Обичаната новела излиза на български език в ново издание, допълнено с недовършения ранен роман „Неточка Незванова“.

През последните години светът стана свидетел на все по-голямото влияние на социалните мрежи върху избора на читателите. Сред вълната от нови заглавия се откроиха и редица книги, които се завърнаха на челните места в класациите години (или дори векове) след написването си. Една от тях е новелата „Бели нощи“ от руския класик Фьодор М. Достоевски. 

            Множество популярни личности в книжните общества на TikTok и Instagram включиха „Бели нощи“ в своите препоръки, а новелата се нареди на четвърто място в списъка с най-продавани книги във Великобритания за 2024 г. 

            Сега безсмъртната класика получава достойно ново издание и на българския пазар. Читателите ще могат да открият „Бели нощи“  с твърди корици, в нов превод от Емилия Попова и с дизайн от художника Живко Петров. Изданието е допълнено и с недовършения ранен роман на Достоевски – „Неточка Незванова“. 

            А отговорът на въпроса „защо книга, излязла през далечната 1848 г., напипва толкова актуално душевността на младите читатели“ ясно се откроява сред страниците на „Бели нощи“  – история за самотата, искрената любов и измамното щастие на фантазиите. 

            Новелата проследява четири „Бели нощи“ от живота на безименен мечтател в Санкт Петербург. Млад мъж, който живее почти изцяло в собственото си въображение. Една вечер той среща Настенка – момиче, което плаче със сълзите на разбитото сърце. Двама непознати, всеки потънал във вълните на своята собствена самота, най-после откриват красотата да бъдеш видян от друго човешко същество. 

            В душата на мечтателя покълва надеждата, че Настенка може да бъде блаженството, за което цял живот така силно е копнял. Ала любовта е ефирен, но и коварен блян, който докосва сърцето само за миг. Но „нима това е малко, па макар и за цял един човешки живот“? 

            В едва 70 страници „Бели нощи“ рисува сърцераздирателна и болезнено красива притча за любовта, която почти е разцъфнала; за мечтите, които почти са се сбъднали, за вкуса на фантастичния живот, който почти е станал реалност. 

            Новелата често излиза заедно с недовършения роман „Неточка Незванова“, който също разглежда отблизо темите за самотата и човешката близост през погледа на силна млада жена, която превръща травмата си в път към себепознанието. За съжаление, романът остава недовършен, защото Достоевски е арестуван и изпратен на каторга, а по-късно така и не се завръща към него. 

Много от темите както в „Бели нощи“, така и в „Неточка Незванова“ са основополагащи за по-късните произведения на Достоевски. Именно затова новото издание на двете творби е идеалното начало за всеки читател, решил да се потопи в творчеството на класика, обрисувал майсторски възходите и паденията на човешката душа.

Из „Бели нощи“ от Фьодор М. Достоевски

Нощ първа

(…) Връщах се в града много късно и часовникът вече биеше десет часа, когато наближавах квартирата си. Пътят ми минаваше по крайбрежната на канала, където по това време няма да срещнеш жива душа. Истината е, че живея в найотдалечената част на града. Вървях и си пеех, защото, когато съм щастлив, задължително си тананикам нещо под нос, като всеки щастлив човек, който няма нито приятели, нито добри познати и който няма с кого да сподели своята радост в минута на щастие. И изведнъж преживях най-неочакваното приключение.

Встрани, опряна на перилата на канала, стоеше жена, облакътена на парапета, очевидно с голямо внимание се взираше в мътната вода на канала. Беше с много сладка жълта шапчица и с кокетна черна пелерина. „Това е млада девойка и със сигурност е брюнетка“, помислих си аз. Тя сякаш не чуваше стъпките ми, дори не помръдна, когато минах покрай нея, затаил дъх и с бясно препускащо сърце. „Странно! – помислих си, – явно дълбоко се е замислила за нещо“, и изведнъж се заковах на място. Счу ми се глухо ридание. Да, не се лъжех: момичето плачеше, а след минута захлипа – веднъж и още веднъж. Боже мой! Сърцето ми се сви. И макар да съм плах с жените, това беше така важна минута!… Върнах се, пристъпих към нея и щях да кажа: „Госпожице!“, ако не знаех, че това възклицание вече хиляди пъти е произнасяно във всички руски романи за висшето общество. Единствено това ме спря. Но докато търсех подходящата дума, девойката се съвзе, огледа се, взе се в ръце, поколеба се и се промъкна покрай мен. Веднага я последвах, но тя ме усети, излезе от крайбрежната, пресече улицата и забърза по тротоара. Не посмях да пресека след нея. Сърцето ми туптеше като на пленена птичка. Внезапно шансът ми се притече на помощ.

