. Деца на групички фучаха наоколо, хилеха се, закачаха се, а новият ученик се носеше към своята стая, воден от госпожата, която ту го поглеждаше, ту смъмряше някой развилнял се калпазанин по коридора.

Как го представи пред класа, как класът откликна на появата му, Гого почти не помнеше. Беше забил поглед в пода и вдигна глава само защото усети, че кръглите му очила щяха да се изхлузят от носа му. Когато госпожата го прати да седне на втория чин в редицата откъм вратата, Гого остави краката си сами да го водят към единствения празен стол. През бумтежа на сърцето, отекващ в тъпанчетата му, той дочу, че госпожа Диманова казва името на високото чернокосо момче, до което Гого щеше да се настани.

Обаче сега – бяло петно!

Изобщо не помнеше как се казва това момче. Класната хем обясняваше, хем усилено пишеше по дъската времена на глаголи и Гого не трябваше да се разсейва със странични мисли, защото изоставаше с преписването в тетрадката. Беше му любопитно обаче как този до него успява да смогне, след като ръката му… Гого стрелна поглед към ръката на своя другар по чин, после се вторачи в дъската. След малко отново дръзна да надникне към ръката на момчето… То държеше химикалката с три пръста – единствените три пръста, които имаше на тази ръка: палец, показалец и кутре.

Напрегнат, Гого пак опита да се съсредоточи в дъската. Дали ме видя, че го гледам?

– Хващам, хванах, ще хвана – изреждаше класната, а на Гого му прималя съвсем. Внезапен тупаник го разтърси – трипръстата ръка се бе стоварила в рамото му.

– Пиши бе, голяма си блейка! – скастри го шепнешком момчето до него.

Забил поглед в тетрадката, Гого се задейства на пълни обороти. Още малко и от писеца на химикалката му щеше да излезе дим. Поглъщаше всичко, което класната обясняваше, следеше какво диктува, и през ум не му мина отново да погледне към ръката на другаря по чин. Когато звънецът би, децата ревнаха радостно в един глас.

– Човек ще каже, че съм ви досадила – подхвърли класната с тъничка усмивка, докато повечето ученици вече я подминаваха, за да хукнат към двора. – Гого, ослушвай се. Има два звънеца преди започването на часа. Първият бие насечено и е за вас, учениците, да се приберете в стаята. На втория влизат учителите – обясни му тя и излезе почти със същата скорост, с която децата избягаха навън.

– Нали няма да си такъв бастун през цялото време? – попита го другарят му по чин. Гого го погледна с крайчеца на окото си. – Ще те внедрим, спокойно – продължи момчето с широка усмивка. – Този чин е центърът на Вселената. Бързо ще се почувстваш у дома си… – Още недовършило изречението, и на вратата щръкна къдравата глава на дребен ученик, който се обърна към момчето до Гого:

– Спайдър, входно по математика пра’ихте ли? – И сниши глас: – Задачите гадни ли бяха?

Спайдър? Класната със сигурност не го беше нарекла така.

– Утре. След вас сме. Късметът е на на-ъ-а-ъ-аъ-а-ъ-наша страна – запя другарят на Гого по чин.

– Ай стига бе! – тросна се къдравият и продължи по коридора.

– Тоя е от „Б“ клас  – обясни Спайдъра. – После ще мина през тях да видим какво са им дали на входното.

Гого мълчеше, но докато умуваше какво да каже, стомахът му изкъркори гръмко, лют спомен за бедата, която го сполетя предните два дни, и вече нямаше място за чудене, трябваше бързо да проговори, за да скрие този срамен звук от дълбините на търбуха си.

– Госпожата по математика… нали няма да даде едно и също входно на всички четвърти класове?

– Е, не е малоумна. Ама колко да е различно? Ще ги поразбърка, ще смени някоя цифричка тук-там. То и за нея е работа. Не е като класната. Тя като дава контролно, едно с едно не се повтаря. Може за всяко дете отделна гадост да измисли.

– В предното ми училище класната ни преподаваше по всички предмети без английски.

– Не-не, няма такива глезотии тук. Цял отбор ти се изрежда и всеки те замеря с дебели учебници, щото в неговите представи предметът му е най-важен.

Гого примирено сви рамене.

– Кой предмет ти е любимият? – попита Спайдъра.

Без много да се замисля, Гого отвърна:

– Английски.

– О, Младенова. Тя е звяр. Като правиш контролно при нея, седи на бюрото и едното ѝ око гледа редицата към прозорците, другото гледа редицата към вратата, ама в същото време очилата ѝ така пречупват образа, че някак си следи и какво става в средната редица, и изобщо не може да препишеш. Гък не можеш да кажеш. А си промъцал, и тя те гипсира с поглед. Оттам всичко е загубено. По-добре да си направиш харакири, по-безболезнено ще бъде. На Гого му прилоша. – Чакай да я почувстваш… – Спайдъра взе да тършува въодушевено из складовото отделение под надигащия се чин. Изпонамачка учебници, тетрадки, помагала, но щом стигна до една определена папка, изведнъж стана много внимателен. Издърпа я полека и обяви тържествено: 

– Хрониките на 4. „Г“! Сега ще надникнеш в мрачните тайни на нашия клас! Документирани от dark age chronik master-а – АЗ!