Две неиздавани досега у нас творби на Хулио Кортасар, днес част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”, ни дават повод да обърнем поглед към по-слабо познатия облик на аржентинския майстор на думите. Разлистваме, наслаждаваме се и размишляваме над „Автонавтите на космострадата“, „Сплескването на дъждовните капки“ и „Историята на мечока”:

„Автонавтите на космострадата“ или как Хулио Кортасар превърна един пътепис в шедьовър на магическия реализъм

„Посвещаваме тази експедиция и нейната хроника на всички особняци по света…

…и особено на английския джентълмен, чието име не си спомняме, но който през 18 век изминал разстоянието от Лондон до Единбург, като ходел заднишком и пеел анабаптиски химни.“

Ако сте сред тях (имам предвид особняците, не английските джентълмени), тази удивителна книга е за вас.

Горното посвещение ни въвежда в един пътепис, колаж, шедьовър на магическия реализъм – всичко което „Автонавтите на космострадата“ е едновременно, без да може да се ограничи в литературен жанр, форма или стил.

Кои са „Автонавтите на космострадата“ и има ли правила играта им?

Автонавтите са майсторът на късия разказ Хулио Кортасар, писателката-фотограф Керъл Дънлоп и един от станалите вече легендарни микробуси „Фолксваген“, който авторите ни представят като „дракона Фафнер“.

Всичко започва, когато на аржентинския писател и на третата му жена (Керъл Дънлоп) хрумва да прекосят разстоянието от Париж до Марсилия по магистралата.

Дотук нищо учудващо, ако това иначе кратко пътуване, не е превърнато в научноизследователска експедиция с ясни правила:

1. „Изследователите“ трябва да спрат на всеки един от 65-те паркинга на магистралата;
2. спирките да са по 2 на ден, като на втората да пренощуват;
3. изследователите са задължени да водят пътен дневник, в който, наред със „забележителностите“ по пътя, записват температурата на въздуха, ориентацията на „дракона“ при паркирането му и подробности от менютата си за закуска, обед и вечеря…

Експедицията им всъщност се равнява на малко повече от месец, прекаран на магистрала, при който всичко е „обърнато“ – паркингите са мястото, където се случва „пътуването“, а автострадата е кратка спирка между тях (на нея, ако съдим по дневника им, щурите съпрузи прекарват не повече от 20-30 минути на ден).

Резултатът от едно пътуване извън времето

Най-лесно би било да кажа, че резултатът е книга, каквато не сте чели.

Но ще се опитам да обясня:

„Автонавтите на космострадата“ (Изд. „Агата-А“) би могъл да бъде наречен колаж. Слепен е от:

• пътен дневник
• есеистични пасажи
• цитати
• публицистични коментари
• богат снимков материал
• карти и схеми (нарисувани от сина на Керъл Дънлоп по по-късните разкази на пътешествениците)

От най-забележителните достойнства на книгата са свежото й чувство за хумор, смелите еротични пасажи и начинът, по който ви кара да се чудите кой от двамата съпрузи е писал поредната глава. Докато нещо дребно не го издаде…

И макар самият Кортасар много пъти да е казвал, че никога не би се захванал с автобиография, „Автонавтите на космострадата“ е едно интимно изживяване.

Допуснати щедро в личното пространство на авторите, научаваме, че Хулио Кортасар и Керъл Дънлоп се наричат един друг „Вълка“ и „Мецанка“, съпреживяваме моменти от детството им, ставаме свидетели  на страховете им (от ярки десени на цветя за Кортасар), разбираме повече за книгите, които са формирали вкусовете им…

Или опознаваме майстора на късия разказ (когото критиката припознава по-скоро като майстор на магическия реализъм, заради, както твърди, един от програмните романи на 20 век – „Игра на дама“) и неговата смела спътница, така както никога не бихме ги видели без „Автонавтите на космострадата“.

Избрани цитати

„Трябва да уточним все пак, че ние двамата принадлежим към една междинна раса автомагистралници.

И преди правехме много по-дълги почивки от представителите на другата раса, които спират само когато стрелката на индикатора за гориво опасно затанцува около V (или около R, в зависимост от марката, а пък при английските коли около E) или когато тъщата заяви, цялата в сълзи, че на нейната възраст да се напикае би било предостатъчна причина да промени завещанието си; или пък онези, които изчакват позеленялото бебе да пребледнее съвсем, да се омаломощи и да престане да рита седалката на шофьора (след като само това е правило в последните три часа в знак, че умира от глад) и едва тогава спират възможно най-близо до магистралата, вадят сандвичите от багажа и ги изяждат набързо и на крак, само на два метра от маса, предназначена за пикник, и понякога на десет метра от гора с изобилие от сянка и изненади…“

„За пореден път мислех като homo ludens

(от лат. – играещ човек – бел. прев.), почувствах се някак признателен, че почти към края на живота си не съм се променил в този аспект, който мнозина други заменят със сериозност или акции на приносителя.

