Завръщаме се в прекрасния свят на Николай Райнов с ново издание на неговите приказки – подбрани и подредени в 4 тома, с илюстрациите на Любен Зидаров.
Тук може да надникнем в приказно красивите том 1 и 2.
А днес разгръщаме с вълнение том 3 и 4.
Том 3 Предговор
„ПРИКАЗКИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ“ НА НИКОЛАЙ РАЙНОВ И ИДЕЯТА ЗА КУЛТУРНОТО УБЕЖИЩЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Издадени само за четири години (1931 – 1934), „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов са поредното доказателство за непомерната му творчес-
ка енергия и самодисциплина (по същото време започват да излизат и първите томове от многотомната му „История на пластичните изкуства“). Никой друг български писател не се е захващал с подобно начинание, достойно за колективен труд. Подбрани и обединени в авторска поредица, приказките могат да се разглеждат като своеобразен фонд от световни приказни сюжети, какъвто дотогава не е събиран у нас.
При подреждането на сюжетите се открояват два принципа*. Единият следва стремежа да се събере достатъчно разнообразен материал, да се „смесят“ приказните езици на народите, да се изведе един общ универсален модел на приказката. Неговия иконичен образ откриваме в заглавието на първия сборник – „Дървото на приказките“. Там културната принадлежност на сюжетите не е обозначена. В следващите томове все по-често заглавията са придружени от подзаглавия, указващи етнокултурния им произход. Типичното за традиционната европейска приказка неопределено място („там някъде“) често бива географски конкретизирано (Лао-Шанските планини, реката Того…), което подчертава „чуждостта“ и екзотичността на сюжета, без да нарушава неговата „приказност“. Ако продължим образната аналогия с приказното дърво, може да кажем, че в авторовата концепция разклоненията на дървото стават по-важни. Неслучайно в някои от сборниците, наред с чуждестранните приказки, се появяват и няколко български, а целият сборник „Най-хубави български приказки“ (редактираното издание от 1929 г.) е включен също като самостоятелен том в поредицата. Очевидно е желанието българските сюжети да бъдат включени и прочетени в контекста на световната приказна култура – като нейна органична част.
Райнов подхожда към чуждите сюжети повече като прецизен преводач, отколкото като волен адаптатор. Казаното от него за сборника „Хиляда и една нощ“ (издаден преди „Приказки от цял свят“) можем да отнесем и към цялата поредица: „… трябваше да се спази екзотичният слог на арабската приказка, сладостта на езиковите обрати, хубостта на късите изрази, колорита на описанието и други особености, без които прочутите приказки губят цялата си арабщина“. С този аргумент той оспорва адаптациите, които обезличават образността и мелодията на източната, а и на всяка друга приказка. Чуждата (особено неевропейската) култура съдържа понятия и смислови нива, които биха останали неразбираеми за читателя – особено за детето читател – без предварителни знания. А Райнов вече не желае да бъде „писателят за малцина“. Оттук идват вмъкнатите пояснения от разказвача и често използваната конструкция „защото…“. Предшествана от въпроса „Защо?“, тя придава на текста едновременно познавателна насоченост и усещане за диалог.
Авторовото присъствие обаче не се ограничава само с обяснителните ремарки. Стиловата обработка на приказките и тук надминава целта просто „да се разкаже“ фабулата – колкото и интересна сама по себе си да е тя. Като че ли по-малко познатите сюжети търпят по-голяма творческа намеса. Открояват се любимите авторови акценти – на първо място подчертаването на несравнимостта между познатия битов свят, от който тръгва героят, и непознатия приказен свят (понякога повече от един), в който попада. Прекрачи ли границата му обаче, пътят му като че ли нарочно се забавя, за да бъде даден превес на описанието на очудненото „неземно“, предадено през смаяния поглед на човека от „тоя“ свят; там всяка крачка внимателно се описва, а действието пределно се ритуализира. Дори характерният за Райнов архаизиращ и обърнат словоред (като в израза „Защо я не обичала тя?“) сякаш подсилва усещането за различната природа, ритъм и структура на „оня“ свят.
В „Приказки от цял свят“ още по-осезаемо се утвърждава моделът на Райновата вълшебно-магическа приказка: „магическа“ не само като художествено внушение, а като съзнателен опит за възраждане на нейната буквална ритуална и сугестивна сила, такава, каквато е съществувала в древността. Идеята да се провокира въображението до краен предел и да се разширят границите на самото човешко съзнание намира въплъщение в синкретичната фигура на магьосника – един от Райновите любими образи: „Магьосникът“, „Магьосникът, който се превърнал в чакал“, „Трима магьосници и ясновидец“, „Ученикът на чудотвореца“ и др. В „Указател на международните приказни сюжети“ на Аарне, Томпсън и Утер магьосникът е описан и като дарител, и като антагонист. У Райнов той е носител на идеята за въздействие и управление на човешкия свят – притежател на тайно знание, свръхестествена сила и способност на всякакви превращения. Понякога магьосникът се явява като средновековен учител маг, съчетаващ наука и магия, истински алхимик – но никога като еднозначна фигура. Неслучайно тъкмо в приказките, и най-вече в тези за магьосници, авторът открива богатствата на езотериката.