По същия тротоар, недалеч от моята непозната, изведнъж се появи един господин във фрак, на солидна възраст, но не може да се каже, че и походката му беше солидна. Той вървеше, като се клатушкаше и внимателно се подпираше на стената. Девойката, тъничка като стъбълце, вървеше бързо и плахо, както вървят всички девойки, които не искат някой да им се натрапва да ги изпраща нощем до вкъщи, и разбира се, залитащият господин изобщо не би я догонил, ако съдбата ми не го беше подучила да прибегне до помощни средства. Изведнъж, без да издаде и звук, този господин се завтече с всички сили да догони моята непозната. Тя се носеше бързо като вятър, но клатушкащият се господин я настигаше, настигна я, девойката извика и… благославям съдбата, че великолепният чворест бастун този път се оказа в дясната ми ръка. В миг се озовах от тази страна на тротоара, в миг неканеният господин разбра как стоят нещата, съобрази неоспоримото ми право, замълча, изостана и едва след като ние вече бяхме достатъчно далеч, запротестира срещу мен с доста енергични слова. Но те едва достигаха до нас.

– Хванете ме под ръка – казах на моята непозната – и той няма да посмее да ви досажда повече.

Тя безмълвно ми подаде ръката си, която още трепереше от вълнение и уплаха. О, неканени господине! Как те благославях в тази минута! Погледнах я крадешком: тя беше много сладка и брюнетка – бях познал; по черните ѝ мигли още блестяха сълзички от скорошната уплаха или предишна мъка – не зная. Но на устните ѝ вече грееше усмивка. Тя също ме погледна крадешком, леко се изчерви, смути се и сведе поглед.

– Е, видяхте ли, защо ме отбягнахте преди малко? Ако бях до вас, нищо нямаше да се случи…

– Но аз не ви познавах, мислех, че вие също…

– А нима сега ме познавате?

– Не съвсем. Ето, защо например треперите?

– О, досетихте се веднага! – отвърнах с възторг, че моята девойка е умница, а това никога не пречи на красотата. – Ами вие от пръв поглед разбрахте с кого си имате работа. Да, плах съм с жените, развълнуван съм, няма спор, не по-малко от вас преди минута, когато ви изплаши този господин… Сега пък аз съм малко уплашен. Сякаш сънувам, а дори и насън не съм си представял, че някога ще говоря с някоя жена.

– Но как така? Нима?

– Да, ако ръката ми трепери, то е, защото никога още не е държала такава хубавка мъничка ръчица като вашата. Съвсем отвикнах от жените, тоест никога не съм свиквал с тях, та нали съм сам… Дори не знам как да разговарям с тях. Ето и сега не зная дали не съм изтърсил някоя глупост? Кажете ми честно, заклевам ви, не съм обидчив…

– Не, нищо, нищо, напротив. И щом настоявате да съм откровена, ще ви кажа, че на жените се харесва подобна плахост, ако пък искате да знаете, ще ви кажа още нещо, на мен също ми харесва и няма да ви отпратя чак до вкъщи.

– Ще направите така – започнах, задъхвайки се от възторг, – че веднага да престана да бъда плах и тогава – сбогом на всички мои похвати!

– Похвати? Какви похвати, защо? Това вече е лошо.

– Прощавайте, няма, изплъзна ми се от езика, но как искате в такъв момент да нямам желание…

– Да се харесате ли?

– Ами да, моля, ако обичате, бъдете добра, за бога. Помислете кой съм аз! Ето вече съм на двайсет и шест, а никога с никого не съм се срещал. Как бих могъл в такъв случай да говоря изкусно и уместно? За вас ще е по-добре всичко да е ясно и открито… Аз не умея да мълча, когато сърцето ми говори. Е, все едно… Ще ми повярвате ли, нито една жена, никога, никога! Никакво познанство! И само си мечтая всеки ден, че най-накрая някога ще срещна някоя. Ах, ако знаехте само колко пъти съм бил влюбен по такъв начин!..