Спомних си как играех на осем, на десет години – това може, това не може, без обяснения, без мъдрувания; […]

Спомних си правилата за игра на дама, на гоненица, на топчета и постепенното навлизане в други правила, които полека-лека ме затваряха в други правила на възрастни – Не се сърди човече, табла, шах. не-можеш-да-правиш-рокада-ако-си-в-шах-, пипнеш-ли-фигурата-връщане-няма, всичко е фиксирано, като две и две – четири или освободителните походи на генерал Сан Мартин. Така и днес, и през останалите 32 дни не-може-да-се-напуска-автострадата.“

„Приписват на Мирабо една по-скоро атеистична книга, озаглавена, струва ми се, Erotica Bibluon, просташки прекръстена на Порнографията в Библията в каталонското издание, което прочетох като дете (sic).

Защо сега да не помислим за Erotica Parking?

Вече прекалено дълго сме на тази all man’s land, за да не сме усетили чувствената й аура, необикновените скоби, затварящи се от двете страни на френската територия, за да създадат тази несвършваща осемстотинкилометрова вена, този криволичещ мъжки и женски полов орган, който се хлъзга и разтваря сред планини и равнини, дава и взема в едно движение насам-натам, несекващо за миг, безкраен оргазъм от Порт Д’Орлеан до последния спазъм в Марсилия – град роден от финикийска любов и елинска изтънченост, невероятна чаша за кулминацията на удоволствие, запознало на толкова паркинги, насред толкова нощи.

Говоря за нас, за Мецанка и мен, но също и за много от забелязаното по паркингите, където всичко изглежда функционално и механично само ако търсиш точно това или си това…“

„Сплескването на дъждовните капки“ от Хулио Кортасар (чувствително илюстрирана от Ясен Григоров)

 „Сплескването на дъждовните капки“ е покана към читатели от всички възрасти да спрат за миг, да се вгледат в дъжда и да открият поезията в най-малките движения на света.

В тази история гениалният аржентинец Хулио Кортасар превръща обикновената капка в същество с почти човешко присъствие – капки, които се задържат, че ли се подготвят да паднат, но после се спускат и сплескват, оставяйки тих звук, усещане, спомен. Животът им в този текст е кратък, но пълен – и носи едновременно красота и меланхолия, пресъздадени по неповторим начин, както в илюстрациите на Ясен Григоров, така и в превода на Анелия Петрунова.

Кортасар включва „Сплескването на дъждовните капки” в сборника си „Истории за кронопи и фами”, определян от испанския вестник „Ел Паис” като „една от най-ослепителните бележки на ежедневието на автора”, а литературният наблюдател на британския в. „Гардиън” описва разказите на Кортасар като

„живo експериментални, невероятни истории”, които са сред най-доброто от латиноамериканския „бум”.

Изданието е за всеки, който чрез литературата е способен да почувства как капките дъжд могат да се превърнат в много повече от природно явление – да станат стих, музика и метафора на живота.

Визуалните образи в илюстрациите на Ясен Григоров подчертават чувствителността и невидимите настроения на текста – светлина, сенки, движение, пауза.

Двамата работят за втори път по произведение на Кортасар по покана на издателство „Лист” за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”. В началото на тази година излезе „Историята на мечока”, с която аржентинецът влезе в каталога на издателството.

Из Сплескването на дъждовните капки

„Историята на мечока” от Хулио Кортасар (с магичните илюстрации на Ясен Григоров)

Мечок, който живее в тръбите, но е роден от въображението на Хулио Кортасар, е новият обитател в книжното царство на издателство „Лист”.

Той стовари приятелска лапа върху поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” и както всички произведения на своя създател, носи със себе си история, която с лекота преминава границите между литературата за деца и възрастни.

В „Историята на мечока” аржентинският магьосник на думите размишлява над универсални теми като самотата, откривателството и човешката природа. Сюжетът следва по петите един необикновен косматко, който живее в тръбите на една сграда и наблюдава странния, често неразбираем свят на хората. Чрез очите на този мечок Кортасар създава метафора за самотата и отчуждението в съвременния свят, но и за детското любопитство и способността да се намира магия в най-неочаквани места.

Героят се появява за първи път преди 73 години, в писмо, което Кортасар изпраща до децата на своя приятел – художника и поета Едуардо Хонкерес. По-късно разказът намира място в сборника „Истории за кронопи и фами”, където заема особено място сред сюрреалистичните и игриви текстове на автора. Изданието на „Лист” впечатлява с

великолепната симбиоза между работата на преводачката Анелия Петрунова и илюстратора Ясен Григоров.

Петрунова е уловила както поетичната лекота, така и хумористичната дълбочина на оригинала, а рисунките на Григоров пресъздават закачливостта и меланхолията на Кортасаровия свят. Освен с текста художникът се заиграва и с шедьоври на изобразителното изкуство – като емблематичния „Танц” на Анри Матис, пресъздаден тук с деликатна четка и бодра мечешка стъпка. Има и други намигвания, които читателите ще открият сами.

От „Лист” отбелязват, че за първи път носителите на правата се съгласяват друг художник, различен от този на аржентинското издание, да разходи четката си по пътя на мечока. С включването на това заглавие в каталога си издателството отново припомня, че великите писатели имат какво да кажат и на най-малките читатели, а понякога тъкмо детската перспектива разкрива най-дълбоките истини за живота. Това е книга, която ще очарова деца и възрастни, превръщайки се в истинско бижу в библиотеката на всеки любител на качествената литература.

Из Историята на мечока

Хулио Кортасар