Сред „морето“ от преразказани приказки изненадващо се появява авторската приказка „Морската царица“ с подзаглавие „Приказка от Н. Райнов“. Тя открива и дава заглавието на седмия том от поредицата от 30-те години. Съвсем неслучайно „Морската царица“ открива и двата тома с приказки от цял свят и в настоящото издание. Дали при автора не се реализира моделът „изкушеният реставратор решава да нарисува оригинална картина“? Очевидно отчитането на спецификата на сюжета е вървяло неразделно със синтезирането на общия модел. След десетки преразказани сюжети изглежда, че идва моментът за собствената версификация. На въпроса защо Николай Райнов избира да помести своя оригинален сюжет тъкмо в контекста на преразказаните вълшебни приказки, вече бе отговорено в предговора към първи том – до голяма степен заради високия потенциал, който носи вълшебната приказка и който според автора трябва да бъде разработван вещо.
Именно чрез умението да открива по-дълбоки значения в жанра Райнов преобразява из основи универсалния сюжет, известен в системата на приказните мотиви като „Детето, обречено на риба“. Тук ясно проличава афинитетът му към многоетажни приказни структури: пътят на героя преминава през междинни светове, крайпътни знаци и фигури посредници, ограничени в действията си само в рамките на „своя“ периметър. Включването на мотива на съня допълнително засилва приказната условност на Райновия сюжет. Неговото собствено разбиране е следното: „Сънят е мост между двата свята: тоя и оня – късо надничане в мрака на тайните и в бездната, където бди съдбата“.
В тристепенната задача, която трябва да разреши приказният герой – да превърне камъка в рубин, не е трудно да се разпознае гностическата символика на алхимията и сходната ѝ западна езотерика. Целта на алхимическата процедура е да превърне дивото и безредно състояние на елементите (prima materia) в подреден и съгласуван съюз, въплътен в камъка (lapis). Различните манипулации върху материята – отделяне, пречистване и превръщане – символично отразяват пътя на изследване и усъвършенстване на собственото съзнание. В този смисъл могат да се тълкуват и начините, по които князът открива верния път към решението на задачите. Неслучайно героят не е типичният приказен герой, който изпитва липса или недостиг, а кандидат за най-високото социално стъпало – и в света, от който идва, и в този, към който се стреми. След като целта е постигната и е спечелил ръката на морската царица, той трябва да премине и през последна, радикална трансформация – замяната на сърцето му с алмаз (диамант). Това крайно посвещение е свързано с придобиване на свръхвъзможности, граничещи с шаманските – способности, които позволяват преминаване отвъд пределите на земното съществуване. Така постигнатото съвършенство го утвърждава като истински свръхчовек, разбирано не в Ницшевия смисъл, а като „съединение на нравствени добродетели“ (Райнов). В крайна сметка героят се доказва не само като „човекът, който преминава границите на световете“, но и като „човекът, който ги премахва“ – оставайки владетел на подводното царство и предавайки човешкото на своя син.
Приказката „Морската царица“ поражда асоциации, които надхвърлят пределите на строго приказната парадигма. В нея са вложени допълнителни символни нива и културни кодове, които разширяват неимоверно възможните ѝ прочити. Като приказка за деца тя въздейства с експресивната си образност, а като приказка за възрастни – с културно-символната си дълбочина. И отново да подчертаем: не става дума за произволна интерпретация, а за отваряне на символното богатство на приказната вселена.
Ако според Освалд Шпенглер западноевропейските ценности не успяват да обхванат „всемирноисторическите“, а понятието „световна история“ се възприема по-скоро като избор, отколкото като съвкупност и цялост, то подборът на Райнов в „Приказки от цял свят“ сякаш търси да коригира тази ограниченост, като насочва вниманието към непознатото и „другото“. Така поредицата се освобождава от европоцентризма и се доближава до образа на една наистина „световна“ културна селекция. Стратегията на Райнов отново утвърждава идеята за синтеза: приказката едновременно като национална и наднационална традиция – като универсална култура. В този смисъл тя се превръща в достъпна форма на онова „общо изкуство на човечеството“, което, по думите на Николай Рьорих, може да стане негово истинско „културно убежище“.
Подборът на издателство „Миранда“ отговаря на цялостния авторов замисъл на поредицата „Приказки от цял свят“. Може да сме сигурни, че са избрани най-вълшебните сред вълшебните приказки – с най-магическите и магьосническите сюжети, най-заредени със символика и загадъчност, отговарящи на духа, стила и естетическите търсения на Николай Райнов. Тези петдесет и една приказки отварят широко вратите на приказните светове на автора.
Проф. д-р Светлана Стойчева
13.07.2025 г.
Светлана Стойчева е професор по Теория и история на литературата. Защитила е дисертация върху приказното творчество на Николай Райнов. Автор е на монографията „Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията“. Публикувала е и статии върху цялостното му творчество.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.